Да се обясни пробивът на „Величие“ е най-трудната задача след парламентарните избори. През септември 2009 г. се паднаха 6 еднакви числа в два последователни тиража на 6 от 42 – обяснимо ли е? Ей тъй необясним е и резултатът на „Величие“.

От днес сутринта всеки има теория за пробива, без да му мине през ум до 19.55 часа вчера, че ще се наложи да я измисля. Само преди 7 месеца „Величие“ участва на местния вот във Варна, областния център на „столицата“ Ветрино. Резултатът на партията бе 0.15%. И тогава имаше активна реклама в социалните мрежи, протестен вот, каквито са водещите обяснения сега. Но резултатът не бе 1,2 или 3, а точно 0.15%. Това не бе регионална партия, а директно общинска, на едно селище. Затова днес шокът е напълно нормален.

„Залите ни бяха пълни, хората постоянно ни спираха. Журналистите и наблюдателите просто не го видяха, не си свършиха професионално работата“, твърдят фронтмените Ивелин Михайлов и Николай Марков. Прави са отчасти. Щом са влезли в парламента за всеобща изненада, значи наблюдателите наистина не са (сме) си свършили работата. Но залите бяха пълни и при „Синя България“ (Петър Москов), хората спират и звездата на местния вот Ваня Григорова – те катастрофираха. Просто понякога в живота, включително политиката, се случват неща, които не могат да се прогнозират чрез логика или понятните факти – нещо такова стана сега с „Величие“.

Освен това и социологическите агенции са в дълг към обществото. Нито една не слагаше формацията в сметките.

И все пак, макар не всичко да може да бъде обяснено, средата, от която се пръкна „Величие“, е ясна.

Виртуалната България

Очевидно тик-ток, ю-туб и всички нови комуникационни канали вече имат силата да разбъркат напълно реалния политически живот. Цанов и Киро Брейка (които и да са те за голяма част от хората) са фактори за общественото мнение наравно с Бойко Василев и Андрей Райчев. Процесът е характерен отдавна за САЩ и други страни в Европа, не е новина – но у нас пристигаше бавно, проявявайки се донякъде с „Възраждане“, усети се силно сега с „Величие“.

Политическите потребители на подобни канали са в тях с единствената цел да търсят „алтернативна информация“ – ако искаха нещо вече чувано, виждано, щяха да са при традиционните медии. И когато хора като Николай Марков (мега звезда в социалните мрежи) им предоставят тази „храна“ (за нея по-допу), потребителите поглъщат тонове. Всичко това са все още нови състояния и процеси, тепърва ще се изследват. Но имат нещо общо: не може да бъдат измерени, тоест не може да се определи кой точно колко е харесван в необятното информационно море, от коя точно трънка ще изскочи заек – „ъндърграунд“ (в неутрален смисъл казано, наистина нещо „под земята“), който тепърва ще e източник на изненади.

Ниска избирателна активност, протестен вот, търсене на новото, икономически възможности (за агитация и структуриране на партията, или пък „лов на избиратели“)… – всички тези фактори или хипотези са относими към успеха на „Величие“. Но именно виртуалната среда и силното присъствие на нейните лица там са нещото, без което партията нямаше да стигне 90 000 – 100 000 гласа.

Като на маса и под маса

Също толкова непосилна задача е определянето на идейния профил на „Величие“. Ясно е – това е националистическа, силно русофилска, направо „велика“ партия, която е против даване на оръжие на Украйна и т.н.; разполага с т. нар. Исторически парк, създаден от Ивелин Михайлов като вид патриотичен бизнес; против е ветроенергийните паркове, конкретно във Ветрино, чиито перки биха направили парка ветровит. Семейни ценности, суверенитет, „Да не разсипваме България!“, „Трябва ни ред!“, „Да преборим корупцията!“, „Недейте с лоша карма“, „Перките вредят на здравето“, „България може да се изхранва сама от плодородната си земя“ – всичко каквото се говори на маса и под нея го има като „идеи“ при „Величие“, че и повече. Но друго? Няма друго. Програма, концепция… – липсват такива неща. Освен това сега след вота партията обяснява, че не е против НАТО и ЕС. Иди ги разбери!

За да е ясна напълно картинката, не може да бъдат пропуснати две фамозни изяви на Николай Марков. В едната разправя най-сериозно, че е генерал от руската, полковник от американската и подполковник от българската армия. В другата – че бащите на опълченците са били въшльовци. По първия пункт до днес не се е самоопровергал. По втория обясни впоследствие, че всичко това го разправял, за да възвеличае опълченците, които били нищо и никакви хора, но пък извършили подвиг. Не търсете логика, за целите на политиката не е нужна. Хората чуват и гледат това, което искат да чуят и гледат – нищо друго. Не ги ли омайваше така Бойко Борисов навремето? Тоест нещата са такива, каквито са, нито сантиметър повече:

Няколко думи и за самата история на партията и нейните лица.

