Posts Tagged ‘делян пеевски’

Има ли право Делян Пеевски да стане евродепутат?

Posted on: април 30th, 2019 by anteni No Comments

Може ли Делян Пеевски да бъде кандидат за евродепутат?эСигнал срещу номинирането му внесе в Централната избирателна комисия гражданско движение БОЕЦ, съобщиха днес оттам.

Мотивът е, че Пеевски не изпълнява законовото изискване (чл. 351, ал. 1) от Изборния кодекс. Той гласи:

Чл. 351. (1) Право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, имат постоянен адрес в Република България и са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз.

БОЕЦ се съмняват в последното – че през последните 6 месеца Пеевски е живял в България или друга страна от ЕС.

Делян Пеевски е втори в листата на ДПС за изборите за Европейски парламент на 26 май след лидера на партията Мустафа Карадайъ. Сега Пеевски е депутат, но не е присъствал на нито едно от заседанията на настоящия 44-и парламент, което дава повод за съмнения у БОЕЦ. Те цитират и интервю на премиера Бойко Борисов пред bTV от 18 април 2016 г., в което той казва „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната”. Твърдят също, че са търсили безуспешно Пеевски и на адреса му, и в ДПС, и в парламента.

„Ако се окаже, че Пеевски не е живял според законовите изисквания през последните 6 месеца в България и страна членка на ЕС, то следва неговата регистрация като кандидат за евродепутат от листата на ДПС да бъде заличена. А ако се окаже, че той все пак е живял в България през това време, дължи обяснение на нас, гражданите и негови заплатоплатци защо не ходи на работа в Парламента и не изпълнява своите задължения като български депутат. И как ще изпълнява своите задължения като депутат в Европейският парламент със заплата от десетки хиляди лева?“, пишат от БОЕЦ.

Те прогнозират обаче, че „институциите, контролирани от ГЕРБ и Бойко Борисов, за пореден път ще се опитат да изперат господаря си Пеевски“.

Оттам уверяват още, че утре, когато е работен ден, ще внесат и заявления за достъп до информация до Народното събрание, Министерството на външните работи, ГД „Гранична полиция“, Националната служба за охрана, за да получат информация за престоя на Пеевски в страната и чужбина.

Адвокатът на Пеевски е собственик на офшорка, атакувала „Дунарит“ и източваща КТБ

Posted on: февруари 19th, 2019 by anteni No Comments

Адвокатът на ДПС депутата Делян Пеевски Александър Ангелов е крайният бенефициарен собственик на офшорката Viafot ltd., регистрирана на Британските вирджински острови. Това пише българското онлайн издание за разследваща журналистика „Биволъ“, като се позовава на данни от Панамските документи (Panama Papers).

Ошфорката Viafot е собственик на българската фирма „Виафот Инвестмънт България“. А това е ключова за обществено-политическия и икономически живот в страната в последните 4 години компания.

От 2015 г. тя направи серия от опити да превземе русенския оръжеен завод „Дунарит“. При тези си опити „Виафот Инвестмънт България“ и Viafot  се ползваха от подкрепата на почти всички институции в държавата. Това пък накара собственика на „Дунарит“ Емилиян Гебрев да предположи в интервю наскоро, че най-вероятно собственик на офшорката е държавата, след като получава такава институционална подкрепа.

Но „Виафот Инвестмънт България“ и Viafot са и в основата на схема за разграбване на активи, кредитирани от фалираната Корпоративна търговска банка (КТБ). При осъществяването на тази схема офшорката и българското й поделение отново се ползват с пълната активна, а когато е необходимо – и пасивна държавна подкрепа. От синдиците на КТБ, през Фонда за гарантиране на влогове в банките, до ресорния министър на финансите Владислав Горанов.

Как започва всичко?

След серия от медийни атаки в изданията на Делян Пеевски, гаранирани с прокурорски набези, през юни 2014 г. КТБ е поставена под натиск от депозантите си за теглене на средства. Банката иска от Българската народна банка (БНБ) да бъде поставена под особен надзор, за да започне стабилизацията си. БНБ наистина открива процедура по особен надзор, но вместо оздравяване в КТБ се преминава към отнемане на лиценза на банката. Започва истинска война за кредитираните през банката активи.

