Posts Tagged ‘бизнес’

Бизнесът на Доган се разшири

Posted on: юни 17th, 2019 by Велислав Русев No Comments
Бизнесът на почетния председател на ДПС се разширява. На 12 юни Ахмед Доган е регистрирал като дъщерна компания на ТЕЦ „Варна“ дружеството „Пристанище ТЕЦ Езерово“. Новата фирма ще управлява бъдещото търговско пристанище, което Доган възнамерява да изгради на мястото на въглищния терминал на ТЕЦ-а във варненския залив.

Според изданието това е очакван ход. Защото докато ТЕЦ „Варна“ се модернизира и прави заявки за по-голямо участие в енергийната система на страната, портът „ТЕЦ Езерово“ ще бъде разширен. А според инвестиционния план се кани да изземе бизнеса за 60-70 млн. лв. на година с износа на зърно и контейнерите това от „Пристанище Варна“.

За директор на новата компания е назначен бившият транспортен министър в кабинета „Орешарски“ – Данаил Папазов. В периода от 2001 до 2013 г. той ръководи държавното „Пристанище Варна“. В края на 2017-а купи чрез фирмата си „Сигда“ ТЕЦ „Варна“ и няколко месеца по-късно прехвърли на Доган мажоритарния дял. В ръководството на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ е и Адриан Атанасов, който е дългогодишен финансов директор на „Пристанище Варна“.

През април новият евродепутат Радан Кънев сезира прокуратурата и Европейската комисия за подготвяното според него „закриване“ на пристанище „Варна-изток“ и замяната му с това при ТЕЦ-а на Ахмед Доган.

„В момента пристанище „Варна-изток“ се преустройва в „рекреационни зони“ (алеи с кръчми и чалготеки) (…). А пристанище ТЕЦ-Варна се управлява от Доган под благосклонния поглед на местната и националната власт. Накратко – подготвя се закриване на „Варна-изток“ и замяната му с ТЕЦ-Варна, но вече в ръцете на ДПС, а не на държавата. 

По силата на чл. 106, ал. 1, чл. 112, ал. 2 и параграф 74 ПЗР на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВППРБ), пристанище ТЕЦ-Варна е ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ. Държавата обаче – в лицето на областния управител и на министъра на транспорта – не е издала акт за ПДС. Напротив – държавни и общински институции усилено съгласуват и подпомагат действията, с които Доган заграбва тази ценна пристанищна зона…“, написа тогава Кънев.

Лихвите по депозитите отново около нулата

Posted on: март 1st, 2019 by anteni No Comments

През януари 2019 г. основният лихвен процент (ОЛП) е 0.00%, като запазва нивото си в сравнение с януари 2018 г. и с декември 2018 година, съобщи БНБ.

Индексът ЛЕОНИА Плюс през януари 2019 г. e -0.50%. Спрямо януари 2018 г. той намалява с 0.01 процентни пункта (пр.п.), а в сравнение с декември 2018 г. – с 0.0019 пр.п. Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция (ДЛП) през януари 2019 г. е 0.72%. Спрямо януари 2018 г. той се понижава с 0.18 пр.п., а спрямо декември 2018 г. се увеличава с 0.0028 пр.п.

Депозити

Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове за нефинансовите предприятия през януари 2019 г. в сравнение с януари 2018 г. спада с 0.17 пр.п. до 0.09%, а по тези в евро – с 0.11 пр.п. до 0.13%. В сравнение с декември 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 0.03 пр.п., а по тези в евро – с 0.11 пр.п.

През януари 2019 г. спрямо януари 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове и в евро за домакинствата намалява съответно с 0.03 пр.п. и с 0.04 пр.п. до 0.16%. В сравнение с декември 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове и в евро се понижава с 0.06 пр.п.

Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове за нефинансовите предприятия през януари 2019 г. спрямо януари 2018 г. нараства с 0.01 пр.п. до 0.01%, а по овърнайт-депозитите в евро спада с 0.01 пр.п. до 0.0021%. В сравнение с януари 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.23 пр.п. до 0.13%, а по тези в евро – с 0.19 пр.п. до 0.15%.

През януари 2019 г. спрямо януари 2018 г. средният лихвен процент по овърнайтдепозитите в левове за домакинствата се понижава с 0.01 пр.п. до 0.02%, а по овърнайт-депозитите в евро се увеличава с 0.0007 пр.п. до 0.02%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 0.14 пр.п. до 0.28%, а по тези в евро – с 0.12 пр.п. до 0.24%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове в сравнение с януари 2018 г. се повишава с 0.0005 пр.п. до 0.06%, а по тези в евро намалява с 0.0002 пр.п. до 0.08%.

Кредити

През януари 2019 г. средният лихвен процент по кредитите за нефинансовите предприятия до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2018 г. с 0.01 пр.п. до 3.94%, а по тези, договорени в евро – с 0.75 пр.п. до 2.80%. Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, спада с 0.46 пр.п. до 2.73%, а по тези, договорени в евро – с 0.95 пр.п. до 3.63%. През януари 2019 г. спрямо декември 2018 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, нараства с 0.22 пр.п., а по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, намалява с 0.15 пр.п. При кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, средният лихвен процент се понижава с 0.58 пр.п., а по тези, договорени в евро, се увеличава с 0.72 пр.п.

През януари 2019 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се повишава в сравнение с януари 2018 г. с 0.48 пр.п. до 8.57%, а по тези в евро спада с 0.98 пр.п. до 4.18%. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.38 пр.п. до 3.28%, а по жилищните кредити в евро – с 0.50 пр.п. до 3.59%. Средният лихвен процент по другите кредити5 в левове нараства с 0.74 пр.п. до 2.58%, а по другите кредити в евро – с 2.25 пр.п. до 5.19%.

