Posts Tagged ‘банки’

Банките ни сурвакат с по-високи такси от Нова година

Posted on: декември 21st, 2021 by Пламен Иванов No Comments

С нови, по-високи такси ще ни сурвакат част банките от Нова година. Други вече сториха това през декември. Финансовите институции продължават да вдигат цените на най-използваните от гражданите услуги като разкриване на банкови сметки, внасяне и теглене на пари, преводи и използване на банкови карти. По този начин в последните години таксите, които банките събират от клиентите си, се превърнаха във все по-значим приходоизточник за тях на фона на падащите лихви по кредитите. Така дори и в коронакризата, когато много хора и фирми загубиха работата си и бизнеса си, банките бележат впечатляващ ръст на печалбите си – за тази година печалбата на банковата система се е увеличила с близо 50% спрямо миналата година.

От 5 януари, например, най-голямата банка у нас – УниКредит Булбанк, повишава голяма част от таксите и комисионите в своята тарифа. Двойно по-скъпо ще е внасянето на суми в евро – от 0.50 EUR на 1 EUR. Увеличава се таксата при теглене на каса – от сегашните 6 лв. за суми до 2000 лв. на 0.5% от сумата, но не по-малко от 6 лв. При теглене на по-големи суми ще се начисляват 0.7%, вместо сегашните 0.6%.

Наред с това Уникредит Булбанк сваля прага на спестяванията, за които се начислява т. нар. такса за съхранение. Ако в момента без такава такса са парични средства до 400 000 лв., от Новата година с 0.7% годишно ще бъдат „обложени“ спестявания над 200 000 лв. Става дума за сумата от всички средства на един клиент на банката в разплащателни и спестовни сметки в лева и друга валута, различна от британски лири и щатски долари. Отделно от такса съхранение банката прибира и месечни такси за обслужване на сметките.

Двойно ще нарасне сумата, която банката начислява при погасяване на кредит, теглен от дъщерното й дружество УниKредит Кънсюмър Файнансинг – при всяка погасителна вноска се прибират 2 лв., вместо 1 лев.

Поскъпват също така преводите на пари. Ако клиент мести пари от една в друга сметка в Уникредит Булбанк, това ще му струва 6 лв., а не 5 лв. Ако се превеждат пари към друга банка, услугата също се вдига от 5 на 6 лв. за суми до 100 000 лв. и от 20 на 22 лв. за по-големи суми. Поскъпват дори и електронните преводи, които доскоро бяха на символични цени – от 1 лв. на 1.20 лв. Съществен ръст на таксите ще има и за преводи във валута, различна от лева и еврото.

От 5 януари Уникредит Булбанк завишава с 1 лев всички такси, които се плащат при ползване на услугата Директен дебит – това са разплащанията чрез банката на различни комунални услуги – ток, вода, парно и пр.

Поскъпва и ползването на дебитните карти на банката. Тегленето на пари от банкомат на Уникредит Булбанк вече ще е 0.16% от изтеглената сума, но не по-малко от сегашните 0.30 лв. Теглене на пари от банкомат на друга банка става 0.20%, но не по-малко от сегашните 1.50 лв. Увеличава се месечната цена на пакетите, които включват няколко тегления от банкомат, няколко комунални плащания и SMS-уведомяване. По-скъпо вече ще е и преиздаването на ПИН за дебитни карти – от 3 на 5 лв., както и трансакции в системите ePay.bg – от 0.20 на 0.50 лв.

Дори справката за наличността по дебитната карта Уникредит Булбанк ще таксува по-скъпо – от 0.50 лв. на 1 лв.

Втората по големина Банка ДСК също ще сюрпризира клиентите си от Нова година – услуги, които в момента са безплатни, вече ще се таксуват. Например от 1 януари 2022 г. при внасянето на пари в брой чрез банкомат на ДСК вече ще се начисляват 0.20 лв. за клиенти физически лица и 0.10% за бизнес клиенти. Повече от година ДСК начислява такса при внасяне на суми в брой на гише по личната картова сметка на клиентите. Затова много клиенти започнаха да използват банкоматите, за да зареждат картите си, тъй като тази услуга към момента е безплатна. Но от Нова година ДСК ще поправи „грешката“.

Наред с това значително се вдига таксата, ако някой има неблагоразумието да тегли пари в брой от ПОС в офис на Банка ДСК с карти на други банки – това вече ще му струва 4% върху сумата, но не по-малко от 20.00 лв.

Централна кооперативна банка също вдига тарифата си от януари. Обслужването на разплащателна сметка вече ще струва 3,80 лв. месечно, ако клиентът няма дебитна карта, а не 3.50 лв. Повишава се и таксата за поддръжка на спестовна сметка и тя става 2 лева месечно при 1,50 лева сега.

Клиентите на банката ще плащат повече и за теглене на суми в брой от сметка. За суми до 2000 лв. таксата става 4 лева при 3,50 лева сега, а за над 2000 лева – 0,5% от сумата, при 0,45% сега.