Бизнес величие

Ивелин Михайлов е публично известен от десетина години, когато тръгна да прави Историческия парк край село Неофит Рилски, община Ветрино – атракцион тип „Дисниленд“ на българска патриотична тематика. Седмичникът „Капитал“ няколко пъти писа, че финансирането на строежа е с пирамидална структура. В парка влизаш, плащащ си, може да избереш пакети, промоции… – брокери обикалят варненските училища и ги предлагат. Тоест, това си е изцяло бизнес модел, заел перспективна търговска ниша. Какъвто, впрочем, е и комплексът в Плиска, който българското население също адмирира, плащайки си.

Наскоро се разбра, че Михайлов е купил останките от бившия радиозавод във Варна и върху огромното му пространство ще стои „сити“ – с 33-етажна сграда, магазини и т.н. Тоест, никой не бива да има съмнение за бизнес подходите около „величие“-то. Както и за недвижимите имоти като фундамент на цялата тая история. Също така в публичното пространство циркулират и твърденията, че зад нея стоят руски пари.

Самата партия бе основана малко преди последните местни избори. Очаквано взе най-много гласове в общинския съвет на Ветрино. Успоредно се разбра, че край Михайлов гравитира уволненият навремето от НСО след скандали Николай Марков. Дълги години той бе любим гост на много от традиционните медии, за да обяснява процесите и явленията в мирозданието, както и да разказва всякакви конспиративни теории. Въобще, ако някое телевизионно предаване нямаше гост, обаждаше се на Марков, понеже винаги казва нещо интересно – хем скандално, привличайки вниманието, хем безобидно в конкретика, тоест без опасност да бъде съдена медията – 1000% подходящ. Всеки на негово място би прехвърлил таланта си в социалните мрежи – Марков го направи.

Формално „Величие“ не се води от Михайлов и Марков, а от някаква жена. Защо е взето точно такова решение – енигма. Въпросната жена не се появи нито преди, нито след изборите.

Известно бе също, че Ивелин Михайлов е в топли отношения с Костадин Костадинов. Заедно имаха събития, правеха видеа в мрежите и т.н. Но явно после са се скарали. Днес „Величие“ отхапа гласове точно от „Възраждане“.

Финално, пак след публикация на „Капитал“, „величието“ проби в публичното пространство с информации за трупане на оръжие и създаване на паравоенни структури в община Ветрино под формата на спортен клуб и охранителна фирма – понеже „институциите не работят“. Нещата много напомнят на едно мракобесно минало, поради което темата стигна до парламента „Въоръжаването на групата около „Исторически парк“ идва, след като през последното десетилетие тя бавно завладява община Ветрино чрез масирано изкупуване на земя и заселване на хора, включително и стотици издадени фиктивни постоянно и настоящи адреси“, каза депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев във въпрос до вътрешния министър Калин Стоянов. От отговора се разбра, че МВР и ДАНС проверяват групировката за оръжията, а и за икономически престъпления. Резултат от проверката – нула. Наистина, как да убедиш хората, че институциите работят?

Това, в общи линии, бе и известното за партия „Величие“ до момента.

Залози

Вече вървят басове за бъдещето на партията. Повечето са в полза на мигновен депутатски разпад. И роящи се, или пък вкупом, тия народни представители да станат липсващата до момента патерица на ГЕРБ и ДПС. След като най-патриотът Волен Сидеров бе златен пръст, колко му е сега?

Впрочем, преди двадесетина години на мода бяха бизнес партиите. Те функционираха най-вече край морето, оцеляха кратко. Парите бяха налице, но липсваха комуникационните технологии да се покрие страната, а и да се гарантира устойчивост чрез ежеминутно приказване. Днес, след примера на „Величие“, няма да е чудно ако се инвестира ударно отново в подобни проекти. Друга интересна партия – МЕЧ на Радостин Василев, взе 3%.

Каквото и да е бъдещето, фактът си е факт – нищото насред което се намира България, ступорът, роди „Величие“. Това е резонна по принцип случка, с оглед на другите консервативно-патриотични пробиви в западния свят в ерата на социалните мрежи. И неочаквана конкретно, защото точно зад тази трънка никой не предполагаше заек.

Диян Иванов/“Сега“