Част от тази война е и битката за контрола над „Дунарит“.  Кризата с КТБ заварва завода с голяма кредитна експозиция. Шефовете на оръжейния завод започват серия от сделки по изкупуване на вземания към КТБ. Това са сделки с хора и фирми, които имат депозити в банката. Основната сделка е с няколко компании на италианския инвеститор Едоардо Миролио. Общата сума между на договора между „Дунарит“ и групата на Миролио е фиксирана на 24.6 млн. евро. Срещу това задължение предприятието е заложено в полза на компанията „Е. Миролио“. През 2015 г. обаче Миролио претърпява тежка пътна катастрофа.

ПТП-то се случва посред бял ден и при хубаво време, а при него загиват двама спътници на италианския бизнесмен. За разлика от други пътни инциденти този не провокира широк медиен интерес. „Биволъ“ описва ПТП-то така:

„Не е провокирано от външна причина. Автомобилът, BMW GT, просто излязъл от пътя. Една от версиите е, че шофьорът е заспал зад волана. Тя обаче е малко вероятна. Близки до индустриалеца подозират външна намеса. Те разказват, че никой от двамата оцелели не помнел нищо от момента преди произшествието. Само коланите спасили Миролио и сънародника му, който бил зад волана. Жените от задната седалка са били без колани и нямали този шанс.“

След катастрофата Миролио решава да се раздели в голяма част от инвестициите си, придобити срещу парите, които е имал в КТБ при затварянето на банката. Странно или не, но целият пакет вземания е придобит от компании, считани за контролирани от ДПС депутата Делян Пеевски.

Една част от тези вземния е именно дългът на „Дунарит“, който е купен от „Виафот Инвестмънт България“. Следва близо 2-годишна сага, в която офшорката на Александър Ангелов се опитва да се впише като кредитор на „Дунарит“. Това би означавало особеният залог на военния завод да бъде прехвърлен в полза на офшорката. Опитите на „Виафот Инвестмънт България“ обаче се провалиха след няколко съдебни битки.

Схемата за точене на КТБ

И така патовата ситуация се задържа до лятото на 2017 г., когато пред угрозата да загуби всичко в битката за „Дунарит“ „Виафот Инвестмънт България“ реши да продаде вземането си. И го продаде на …. държавата. А тогава в ролята на щурмовак в овладяването на русенския военен завод се включи Министерството на икономиката с подопечните му Държавна консолидационна компания и Българска банка за развитие.

По неясни и до днес причини държавата реши да изкупи задължението на „Дунарит“ към офшорката на адвоката на Пеевски – Сашо Ангелов. Но тази сделка е забележителна с това, че в нея се завъртяха няколко странни на пръв поглед участника.

„Виафот Инвестмънт България“ продаде вземането си на непознатата фирма „ДиПи“. Компанията е собственост на бизнесмена Добрин Иванов, който е издател на близката до ГЕРБ и безкритична към управлението на Бойко Борисов телевизия „Европа“.

На свой ред „ДиПи“ прехвърли това вземане на синдиците на КТБ, които пък го продадоха на ДКК.

Защо беше необходим този цирк?

Цялата тази схема беше необходима, за да може на база на формираното задължение със собственик офшорката на адвоката на Пеевски Сашо Ангелов от активите на КТБ да бъдат изтеглени най-апетитните. Затова и според договора между „ДиПи“ и синдиците на КТБ плащането по придобитото от банката вземане може да се извършва не с пари, а с активи, които вече са били изваждани веднъж на търг. По тази схема от масата на несъстоятелност на банката вече излязоха няколко ключови актива – обезпечени с ипотеки на имоти дългове.

Така с одобрението на най-големия кредитор – Фонда за гарантиране на влоговете и с участието на синдиците на КТБ масата на несъстоятелност на банката буквално се опосква.

Кой е Александър Ангелов?

Александър Ангелов е приеман за най-доверения човек на Делян Пеевски. Той е човекът, който се наема с тежките задачи при обезпечаването на бизнес намеренията на ДПС депутата. Преките връзки между двамата не са много.

Ангелов е авторът на схемата за разпределяне на собствеността в „Булгартабак холдинг“ при смяната на контрола през 2014 г. Тогава, когато мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев и ДПС депутатът Делян Пеевски не са във фаза на остър конфликт, банкерът е бил сред финансиращите сделката източници. В имейл до бившия доверен човек на Василев Бисер Лазов, както и административен имейл адрес на КТБ  Ангелов надлежно описва схемата на придобиване на контрол, разпределението на собствеността в търговските поделения в Дубай. Ангелов говори и за „трите десетки“. За тях „Биволъ“ припомня: „В тях е трябвало да бъдат отчислени по 10% от собствеността на холдинга, като комисионна за премиера Бойко Борисов, приятеля му Александър Сталийски и Ахмед Доган, твърди Василев. Проверка на „Биволъ” обаче показа, че офшорките са закрити не за дълго след приватизационната сделка.“

Името на Ангелов е често споменавано от Цветан Василев в интервютата в изгнание в Сърбия. Според Василев преди да започне последната фаза на медийна и прокурорска атака към КТБ Сашо Ангелов е донесъл списък с предприятия и активи, които Пеевски иска да му бъдат прехвърлени. „Този списък дойде от Пеевски, донесе го адвокатът му Александър Ангелов. Това си е чист рекет“, казва Василев в интервю за Сашо Диков.