В началото на декември Алианц България съществено завиши тарифата си за граждани. Например, таксата за обслужване на разплащателна сметка без издадена дебитна карта към нея скочи от 2.20 на 4 лв. на месец. Безплатното доскоро внасяне на пари в брой на гише вече струва 1 лв., ако сумата е до 3000 лв. При внасяне на по-големи суми таксата се вдига на 0,1% до 0,5%. Тегленето на пари на каса поскъпна от 3 лв. на 4,50.

Алианц Банк единствена официално е въвела отрицателни лихви за големите спестители, без да го прикрива с „такса съхранение“. До 1 декември минусови лихви имаше за сметките над 1 млн. лв. Сега прагът е свален на 500 хил. лв. За клиенти със суми между 500 хил. и 1 млн. лв. лихвата е  -0,25%, а за хора със суми между 3 млн. лв. и 10 млн. лв. е -0,55%. За по-големи суми достига до минус 1,2%.

От началото на февруари Първа инвестиционна банка също въвежда значителни промени в тарифата си. Поскъпва откриването на банкова сметка в офис – от 2.50 на 5 лв., а месечното обслужване се вдига от 3.90 на 4 лв. Поскъпва и банковият пакет „Моят избор“ от 5.90 лв. на 7.90 лв. месечно. Таксата за внасяне на пари в брой се вдига от 1 лев на 1.50 лв. за суми до 3000 лв. Поскъпват преводите между сметки както в самата банка, така и към други банки.

От началото на февруари клиентите на ПИБ със спестявания над 200 000 лв. вече ще бъдат „обложени“ с 0.7% годишна такса. В момента тази „наказателна“ такса е за спестителите с над 400 000 лв.

Освен това от февруари поскъпва ползването на дебитна карта на ПИБ. При всяко теглене на по-големи суми от банкомат на ПИБ вече ще се начисляват 0.1%, но не по-малко от сегашните 0.30 лв. При теглене от АТМ на друга банка таксата ще е 0.2%, но не по-малко от сегашните 1.50 лв. А за справка за наличност по картата ще се начисляват 0.50 лв.

Източник: „Сега“

545 милиона лева взеха банките от такси

Posted on: октомври 22nd, 2019 by anteni No Comments

Дoхoдът нa бaнкитe oт тaкcи и кoмиcиoнни нaрacнa c 5,2% и дocтигнa 545 млн. лв. прeз първaтa пoлoвинa нa гoдинaтa, coчaт дaннитe нa БНБ. Ниcкитe лихви cъщo имaт пoлoжитeлнa рoля зa пeчaлбитe нa бaнкитe. Към крaя нa юни нeтният лихвeн дoхoд нa трeзoритe e 1,4 млрд. лв., кoeтo e ръcт c 33 млн. лв. (2,4%) нa гoдишнa бaзa.

Прoдължитeлнoтo зaдържaнe нa лихвитe нa ниcки рaвнищa oгрaничaвa нaрacтвaнeтo нa прихoдитe oт лихви, нo oкaзвa и пoлoжитeлни eфeкти върху дoхoднocттa нa крeдитнитe инcтитуции, пocoчвaт oт БНБ. Ниcкитe лихви дaвaт възмoжнocтитe нa бaнкитe дa привличaт финaнcoви рecурcи нa ниcкa цeнa, a нaрeд c тoвa cъздaвaт уcлoвия зa пoвишeнo търceнe нa крeдити и пoдпoмaгaт кoрeктнoтo oбcлужвaнeтo нa cъщecтвувaщитe зaдължeния. Нaрeд cъc ceриoзния ръcт нa прихoдитe бaнкитe ca cвили aдминиcтрaтивнитe cи рaзхoди, къдeтo влизaт и пaритe зa зaплaти, c 0,8%. В рeзултaт към крaя нa юни пeчaлбaтa нa бaнкитe дocтигa рeкoрднитe 918 млн. лв. Прeз cлeдвaщитe мeceци трeзoритe cъщo имaт дoбри рeзултaти кaтo към крaя нa aвгуcт пeчaлбaтa им e 1,2 млрд. лв., кoeтo e ръcт c 11,4% нa гoдишнa бaзa.

Oтпуcнaтитe oт бaнкитe крeдити към крaя нa юни ca в рaзмeр нa 63,1 млрд. лв., кaтo прeз втoрoтo тримeceчиe ce увeличихa c 1,4 млрд. лв. (2,2%). Нaй-гoлям ръcт в aбcoлютeн рaзмeр имaхa зaeмитe зa дoмaкинcтвa (c 568 млн. лв.) и зa нeфинaнcoви прeдприятия (c 496 млн. лв.). Кaтo нaй-виcoк рacтeж имa при жилищнитe и пoтрeбитeлcкитe крeдити.

