Около две трети от българите оценяват негативно развитието на страната.
Това показват последните данни от проучване на Маркет линкс, коментирани от социолога Добромир Живков.
Песимизъм и недоверие
„Българите като цяло не сме оптимисти – индексът е сходен с този от 2013 г. и от миналата година“, посочи Живков. Той уточни, че спадът в доверието към кабинета се дължи на усещането, че управлението се ръководи задкулисно.
„Това е най-голямата причина да няма доверие в правителството“, добави социологът.
Институциите под натиск
По думите му, българите усещат, че се губят все повече свободи. Доверието в парламента е на рекордно ниско ниво сред институциите, като след него се нареждат и органите на съдебната власт.
Избори и партийна динамика
Мобилизацията за нови избори намалява, а евентуален предсрочен вот не би довел до рязко повишаване на доверието в системата, смята Живков.
Той подчерта, че ДПС – НОВО НАЧАЛО се доближава до втората политическа сила ПП–ДБ по подкрепа. „Усеща се, че ръстът на влияние на НОВО НАЧАЛО е за сметка на ГЕРБ“, отбеляза социологът.
Според него, ако президентът Румен Радев създаде собствена партия, тя може да привлече не само част от електората на останалите, но и голям дял от хората, които обикновено не гласуват.
Критична оценка
Проучването отчита и критично отношение към изминалия политически сезон – 40% от анкетираните дават оценка „слаб (2)“. Според Живков, големите и регионалните кризи са оказали сериозно влияние върху обществените нагласи.
Проучването започва с оценка на посоката на развитие на страната ни. Данните показват, че близо две трети от анкетираните са с отрицателна настройка.
„Тази оценка, както обичайно, ни казва, че оценяващите негативно страната, или песимистите, са значително повече, в пъти повече от тези, които са с позитивни нагласи. Най-висока беше тази негативна оценка, както и позитивната беше най-ниска, след разпада на сглобката март месец 2024 година, докато сега имаме относителен паритет“, обясни социологът.
Най-много отчетени отрицателни нагласи има през месеците март и април тази година – заради напрежението, свързано с предстоящото ни влизане в еврозоната и съпътстващите го протести и разговорът за това дали да има референдум.
Недоверието към правителството продължава да расте плавно – това също показват данните.
„През последните три месеца забелязваме спад в доверието в кабинета. Сега, трябва да кажем, че това е летният сезон. Можем да видим при съживяването на активния политически сезон как ще се развият нещата, но като цяло имаме склонност да се деполитизираме в месеца, в който депутатите почиват. Но като цяло сме с константно недоверие“, обобщи Добромир Живков.
Това плавно нарастващо недоверие към правителството той обясни с това, че не изглежда сякаш то самостоятелно управлява държавата – „изглежда сякаш зад кабинета и зад премиера има други фактори, които взимат решения“.
„Общото усещане е, че държавата се управлява по един не особено прозрачен начин“, заключи социологът.
Според проучването с по-високо недоверие от министрите и кабинета „Желязков“ се ползват народните избраници в 51-вия парламент.
„Традиционно, парламентът е с най-ниско доверие от българските институции, заедно с българската правораздавателна система и в частност прокуратурата. Тук, все пак, не сме свидетели на тези 7 – 9%, при които приключи 50-ото Народно събрание, така че мисля, че можем да кажем, че сме в една много силно негативна, но все пак устойчива ситуация с доверието в парламента“, каза Добромир Живков.
По думите му симпатизантите на опозоционните политически сили имат най-високо недоверие в парламента. Това са избиратели както на ПП-ДБ, така и на „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ.
Все пак общият фон е, че неодобрението остава високо.
Проучването показва още, че хората са все по-малко мобилизирани за потенциални предстоящи избори.
„Мобилизацията пада, защото ние дори когато сме в предизборна ситуация, отчитаме около 47-8 % през последните две години, реално се явяват около 42-3 % на избори. В момента имаме 41%, което би означавало, че ако скоро имаме избори, ще имаме още по-ниска избирателна активност“, обясни социологът.
При евентуални предсрочни избори, партийната подкрепа за различните политически субекти не се променя съществено.
Подкрепящите „ДПС-Ново начало“ се увеличават леко, което ги приближава като резултат до втората политическа сила – ПП-ДБ, докато „Възраждане“ отчитат спад в подкрепата.
„Имаме една относително устойчива картина през последните 3 месеца с едно или две важни изключения – първо, ДПС-НОВО НАЧАЛО, като трета политическа сила, е с много близък резултат до ПП-ДБ. „Възраждане“, както обичайно сме казвали, са с такава подкрепа в проучванията, защото те успяват да мобилизират много от периферията си в предизборните кампании. Когато обаче няма избори на хоризонта, декларираната подкрепа за „Възраждане“ е по-ниска“, обясни Добромир Живков.
Резултатите на „Има такъв народ“ показват спад в подкрепата – под 4-процентната бариера, а БСП са на границата – с 5%.
„Малките участници в тази коалиция прогресивно губят подкрепа на декларативно ниво. Доколко това ще се случи на следващи предсрочни избори е трудно да прогнозираме, но това не носи позитиви за тези участници в управлението“, допълни Добромир Живков.
Проучването не отчита нова потенциална партия на президента Румен Радев. Според социолога подкрепа за него ще дойде от хората, които не гласуват.
Източник: bTV
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