През годините Ангелов е бил член на борда на директорите и представлява ключови предприятия от бизнес империята на майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева, която впоследствие премина в ДПС депутата. Сред тях са Полиграфическия комплекс ИПК „Родина“, „Обединени Български Вестници“, „Стандарт“ и други.

Ангелов в защита на Пеевски

Връзката на Пеевски и Александър Ангелов обаче е и доста по-тясна. Както припомня „Биволъ“, на 20-ти юли 2017 г. Цветан Василев потърси защита от САЩ по т.нар. глобален „Закон Магнитски“. Василев твърди, че е подложен на политическа репресия в България заради опитите му да се противопостави на корупционния модел в страната. В жалбата си той обвинява директно Дилян Пеевски и Главния прокурор Сотир Цацаров в престъпна и репресивна дейност. Василев е входирал своята жалба до Департамента по правосъдие на САЩ.

Като реакция Пеевски предприема защитна стратегия и на свой ред пуска възражение срещу отправените му обвинения на 29-ти август същата година. Според закона на САЩ и двете преписки се движат от американски консултантски компании. За услугата Василев плаща 50 000 долара, а Пеевски съответно 30 000 долара месечно, плюс допълнителните разходи.

Консултантските компании на свой ред осъществяват контакти и лобиране пред различни американски политици, членове на Конгреса и правителството в името на поетата поръчка. Пеевски е входирал своето възражение именно чрез „Авиора консулт“. Това е адвокатската кантора на същия Александър Ангелов.

The Сonversation: Делян Пеевски прокарва проруски интереси в България

Posted on: февруари 7th, 2019 by anteni No Comments
Българският депутат и медиен магнат Делян Пеевски намери своето място като типичен пример за манипулиране чрез финансираните от него медии в анализ на британски професор за автокрациите в света.

Лондонска медия „The conversation” публикува анализ озаглавен: „Автокрациите, които имитират демокрация, са заплаха в целия свят“. Автор на анализа е професор Ричард Карни*, който е преподавател в  Международно бизнес училище в Китай. В него е отделено специално внимание, наред с редица примери в цял свят, на Делян Пеевски – българският депутат от ДПС и крупен собственик на медии и разпространителски компании, които доминират медийната среда в България. Финансирането на медийната му империя от източници, в които има руско участие, е причината държавата ни да е категоризирана като автокрация.

Ето целия материал на професор Карни.

„Автокрациите, които имитират демокрация, са заплаха в целия свят“

Източник: „The conversation

Успешната намеса на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. може да вдъхнови други страни да направят същото. Тези други страни не изглеждат заплашително. Те приличат на демокрации, но не са такива.

Те са специален вид автократичен режим, който е маскиран като демокрация. И това, което изглежда като доброжелателно поведение от тези страни, може бързо да се превърне в агресивно, политически натоварено поведение.

Автокрациите, често известни като „авторитарни режими“, поддържат властта чрез централизиран контрол върху информацията и ресурсите. Политическата опозиция е забранена или силно ограничена, а личната свобода е ограничена от държавата. Автокрациите, които приличат на демокрации, са различни, защото техните лидери позволяват на политическите опоненти да се кандидатират за избори – въпреки че те рядко печелят.

Капиталистическите системи на тези страни имат някои от атрибутите на либералните демокрации на Запада. Но тези режими използват капитализма за укрепване на авторитарното си управление. Тези така наречени „авторитарни режими с доминираща партия“, са се увеличили от около 13% от всички страни преди края на Студената война до около 33% днес*.  Повечето са разположени в Африка, Близкия изток и Азия. Присъстват и в Източна Европа, в Северна и Южна Америка. Русия е една от тях. Такива са също Турция, Малайзия, Сингапур и Венецуела. В тези режими често има същите видове лошо отношение както в другите автокрации. Но поведението им е коренно различно както в мотивациите, така и в методите, използвани за по-нататъшни авторитарни цели, както е описано в новата ми книга „Авторитарният капитализъм“.