Oт aприл дo юни прoдължи тeндeнциятa към нaмaлявaнe нa лoшитe зaeми. Бяхa извършeни oтпиcвaния нa взeмaния и прoдължихa прoдaжбитe нa крeдити, пocoчвaт oт БНБ. Зa тримeceчиeтo лoшитe зaeми нaмaляхa c 233 млн. лв. (3,5%) и дocтигнaхa 6,5 млрд. лв. В крaя нa юни дeлът нa нeoбcлужвaнитe крeдити ce cви дo 7,2% oт вcички зaeми, при 7,4% в крaя нa мaрт. Oт БНБ oбaчe прeдупрeждaвaт, чe пo принцип имa риcк зa пoвишeниe нa лихвитe при eвeнтуaлни нeблaгoприятни икoнoмичecки и пaзaрни уcлoвия дoри при зaпaзвaнe нa нacтoящитe ниcки нивa нa лихвитe нa Eврoпeйcкaтa цeнтрaлнa бaнкa, зaщoтo e възмoжнo дa ce пoвишaт риcкoвитe прeмии, кoитo ca включeни в лихвитe пo крeдититe.

Печалбата на банките достигна 1.2 млрд. лева

Posted on: октомври 2nd, 2019 by anteni No Comments

Печалбата на банките в страната към края на август достигна нов рекорд от 1,2 млрд. лв. Това е с 11,4%, или със 124 млн. лв. повече от реализираната печалба за същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Една от причините за това е намалението на лошите кредити. Разходите за обезценка на предоставените от банките заеми от януари до август са 241 млн. лв., при 301 млн. лв. година по-рано. Сред другите причини за ръста на печалбата са увеличеното кредитиране при изключително ниски лихви по депозитите, както и банковите такси.

Брутният кредитен портфейл на банките в страната се увеличава със 135 млн. лв. (+0,2%) през август до 63,8 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Като гражданите са по-активни от фирмите при взимането на нови заеми. Кредитите за домакинства нарастват с 1% (+233 млн. лв.), а тези за нефинансови предприятия намаляват с 0,4% (-130 млн. лв.). Увеличават се кредитите за сектор държавно управление (с 2,1%, или 16 млн. лв.) и за други финансови предприятия (с 0,4%, 15 млн. лв.).

Въпреки ниските лихви по депозитите спестяванията на гражданите и фирмите в банките се увеличават с бързи темпове. Само през август влоговете в банковата система нарастват с 0,5% (+457 млн. лв.) и достигат 93,9 млрд. лв. Въпреки че през август много хора отиват на море и харчат големи суми за лятната си почивка, депозитите на домакинства са се увеличили с 0,5% (+275 млн. лв.). Влоговете на нефинансови предприятия през най-топлия месец от годината са нараснали значително повече – с 1,3% (+350 млн. лв.). Увеличават се и привлечените средствата от кредитни институции (с 0,5%, или с 31 млн. лв.). Намаляват депозитите на сектор държавно управление – с 5,1% (-131 млн. лв.), както и на други финансови предприятия като застрахователи, пенсионни и договорни фондове – с 1,8% (-69 млн. лв.).

Банките се готвят за имотен срив. Могат да ти вземат имот, който си продал

Posted on: септември 27th, 2019 by anteni No Comments

Тихомълком последните 10 години банките подготвиха законодателството за очаквания спад в цените на недвижимите имоти. Приети са както изцяло нови закони, така и промени в съществуващите. Тук описвам една от новите насоките на развитие на съдебните практики, която дава възможност на банките да развалят продажби на недвижими имоти, извършени от потребителя в предходни години.

Хубаво е, когато по-голямата част от хората вече осъзнават, че кризата е тук, но още не се е развихрила. Разбира се, това можеше да стане с фалита на английския туроператор „Thomas Cook”, но това което научих от предходните кризи е, че те се „отприщват” при съгласувана практика на големи играчи. Помните „Лемън Брадърс”, които бяха оставени да фалират, но AIG бяха спасени.

Така и тази криза ще бъде отприщена не когато е логично, а когато големите играчи се приготвят за този момент. Банкерите може и да са нагли, но в никакъв случай не са глупави.

Ако не внесем 100 000 мигранти следващата година за да запълнят 24% празни жилища в София и Бог знае колко пустеещи по провинцията, имотния срив ни е в кърпа вързан. И банките го знаят. Вече 10 години работят за този момент.

Има няколко ключови законови промени, които остават скрити за кредотискателите и обществото. Те се правят по различно време, в различни закони, но винаги касаещи банковата дейност и затова не могат да бъдат засечени от практически всички кредитни консултанти (то пък едни консултанти…).

Ще се опитам да нахвърлям няколко банкови схеми, появили се последните 10 години, следствие на законодателни промени. Правя уговорката, че няма да влизам в законодателни детайли, а ще се придържам към икономическата логика, която е в основата на банковата дейност.

Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители

Този закон е обнародван през 2016 г. без особено дебатиране. Една от основните тези, които той успява да прекара е, че на кредитоискателите се дава избор дали да гарантират кредита с цялото си имущество или само с ипотекирания имот, предмет на сделката. Това е чл. 24 от този закон, чиято икономическа логика е спорна, но от юридическа гледна точка решава един основен проблем в банковите дела – индивидуалното договаряне на кредитите.
Освен това, той препраща към чл. 133 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)*, който играе ключова роля в подготовката на банките за предстоящата криза.

