В Русия да имаш мнение вече се наказва със смърт. Руският президент Владимир Путин е намерил хитър начин да се саморазправи с всяка опозиция. Дори не е нужно да си политически активен, а само да изразиш позиция, различна от тази на официален Кремъл. Такива хора са внимателно следени и са взети мерки да бъдат наказани по зловещ начин.

Ако си напуснал страната, се скалъпва някакво обвинение с цел да се поиска екстрадиция обратно в Русия. След това в много от случаите прегрешилите са мобилизирани и пратени да стават пушечно месо на фронта в Украйна.

Такъв, например, е случаят на 45-годишния Абубакар Абакаров, който се намира в България. Руските власти обаче искат да го върнат обратно заради обвинение в дребно хулиганство. Става въпрос за сбиване пред дискотека в далечната 2016 година. Изглежда обаче това невинно прегрешение е само поводът, а не истинската причина. А тя е, че Абакаров е изразявал по руски сайтове неведнъж позиция не само срещу войната в Украйна, а и лично срещу президента Путин.

Публикуваме две негови мнения по въпроса в оригинал и в превод на български.

Страх – единственный козырь Путина

Россиянам нравился Путин, россияне хотели твердой руки Путина, россияне поддержали жестокое вторжение в Украину (простите, “специальную военную операцию”), россиянам было все равно, что там произойдет – вероломное нападение или вполне заслуженная денацификация Украины.

Все это – бредни пропагандистского спрута, который просунул свои щупальца повсюду и душит любую альтернативную информацию в России.

Путин хорош в одном – торговать страхом. Это его козырь. Окружающая его верхушка получает бонусы, отплачивает ему полным презрением и огромным страхом. Никаких бонусов для народа.

И это неправда, что мы тупые, дикие, неграмотные, ничего другого не знаем. Страх – это то, что делает нас такими.

А в случае с массовым русским – это страх выживания. Не на яхту, не на дорогую виллу на Лазурном берегу, а на исправительные колонии в Сибири или на фронте.

Я уверен, что большинство россиян прекрасно понимают, что Путин – это не отец, а сатрап, который напал на братский народ, который губит наше будущее, отправляя детей на фронт, и при этом хочет, чтобы русские женщины больше рожали. Что рожать? Пушечное мясо?

И поэтому вы должны знать – не правление Путина является величайшей трагедией россиян. Страх перед Путиным есть.  Какой вывод? Нам нужно больше свободных голосов. Которое по принципу снежного кома будет наращивать мужество и пересиливать страх. Пока он не исчезнет. А вместе с ним и Путин.

Ето как звучи тази публикация на български:

Страхът – единствената разменна монета на Путин

Руснаците харесвали Путин, руснаците искали твърдата ръка на Путин, руснаците подкрепяли бруталната инвазия в Украйна (извинявам се, „специалната военна операция“), руснаците не се интересували от каквото там се случи – вероломно нападение или съвсем заслужена денацификация на Украйна.

Всичко това са глупостите на пропагандния октопод, пуснал пипала навсякъде и задушаващ всяка алтернативна информация в Русия.

Путин е добър в едно нещо – в търговията със страх. Това е неговата разменна монета. Върхушката около него получава бонус пари, отплаща му се с тотално презрение и голям страх. За народа бонуси няма.

И не е вярно, че сме глупави, диви, неграмотни, друго не знаем. Страхът ни прави такива.

И в случая на масовия руснак това е страхът за оцеляването. Не за яхтата, а да не се озовеш на фронта, не за скъпа вила на Лазурния бряг, а заради наказателните колонии в Сибир.

Сигурен съм, че болшинството руснаци много добре разбират, че Путин не е никакъв бащица, а сатрап, който нападна братски народ, който съсипва бъдещето ни като праща децата на фронта и в същото време иска руските жени да раждат повече. Какво да раждат? Пушечно месо?

И затова трябва да знаете – не управлението на Путин е най-голямата трагедия на руснаците. Страхът от Путин е. Какъв е изводът? Имаме нужда от повече свободни гласове. Които на принципа на снежната топка да увеличават смелостта и да затрупват страха. Докато изчезне. А с него и Путин.

Против кого воюет Путин?

Жестокое нападение на Украину, за которое Путин требует от украинцев поблагодарить ему, – далеко не первая его “освободительная и миротворческая” спецоперация.

На самом деле, война – это тот стиль управления, который характеризует все его правление. О чем говорят факты?

1. 1999 -2009. Вторая война в Чечне

2. 2008. Война в Грузии

3. С 2014 г. Аннексия Крыма

4. С 2015 г. Война в Сирии

5. С 2022 года. Наступательная война против Украины.

5 войн. На самом деле 10, потому что каждый раз, когда он решает подставить кого-то под удар не совсем добровольно, он также ведет войну против своего собственного народа. Народа, который, как утверждается, наслаждался этим и даже гордился грандиозными амбициями своего лидера.

Нравится быть бедным и постоянно находиться под санкциями? Нравится, что в любой нормальной стране на него смотрят свысока, когда он показывает свой российский паспорт? Ему нравится, когда людей арестовывают за протесты? Ему нравятся скорбящие женщины? Многим из нас это не нравится.

Българският превод:

Срещу кого воюва Путин?

Вероломното нападение над Украйна, за което Путин държи украинците да му благодарят, далеч не е първата му „освободителна и миротворческа“ специална операция.

Всъщност войната е вид управленски стил, белязал цялото му царуване. Какво говорят фактите?

1. 1999 -2009. Втората война в Чечения

2. 2008. Войната в Грузия

3. От 2014 насам. Анексията на Крим

4. От 2015 насам. Войната в Сирия

5. От 2022 насам. Нападателната война срещу Украйна.

5 войни. Всъщност 10, защото всеки път, когато реши да вкара някой в пътя по не особено доброволен начин, воюва и срещу собствения си народ. Народ, на който, твърди се това му харесвало и дори се гордеел с грандоманските амбиции на вожда си.

Харесва му да е беден и постоянно под санкции? Харесва му да го гледат накриво във всяка нормална държава като покаже руския си паспорт? Харесва му да арестуват хората, които протестират? Харесват му опечалените жени? На много от нас не ни харесва.