Политически контрол
Част от опасността от авторитарните режими с доминираща партия е, че фасадата им им наподобяваща демокрация позволява на политическите опоненти да се кандидатират за избор. Но когато управниците са изправени пред заплаха за своята власт, автократите често реагират като насочват политически дисиденти и предприемат агресивни действия към чуждестранни врагове, за да подсилят подкрепата към тях.

Например руският лидер Владимир Путин се изправи пред безпрецедентно предизвикателство от протести на граждани по време на президентските избори през 2012 г. Протестите продължиха и през 2013 г. Путин наказваше протестиращите. Кореспондентът на Ню Йорк Таймс Елън Бари съобщи през 2013 г., че „новите закони предписват драконови наказания за актове на несъгласие. … Г-н Путин… прие нова, остро консервативна риторика, като заклейми градските протестиращи като предатели и богохулници, като врагове на Русия.” Скоро след това руската външна политика стана още по-войнстваща, отколкото по време на съветския период. Така се постигна точно това, което Путин искаше: След анексирането на Крим през 2014 г., рейтингите на одобрението му се покачиха.

Друг скорошен пример е репресията на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган срещу вътрешните политически дисиденти след неуспешния преврат срещу него от юли 2016 г. Според „Гардиън“ режимът на Ердоган е арестувал или уволнил „повече от 110 000 служители, включително съдии, учители, полицаи и държавни служители“. Ердоган подгони и чуждестранни дисиденти, за които се твърди, че са организирали заговор за отвличане на лидера на опозицията Фетулах Гюлен от Пенсилвания.

И докато Ердоган спечели президентските избори през юни 2018 г., външните му критици остават загрижени за заплахите идващи от него. Енес Кантер, турска звезда от НБА, отказа да пътува до Лондон през януари 2019 г. поради страх, че турски шпиони могат да го убият.

Контрол на информацията
Друга разлика, която характеризира доминираните от една партия  режими, е когато те използват западните правни и финансови системи срещу западните медии, критични към режима. Обикновено автократите контролират информацията и ресурсите, за да запазят властта си. Но вместо да разчитат на типичните враждебни атаки на автократа или на твърда цензура,  режими на доминиращата автокрациите партия използват правни или финансови методи, считани за законни от запада.

С други думи, те съдят медиите или ги купуват.

Множество чуждестранни информационни организации – включително Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Блумбърг и Економист  – бяха съдени от семейство Лий, авторитарните управници на Сингапур, заради политическа и финансова отчетност след световната финансова криза от 2008 г.

Семейството твърдяло, че техните репортажи са ги оскърбили. Редакторите на Уол Стрийт Джърнъл написаха през 2008 г., „Ние знаем, че няма нито една чужда медия, която някога е печелила в сингапурския съд. На практика всяка западна публикация, която циркулира в града-държава, се сблъсква със съдебен процес или заплаха от такъв ”.

Политическите власти на Малайзия разгръщат подобна тактика, когато техните владетели се чувстват застрашени. След азиатската финансова криза от 1997 г. и в месеците, предшестващи изборите през ноември 1999 г., богатите привърженици на управляващите в Малайзия завеждат шумни съдебни дела за клевета срещу чуждестранни журналисти и медийни организации, като азиатския клон на Уол Стрийт Джърнъл и Даун Джонс.

Способите на Русия за оказване на натиск върху чуждестранните медии са малко по-различни, но те включват и използването на западните правно-финансови системи. Русия участва в кампании за дезинформация, които използват слабостите в свободата на словото на Запада, както е документирано от експерти в Центъра за стратегически и международни изследвания и в Центъра за изследване на демокрацията.

Също така руски компании са придобили достатъчно големи дялове на собственост в чуждестранни медийни компании, за да повлияят на дейността им. Това включва както манипулирането на материалите им, така и намаляването на свободата на медиите в страната, в която се намират.

Например Делян Пеевски е широко обсъждан член на българския парламент, който пропагандира проруска политика. Пеевски изгражда и поддържа медийна империя, която контролира около 40% от българския печатен сектор и 80% от разпространението на вестници със заеми от частично притежавана от Русия банка**.

Контрол на ресурсите
За разлика от фирми, които се намират в други видове автокрации, контролираните от държавата предприятия в авторитарни режими с господстващо положение често спазват международните финансови правила. Това им помага да получат достъп до корпоративните и финансови системи на западните страни. Под прикритието на законните бизнес операции техните авторитарни лидери могат да преследват политически цели с по-малко внимание.