Реално погледнато кредитоискателят няма избор дали да гарантира само с ипотекирания имот или с цялото си имущество. Няма как да получим информация от БНБ колко от изтелените кредити са гарантирани единствено с ипотекирания имот, а и самата БНБ не се трогва да публикува такава информация. Аз като кредитен консултант не съм имал досега клиент, който да е изтеглил такъв кредит. И адвокатите, с които работя, не е имали банково дело по такъв договор за кредит (гаратиран единствено с ипотекирания имот).

Предполагам това е следствие от офертите на банките. Когато отговаряте с цялото си имущество, срокът за погасяване е примерно до 35 години. В протовен случай е до 25. Сумата за финансиране в първия случай е до 500 000 лв., във втория до 250 000 лв. Лихви, процент на финансиране, реално всичко е пъти по-неизгодно, ако отговаряш само с ипотекираното жилище.
Влезте примерно в сайта на Булбанк и ще видите, че няма да намерите адекватна информация за кредит с частична отговорност, докато през цялото време ще ви се навират в очите кредити с пълна отговорност с цялото ви имущество.

Затова такива кредити с отговорност до размера на ипотекирания имот, просто няма или са пренебрежимо малко. Аз нямам консултирани такива кредити. Не съм и виждал такива договори. Вие, потребителите, обаче имате „избор”. Това е важно за евентуални бъдещи претенции срещу банката.

Банките слагат ръка на продаден имот отпреди вземането на кредит (Чл. 135 от ЗЗД)

Този чл. 135** се оказва съществен за атакуване в съда на сделки със задна дата. Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) може да сложи ръка върху имот, който вече е продаден от кредитополучателя отпреди сделката с банката.

С две думи – представете си как един бизнесмен има апартамент в Смолян, но тегли кредит и си купува апартамент в София. Той ви продава апартамента в Смолян, а година по-късно по някакви причини спира плащането на кредита си за апартамента в София. Тогава банката има право да развали вашия договор и да ви вземе апартамента в Смолян, който сте купили.

Да-а-а-а, има право. Ако още не сте намерили чл. 135 от ЗЗД, сега е моментът да го прочетете и хубаво да го осмислите**. Ако продължавате да смятате, че това е невъзможно, пригответе добра сума и ще ви покажа банкови решения в тази насока.

Преди всичко трябва да сте наясно, че този закон е приет 1950 година, а чл, 135 не е променян оттогава. Не е сложно да си представите, че тогавашните социалистически взаимоотношения кредитор-кредитоискател не са били като сегашните. Тогава нямаше и ЧСИ-та.

Нямам надеждна информация, но мога да заложа доста крупна сума, че от 1950 година до към 2000-а, няма дела, заведени от банка по чл. 135 от ЗЗД. А след това се използва от банките в съда. Този член обаче предвижда да има умисъл за измама в действията на кредитополучателя. Съдът все пак разваля сделки със задна дата и отнема от купувачи имоти, независимо дали има някаква схема или просто кредитополучателят е изпаднал в невъзможност да си плаща кредита.

Далновиден ще да е бил българският законодател от 1950 г. Предвидил е всичко години напред…

Творението на Мая Манолова в помощ на банките – чл. 417 от ГПК

Аз го наричам творението на Мая Манолова. Същата Мая Манолова, която сега ни защитава от монополите и банките и се кандидатира за кмет на София (Бог да се смили над столичани).
Той е приет с активното нейно лобиране преди да стане омбудсман и защитник на онеправданите. Влезе в сила на 01.03.2008, макар да бе гласуван още 2007. Една година преди финансовата криза, а как добре работи до ден днешен…

В стенограмите на Народното събрание, на правната комисия, могат да се намерят изказванията на г-жа Манолова. Тогава председател на тази комисия беше Янаки Стоилов, а на заседанието присъстват юристите на ОББ и ДСК, както и представители на Асоциацията на банките. От страна на гражданите никой не е присъствал. Започнаха да ни канят години по-късно на срещи организирани познайте от кого. Извратено звучи, но отново по инициатива на г-жа Мая Манолова. Инициативна е, трябва да и се признае.

Въпросният чл. 417 дава правото на банката да ви осъди без да разберете по съкратена процедура (един месец примерно). А ако вие заведете дело срещу банката, ще чакате поне 6 месеца за първо заседание…

Абе, намерете си стенограмите с изказванията на г-жа Манолова. Всичко е обяснила там жената…

„Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките…
…”

Защо им е на банките да лобират за решения на ВКС и създаването на съдебни практики въз основа на чл. 135 от ЗЗД в тяхна полза, при положение, че си имат чл. 417 от ГПК, който им помогна да приберат доста жилища при предходната криза?