През януари 2019 г. спрямо декември 2018 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.51 пр.п., а по тези в евро се повишава с 0.40 пр.п. При жилищните кредити в левове той нараства с 0.02 пр.п., а при жилищните кредити в евро спада с 0.04 пр.п. При другите кредити в левове средният лихвен процент намалява с 0.12 пр.п., а при другите кредити в евро се увеличава с 2.80 пр.п. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през януари 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. се повишава с 0.20 пр.п. до 10.56%, а по кредитите за потребление в евро се понижава с 0.86 пр.п. до 4.66%.

През януари 2019 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове спада спрямо януари 2018 г. с 0.36 пр.п. до 3.68%, а по жилищните кредити в евро – с 0.49 пр.п. до 3.99%. През януари 2019 г. в сравнение с декември 2018 г. годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове намалява с 0.83 пр.п., а по тези в евро нараства с 0.58 пр.п. При жилищните кредити в левове той се увеличава с 0.11 пр.п., а по тези в евро – с 0.05 пр.п.

Средният лихвен процент по овърдрафта в левове за сектор Домакинства през януари 2019 г. в сравнение с януари 2018 г. се повишава с 0.46 пр.п. до 14.16%, а по овърдрафта в евро – с 0.04 пр.п. до 10.23%. През януари 2019 г. спрямо същия месец на 2018 г. средният лихвен процент по кредитите, предоставени чрез кредитни карти6 , извън безлихвен гратисен период, в левове нараства с 1.07 пр.п. до 19.37%, а по тези в евро се понижава с 0.42 пр.п. до 17.55%. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове през януари 2019 г. спрямо януари 2018 г. спада с 0.02 пр.п. до 7.95%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.66 пр.п. до 7.11%. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.57 пр.п. до 3.97%, а при жилищните кредити в евро – с 0.48 пр.п. до 5.15%. Средният лихвен процент по другите кредити6 в левове се повишава с 0.18 пр.п. до 2.75%, а по другите кредити в евро се понижава с 0.33 пр.п. до 4.50%.

През януари 2019 г. в сравнение със същия месец на 2018 г. средният лихвен процент по овърдрафта за сектор Нефинансови предприятия в левове спада с 0.51 пр.п. до 3.05%, а по овърдрафта в евро – с 0.64 пр.п. до 2.54%. Средният лихвен процент по кредитите, различни от овърдрафт, в левове намалява с 0.32 пр.п. до 3.55%, а по тези в евро – с 0.63 пр.п. до 3.27%

Седем месеца отсрочка за новите касови апарати

Posted on: февруари 26th, 2019 by anteni No Comments

Срокът за прилагането на Наредбата за регистрациите на касовите апарати се отлага със 7 месеца за търговците, които използват системи за управление на продажбите.

Това каза министърът на финансите Владислав Горанов след среща с представители на бизнеса, заради регистрациите на касовите апарати към НАП.

Министърът отбеляза, че наредбата има за цел да бъдат прекратени практиките с криене на оборота. Голяма част от оборотите се крият, нищо че имаме малка данъчна тежест и това е философията на изменението на наредбата“, изтъкна Горанов.

Той даде пример как петзвезден комплекс във Велинград отчита 500 лв. приход месечно, а възнаграждението на един готвач надвишава два-три пъти средната работна заплата. „Това, което искам да уверя стопанските субекти, че новата логика, заложена в наредбата, няма да бъде преразгледана и те трябва да си плащат данъците“, отбеляза Горанов.

Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов се срещнаха с представители на бизнеса за проблемите с приложението на наредбата за касовите апарати в НАП. Срещата в Министерски съвет е по настояване на браншовите организации на Българската стопанска камара, които са представени от председателя на камарата Радосвет Радев, финансовия директор Станислав Попдончев и адвокат Валентин Савов.

Китай създава най-големия икономически хъб

Posted on: февруари 18th, 2019 by anteni No Comments

Китайските власти приеха програмата „Регион „Големият залив””. Амбициозният план включва превръщането на Хонг Конг и 10 съседни градове в процъфтяващ световен център на технологиите, иновациите и икономическата активност, съобщава South China Morning Post. Проектът има 5 стратегически цели, които предвиждат по-тясна интеграция между континенталната част на страната, Хонг Конг и Макао, като през цялото време на реализация ще се съблюдава принципа „една държава – две системи”.

До 2022 г. трябва да бъде създадена основата за първокласния залив и градски клъстер от световна класа. Регионалното развитие трябва да бъде максимално координирано към въпросната година. Към 2035 г. пазарите в региона трябва да са оптимално свързани и да бъдат изградени ефективни пътища по отношение на ресурси и производство.

Хонг Конг, Макао, Шънджън и Гуанджоу ще бъдат ключовите градове в региона на „Големия залив”. Китайското правителство е обещало да повиши статута на Хонг Конг като международен финансов, транспортен и търговски център, както и да превърне града в ключов международен авиационен играч.

Макао ще бъде световен туристически център и платформа за търговия с португалско говорящите държави, като например Бразилия.

Гуанджоу ще играе водеща роля в качеството си на столица на „Големия залив”, а Шънджън ще е икономическа зона със специален статут, където ще се базират китайските иновационни и технологични гиганти.Проектът „Регион „Големият залив”” реализира амбициите на китайските водачи за интегрирането на градовете в иновационен и финансов център, който ще се конкурира със Силициевата долина и Токийския залив.

Географски регионът ще обхваща Хонг Конг, Макао и още 9 града в провинция Гуандун. Общата площ на 11-те града е 56.5 хиляди кв.км. Населението е около 67.6 млн. души. Общо икономиката на 11-те града за 2018 г. възлиза на 1.58 трилиона USD.