Да видим какво пишат във връзка със статията*** “Прокуратурата вече хвърля в ареста за драскане върху некролог”:

Твърдение: “…изразяваме несъгласие с подобна манипулативна информация.”
Факт: несъгласието с информация, която прокуратурата намира за “манипулативна” е право на всеки читател, но когато бъде изнесено като институционална позиция, то придобива звучене от времето на Сталин. Когато някой не е съгласен с нещо, той има право на отговор или правото да публикува своята позиция някъде другаде.

Твърдение: “Изключително грозно е да се използва паметта на колегата следовател… само и единствено за да бъде компрометирана прокуратурата” (нарочно съм махнал името, защото починалият в случая не е виновен за това, че от прокуратурата го използват).

Факт: След като ни информират кое е изключително грозно, от прокуратурата… използват тъкмо паметта на колегата следовател?!

Твърдение: “Почитта към мъртвите не следва въобще да е предмет на ирония, дори журналистическа. Поругаването на паметта на хората с подобен тип прояви във всяка цивилизована държава се нарича вандалски акт.”
Факт: Това е абсурдно твърдение и – понеже трябва да говорим принципно, а не за конкретния случай, то как мислите – дали в прокуратурата знаят, че почитта към Хитлер, например, е наказуемо деяние по Наказтелния кодекс, а поругаването ѝ едва ли ще бъде наречено “вандалски акт”.

Твърдение: “Само за пълнота ще посочим, че лицето, извършило това, е обвиняем по досъдебно производство на Софийска районна прокуратура, какъвто е реда по НПК.”
Факт: Ето, това е пример за *манипулативна информация”. Това, че някой е обвиняем по досъдебно производство, не означава, че той е виновен. Дори и да е обявен за виновен с влязла в сила присъда, това не го прави “втора ръка” човек.

Твърдение: “Считаме, че публикуваната статия представлява подигравка с паметта на един достоен български следовател от страна на хора, имащи претенции за морален стожер на обществото, като отговорността за това оставяме на тяхната съвест, а също така и на преценката на българските граждани и общество.”
Факт: Статията си има автор, така че не е написана от “хора, имащи претенции за морален стожер на обществото”. Нещо повече – дори изданието “Медиапул” няма “претенции за морален стожер на обществото”.

В заключение, когато прокуратурата щедро казва, че “отговорността за това оставяме на тяхната съвест…”, въпросът е “На какво основание?”
На какво основание прокуратурата решава, че може да остави “отговорността за това” (кое??) “на тяхната съвест”?

Тъй като статията в “Медиапул” не попада под ударите на закона, какъв е смисълът от публикацията на прокуратурата, освен да насажда страх сред журналистите, осмеляващи се да пишат и – олеле, майко! – да се подиграват с действията на прокурорите?

Ако прокуратурата действително иска да не “бъде компрометирана”, тогава трябва да се занимават с работата, заради която им плащаме високите заплати.

Напомням на всички – прокурорите не произвеждат БВП, те получават заплатите си от бюджета, а в бюджета парите идват от нас – данъкоплатците, които изработваме стоки или услуги и ги продаваме. Обратното – както знаем от множество дела в български съдилища и в ЕСПЧ, прокуратурата е много често осъждана от граждани, които тя е обвинила неправилно, с които се е отнесла неправомерно или които е наказвала с целия репресивен апарат, с който тя разполага.

Компрометирането идва основно от некадърна дейност, а не от публикация в някакъв сайт, в блог или фейсбук.

______
* – https://www.mediapool.bg/spetsrokuraturata-obvini-mediapool…
** – Според Конституцията:
Чл. 37. (1) “Свободата на съвестта, свободата на мисълта… са ненакърними.”
Чл. 39. (1) “Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.”
Чл. 40. (1) “Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.”

Вени Марковски, Фейсбук