Единствения отговор, който намирам е, че очакват криза с голям спад в цените на жилищата. Спад повече от 20%, комбинирано с голям брой лоши кредити, като следствие от това. А парите по отпуснатите кредити трябва да се съберат. Акционерите не обичат да губят пари.

И ако все още смятате, че банките работят хаотично, пак да препратя няколко абзаца по-горе. Новият ГПК и чл. 417 бе приет 2007 г. Какво стана 2008 г. помните, нали? Може пък да е било случайно, кой знае. Може и сегашните промени да са случайни…

И сега една добра новина, понеже всички обичаме добрите новини. Има срокове на давност и разни презумпции за знание и умисъл (според въпросния член от ЗЗД), което значително ще намали възможността на банките да разваляне на предходни сделки. Ама тази схема „никога няма да се случи на вас”…

Вярно че се е случвала, че има абсурдни решения на ВКС, но те не са били спрямо вас. Те винаги ще са за сметка на някой друг, защото съдът е справедлив и всички сме равнопоставени.

В тази държава дори най-малкия човек стои наравно с всяка банка. Поне докато не се срещнат в съда. После банката му прибира жилището, а той напуска „Тая скапана държава”.

– –

* ЗЗД Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

**ЗЗД Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
…

От финансовия блог kendov.com.

Лихвите по депозити вече са отрицателни, банките масово вдигат такси през октомври

Posted on: септември 2nd, 2019 by anteni No Comments

Банките готвят масово повишение на такси и комисиони наесен. Няколко от големите трезори вече пуснаха предупреждение на сайтовете си, че променят тарифата от началото на октомври, като завишават цената на редица услуги.

Новината не е изненада на фона на падащите лихви, които вече стигат рекордно ниски нива. През последните години именно това е политиката на банките у нас – да компенсират поевтиняването на заемите с повишение на таксите и комисионите, които събират.
Така например от началото на октомври ОББ двойно ще завиши комисионата за вноска на каса на суми над 3000 лева. Сегашните 0.10% стават 0.20%. Размерът на таксата е в проценти, като все пак има таван и той в момента е 200 лева, но през октомври и той ще се удвои и ще стане 400 лева.

Таксата за преводи от и по сметка в системата на ОББ от 1 октомври вече ще е 2 лв. –  при 1.50 лв. сега. А когато става дума за междубанкови преводи, увеличението е от 3 на 4 лева. С 1 до 2 лева скачат и таксите за директен дебит – услугата, при която банка превежда плащанията по битовите сметки на клиентите си –  за ток, вода, парно и др.

По-скъпо ще струва и тегленето на пари на каса в офис. За суми до 2000 лв. таксата се повишава с 0.05 процентни пункта, а над 2000 лв. – с 0.1 процентни пункта. При теглене на пари без предварителна заявка над 10 000 лв. увеличението е по-голямо – с 0.2 процентни пункта.

Банка ДСК  въвежда месечна такса за основна дебитна карта Mastercard и Visa. Досега такава такса не съществуваше нито за левовите, нито за евровите, нито за доларовите дебитни карти на ДСК, но от 1 октомври трезорът вече ще начислява всеки месец в зависимост от валутата по 4.15 лв., 2.15 евро или 2.75 щ.д.

Годишната такса за кредитните карти на Банка ДСК също се увеличава – за левовите карти сумата от 45 скача на 49.80 лв., за евровите – от 23 на 26 евро, а за доларовите – от 30 на 33 долара. По-скъпо ще струва и внасянето на пари по сметка. За суми над 3000 лв. таксата се завишава от 0.1% на 0.2%  за горницата над 3000 лв. С 0.50 лв. до 3 лева поскъпват преводите и разплащанията в офис на банката.

От 16 октомври Уникредит Булбанк вдига с 50 стотинки месечните такси за поддръжка и обслужване на сметки. По разплащателните вече ще се събират по 3 лв. всеки месец, а по спестовните – по 2.50 лв. Банката увеличава таксите и за банкови преводи, за комунални и за периодични плащания, за директен дебит, за внасяне и теглене на пари от сметка, дори и за броене на монети. За внасяне на суми над 3000 лв. по сметка в банката от титуляря вече ще се събира 0.2% при сегашни 0.1%. При теглене до 1000 лв. таксата расте от 3 на 4 лева. С 50 стотинки месечно поскъпва и поддръжката и обслужването на дебитните карти на Уникредит Булбанк.

Първа инвестиционна банка също е оповестила за промени в тарифата от началото на октомври. Въвежда се нова такса при „специфични трансакции“ с кредитни карти на Diners club – 1% от сумата, без да се посочва какво представляват тези трансакции.

Политиката на постоянно вдигане на такси и комисиони има голяма заслуга и за рекордните печалби на банките през последните години. Само за 7 месеца  – от януари до юли, печалбата на банковия сектор закръгли 1 млрд. лева, показват най-новите данни на БНБ. Този резултат е с цели 10% повече от същия период на миналата година. Само през юли финансовите институции в България са добавили нови 127.6 млн. лв. печалба. Нетните доходи на банките от лихви за седемте месеца на годината са към са 1.6 млрд. лв., а доходите от такси и комисиони са 640.8 млн. лева, което е с над 30 млн. лева повече в сравнение с януари – юли миналата година. Според БНБ печалбата на банките расте и защото оптимизират разходите си, включително чрез съкращаване на офиси и на персонал, което основно се случва при сливания и вливания в сектора.

Банките ще привикват клиентите си поне веднъж годишно

Posted on: август 9th, 2019 by anteni No Comments

Поредни промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари ще задължат гражданите всяка година да посещават офис на банка, в която имат сметка, за да потвърдят или актуализират предоставените лични данни. Мярката ще създаде сериозни проблеми, тъй като засяга на практика почти цялото население, като много хора имат повече от една сметка, и то в различни банки, които ще трябва лично да посетят. Още по-притеснителното е, че изискването се разпростира и върху множество други финансови посредници като застрахователи, брокери на недвижими имоти, задължени да следят за пране на пари.

Някои банки вече са започнали да привикват клиентите си, въпреки че промените още не са минали на второ четене. Уникредит Булбанк е разпратила предупредителни писма до своите клиенти, в които е поставила срок да посетят най-близкия филиал на банката не по-късно от 15 септември. В писмата се обяснява, че заради превенцията на прането на пари и финансирането на тероризма банката извършва „комплексна проверка на своите клиенти, преди да встъпи в нови или да продължи вече установени делови взаимоотношения с тях“. Това се правело с цел защита, сигурност и спокойствие на клиентите. „Ако не посетите клон на банката, за да препотвърдите или обновите данните си, сметката ви ще бъде закрита“, предупреждават от колцентъра на Уникредит Булбанк всеки, който се обажда, за да потърси повече информация защо се налага да актуализира личните си данни, които банката вече има за него. Засега не е ясно как е избрана крайната дата 15 септември и защо ще се стига до закриване на сметки, ако информацията не бъде обновена или потвърдена. От Уникредит Булбанк, която е най-голямата банка по активи у нас, обясниха пред „Сега“, че актуализацията на личните данни е във връзка със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Същият закон задължавал банките да поискат допълнителна информация от клиентите си с цел превенция.

С поредните промени в Закона срещу прането на пари не само банките, но и всички институции, фирми и свободни професии, които трябва да проверяват сделки и разплащания за пране на пари, се задължават да актуализират информацията за своите клиенти всяка година. При това като се свържат лично с тях. Към момента законът изисква само тази информация да се поддържа актуална, без да се посочва как.

Реално в близките месеци може да очакваме и останалите банки в страната да се активизират и да започнат да привикват титулярите на сметки за справка на личните данни, коментираха експерти. Вероятно Уникредит Булбанк се опитва да изпълни в аванс новото законово изискване, което, ако бъде прието наесен, ще влезе в сила от началото на 2020 г.

Не е ясно защо трябва да има препотвърждаване на личните данни всяка година, и то с посещение във офиса на банката. Логично е да се изисква подобно нещо само при нужда от актуализация на информацията или при някакви съмнения. Още по-изненадващо е, че гражданите са заплашвани със закриване на сметката, ако не се явят в определен срок, коментираха експерти. Всъщност сметката едва ли ще бъде закрита, тя просто ще бъде блокирана, докато титулярят не се яви лично. За много граждани новата регулация може да предизвика силно неудобство, особено за възрастни и трудноподвижни хора, които са предоставили пълномощно на свои близки да се разпореждат с финансите им.

КАКВО КАЗВА ЗАКОНЪТ

Според действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник. Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

При идентифицирането на физически лица се събират данни за:

1. Имената;

2. Датата и мястото на раждане;

3. Официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;

4. Всяко гражданство, което лицето притежава;

5. Държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен).

При „встъпване в делови отношения“ се събират и данни за професията на човека и целта и характера на участието му в деловите взаимоотношения. Ако банката прецени, че клиентът е рисков, може да събере допълнителни данни, включително чрез въпросник.

Печалбата на банките вече гони 1 млрд. лв.

Posted on: август 7th, 2019 by anteni No Comments

Печалбата на банките в България подгони нови рекорди. Още към средата на годината тя вече е наближила 1 милиард лева, показват данните на БНБ към 30 юни. Точният резултат след данъчното облагане е 918 млн. лв. Това е със 117 млн. лв., или 14.6%, повече в сравнение със същия период на 2018 г.

Въпреки безпрецедентно ниските лихви всеки месец от началото на годината секторът неизменно отчита двуцифрен ръст на чистата си печалба. С това темпо трезорите със сигурност ще подобрят рекорда от миналата година, когато бе отчетена общо 1.678 млрд. лв. печалба – най-добрият финансов резултат дори отпреди кризата.

Данните показват, че банките продължават да компенсират ниските лихви с по-високи такси и комисиони. На фона на кредитния бум нетният лихвен доход за полугодието се увеличава незначително – от 1.379 млрд. лева в края на юни 2018 г. до 1.346 млрд. този юни, или с 2.4%. В същото време приходите от такси и комисиони за една година са нараснали с 5.2% – от 517.790 млн. лв. на 544.912 млн. лв.

Принос за доброто представяне на банките имат и по-ниските разходи за обезценка, което оставя по-голяма печалба. За полугодието тези разходи са на стойност 183 млн. лв. при 207 млн. лв. година по-рано. Съществено влияние оказа прегледът на качеството на активите и стрес тестовете на шест български банки, проведени от ЕЦБ. За тази проверка трезорите се подготвят от миналата година, като активно се разчиствали лоши кредити.

В края на юни необслужваните заеми са на стойност 6.478 млрд. лв. при 6.711 млрд. лв. в края на март, сочат данните на БНБ. Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7.2% при 7.4% към март 2019 г.
Принос за печалбата на банките има и еднократният приход през май от 130 млн. лв. от дивиденти. Става дума за отчисленията на дъщерните дружества за бързи кредити, лизинг, застраховане и др. към банките, които се явяват техни основни акционери.

Печалбата на банките гони 1 милиард лева

Posted on: август 2nd, 2019 by anteni No Comments

918 млн. лв. е печалбата на банките за полугодието, отчете БНБ. Това е cъc 117 млн. лв. повече от същия период на миналата година, сочат данните. Активите, които управлява банковата система към края на юни, са за 108,6 млрд. лв., като само през второто тримесечие те са се увеличили с 332 млн. лв.

Кредитирането запазва високите си темпове на растеж и през тази година. Брутният кредитен портфейл на трезорите се е увеличил с 1,4 млрд. лв. до 63,1 млрд. лв., отбелязва в. „24 часа“.

Най-бързо в сравнение с останалите сектори растат заемите за домакинствата, които са с 568 млн. лв. повече в сравнение с м.г.

Необслужваните кредити пък продължават да се свиват, показват още данните на централната банка. В края на юни брутният им размер е 6,48 млрд. лв , а нетният – 3,19 млрд. лв. срещу съответно 6,71 млрд. лв. и 3,28 към края на март тази година.

Делът на брутните лоши кредити в общата сума на отпуснатите заеми е 7,2%, а на нетните лоши заеми – 3,7%.

Ръст има и при депозитите – те са се увеличили с 316 млн. лв. спрямо същия период на миналата година и вече достигат 91,8 млрд. лв., отчита статистиката на централната банка.

Най-бързо отново растат депозитите на домакинствата, които са с 644 млн.лв. повече в сравнение с юни 2018 г.

Дойчебанк и ДЗ банк са най-рисковите в Европа

Posted on: юли 28th, 2019 by anteni No Comments

Консултантската компания Alvarez & Marsal класира най-големите банки в Европа по отношение на ефективността. Business Insider пък откроява десетте с най-лоши показатели.  И поставя начело в тази рискова група Deutsche Bank, DZ bank и Societe Generale.

A&M оценява банките по 13„ключови показателя за ефективност”, сравнявайки доходността и устойчивостта в области като растеж, оперативна ефективност, риск, ликвидност и платежоспособност.

Като се имат предвид проблемите на Deutsche Bank през последните осем месеца, не е изненадващо, че тя е начело в негативното класиране. Британските банки Lloyds и Barclays също показват лоши резултати.
В доклада A&M се посочва, че „европейското банкиране се превърна в битка само за смелите”, добавяйки, че „четири банки изостават и трябва да преосмислят стратегията си и да преструктурират части от бизнеса си“.
Ето 10-те най-рискови банки в Европа през 2019 г.
10. Barclays (Активи: $859.7 млрд.)
Банката се представя слабо по отношение на възвращаемостта и платежоспособността, но се класира високо по приходи, разходи и ликвидност.
9. Commerzbank (Активи: $514.5 billion)
Германският кредитор се нарежда на девето място след слабо представяне на разходите и възвращаемостта, но се представя силно в качеството на активите.
8. UBS (Активи: $1066.8 млрд.)
Швейцарската банка има лош резултат по отношение на разходите и платежоспособността, но е добре при приходите.
7. Lloyds (Активи: $780.6 млрд.)
Британската банка се справя лошо с разходите, приходите, ликвидността и качеството на активите и има средна доходност.
6. Caixa Bank (Активи: $430 млрд.)
Испанската финансова институция се нарежда на ниско ниво по отношение на платежоспособността и качеството на активите, но високо при разходите и възвращаемостта.
5. BNP Paribas (Активи: $2271.8 млрд.)
Френската банка по доходност и платежоспособност е сред най-лошите сред европейските банки.
4. Groupe BPCE (Активи: $1417.6 млрд.)
BPCE, чийто главен офис е в Париж, се представя слабо по отношение на доходността и ликвидността, но има високи приходи.
3. Societe Generale (Активи: $1457.7 млрд.)
Френската банка по-рано тази година обяви масови съкращения на работни места. Тя се класира слабо по отношение на възвращаемостта, ликвидността и платежоспособността, но се нарежда високо при ефективността на разходите.
2. DZ bank (Активи $562.4 млрд.)
Германската банка е втората най-слабо представяща се, според A&M. Тя се нарежда на високи позиции на приходите, но е слаба на доходност, ликвидност и платежоспособност.
1. Deutsche Bank (Активи: $1501.2 млрд.)
Най-голямата германска банка преживява трудни времена. Провежда големи съкращения на работни места, а скандалите с пране на пари и връзките с Джефри Епщайн теглят надолу марката и цената на акциите на компанията. A&M обявиха Deutsche като най-рисковата банка в Европа, с лошо представяне по отношение на платежоспособността и възвращаемостта. Представянето й по ликвидност обаче е добро. „

За какво спестяват българите

Posted on: юни 21st, 2019 by Велислав Русев No Comments

Как и за какво спестяват българите?“- това е темата на съвместното онлайн проучване, което  екипът на  „Моите пари“ проведе с подкрепата на Българо-американска кредитна банка. То е направено сред аудиторията на финансовия портал MoitePari.bgв периода май – юни 2019 г.и в него се включиха 522 респондента от цялата страна.

 

На 19.06 (сряда) на съвместна пресконференция  „Моите пари“ и БАКБ представиха резултатите от анкетата. Разбра се кои депозитни продукти използват българите и с какви цели спестяват пари.  Как избират банка, в която да вложат средствата си и какви са пречките пред откриването на нов депозит.

„Ние искаме да насърчаваме спестовността. Решихме да направим образователна кампания, за да могат клиентите да преценят кой е най-добрият продукт за тях. Много хора имат желание, но нямат възможност да спестяват. Поради това се наблюдава следната тенденция: Намалява броят и сумата на депозити до 1 000 лева, а при тези със сума между 20 000 лв. и 200 000 лв.  ръстът е двуцифрен. За нас е важно хората да бъдат запознати с иновативните продукти, с всички възможности за спестяване и да бъдем полезни за тяхното финансово планиране“, обясни Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на БАКБ.

Дългосрочното спестяване, най-вече за пенсионна възраст,  е изборът на българите. Това е един от  основните изводи от проучването за банковите депозити.

Данните сочат, че 26% от далите отговор на въпрос от кога имат депозити, посочват повече от 10 години.

28% от отговорилите посочват като основна цел на депозита си – спестяване за пенсионна възраст. Първоначална вноска за жилище, образование, здравни разходи, покупка на кола или пътуване в чужбина са сред останалите важни цели, за които анкетираните отделят средства. Ремонт на жилището, авариен фонд или осигуряване на средства за стартиране на бизнес също са част от целите на анкетираните, макар те да ги поставят на по-заден план.

Гъвкавостта на продукта и лихвата предопределят избора на банка и депозит

Два са водещите критерии при избора както на банка, така и на конкретна оферта за депозит. Това са гъвкавостта на продукта и неговата лихва. Гъвкавостта, изразена чрез възможността за довнасяне  на допълнителни суми, както и възможността за теглене на суми от депозита са предопределили избора на 38% от далите отговор на въпрос за критериите им при избор на депозит. Над 65 % от респондентите биха довнасяли допълнителни суми, ако депозитният продукт им го позволява.

34% от респондентите с депозит посочват размера на лихвата като водещ критерий при избор на настоящата им оферта. Освен за вече ползващите депозит, тези критерии биха били водещи и за тези, които тепърва възнамеряват да открият такъв. Лихвата по депозита е важен фактор, формиращ решението на настоящи и бъдещи депозанти. Въпреки това, според данните от проучването, почти 25 % от депозитите са на относително ниска лихва между 0,20% до 0,30%, а едва 18 % са на лихва над 1 % годишно.

Най-популярен срок на депозита – 12 месеца

За постигане на спестовните си цели депозантите избират предимно едногодишни депозити. Според проучването 40% от далите отговор на въпрос за срока на депозита им посочват 12 месеца. Следващи по популярност са 6 месечните депозити с 13%, 24 месеца  – 9% и 36 месеца – 7%. Немалка част от респондентите (12%), са с безсрочни депозити, откъдето може да се предположи, че има тенденция към намаляване на т.нар. депозитен туризъм.

Ниските лихви са основна пречка пред хората, които нямат депозит, да открият такъв. Относително ниските лихви по депозити имат своето възпиращо въздействие върху желаещите да открият депозит. Паралелно с това обаче, различните форми на спестявания и банкови депозити са добре познати. 56% от анкетираните знаят за възможността да открият депозит с месечни вноски.

82 % от взелите участие в проучването са хора с висше образование на възраст между 35 и 65 г. Най-голям е делът на 40-45-годишните. Най-голям дял от анкетираните са семейни (70 %), като най-често домакинството се състои от двама души (36%). При 46 % месечният доход на домакинството е между 2 000 и 3 000 лв.