Държавният инвестиционен фонд на Малайзия – 1MDB, се ангажира с агресивни инвестиционни тактики с корупционни практики – включително „необичайно висока възвращаемост“ за инвестиционните банкери – които се разпростират по целия свят. САЩ обвиняват приятел на семейството на бившия премиер Наджиб Разак, че е управлявал кражбата на 2 милиарда долара от фонда. Капиталът й бе насочен и към политици и проекти, които да помогнат на управляващата партия да спечели изборите през 2013 г.

Русия също използва компании, свързани с държавата, за да получи влияние върху Унгария, Сърбия и ключовите енергийни сектори в България чрез покупки на дялове в акции на котирани дружества. Това предоставя на руската държава достъп до други ключови сектори на тези икономики, като финансите и телекомуникациите***. В такива случаи Русия успява да повлияе на правителствената политика.

В един  такъв случай сръбското правителство реши да не прилага санкциите на Европейския съюз срещу Русия. Това беше риск за Сърбия, защото искаше да се класира за членство в Европейския съюз до 2025 година.

Дори и по-смели действия са настъпили с намесата на Русия в президентските избори в САЩ. Майкъл Макуъл, бившият посланик на САЩ в Русия, заяви пред Сената през септември 2018 г., че никога преди Кремъл не е нарушавал американския суверенитет така „незаконно, агресивно и смело“ – дори по време на съперничеството с високи залози по времето на Студената война.  Сега е общоизвестно, че контролираните от Русия агенции и бизнеси играят стратегическа жизненоважна роля в изборната намеса.

Устояване на влиянието
Могат ли демокрациите да се защитават срещу такива агресивни режими?

Наръчникът на Кремъл. Разбиране на влиянието на Русия в Централна и Източна Европа“ написана от Хедър А. Конли, Джеймс Мина, Руслан Стефанов и Мартин Владимиров, е обширно проучване на руското влияние в Унгария, Словакия, България, Латвия и Сърбия. Тя съдържа подробен списък на политическите препоръки за противодействие на руското влияние, които могат да бъдат приложени към други авторитарни режими с доминираща партия.

Те включват укрепване на събирането на разузнавателни данни и сътрудничество между САЩ и техните съюзници; увеличаване на помощта на правителството на САЩ и на съюзническите правителства за уязвимите страни; и по-строга защита и прилагане на мерки за прозрачност.

Считам, че важно допълнение към този списък е необходимостта да се следи силата на властта на управляващата партия. Това е така, защото агресивните, политически натоварени дейности най-вероятно ще се случат, когато сегашните управници са изправени пред повишена заплаха.

С атаката си срещу изборите в САЩ 2016 г. Русия показа, че е възможно да се намесва разрушително в най-мощната западна демокрация. Очаквам, че други автокрации, които изглеждат като демокрации, ще последват примера й – по целия свят.

==================================

*В публикацията професор Карни цитира данни от изследването си  озаглавено „Авторитарният капитализъм. Суверенни фондове и държавни предприятия в Източна Азия и отвъд тях“.

 

** Руската банка „ВТБ“ притежаваше около 10 % от акциите на Корпоративна търговска банка, която е отпуснала кредити на Делян Пеевски. Руските акционери бяха единствените, които (привидно) не реагираха при фалита на КТБ. В последствие се оказа, че са имали сериозни интереси към активите на банката, един от които беше БТК и Виваком. Интерес от фалита се оказва, че са имали и медиите на Делян Пеевски, защото кредитите, които са получили остават невърнати и до днес.

 

*** Както стана дума в горната бележка, Българската телекомуникационна компания – БТК, както и НУРТС бяха придобити от „ВТБ“, чрез техните представители в България братя Велчеви.

Пеевски дава 1,5 млн.лв. за турне на любовницата си Цвети, слага й девствен пояс

Posted on: февруари 7th, 2019 by anteni No Comments

Новина, по-гореща от историческия консенсус за съдебната реформа, постигнат от Бойко Борисов и градусите навън, обикаля политическия и фолк елит. Депутатът от ДПС Делян Пеевски се изръсил с 1,5 милиона лева за лятно турне на своята изгора Цветелина Янева.

Парите баровецът-политик отпуснал, защото обещал на ДПС  да превърне концертите в предизборна кампания. От сумата 300 000 били заделени авансово на „звездата“ Миро, за да се съгласи да участва в музикалния рейд и да пее в дует с Цвети. Изборът на Миро не бил случаен. Според Пеевски той е „безопасна игла“ и нямало да скочи на и любовницата му. За всеки случай депутатът от ДПС прикрепил към фолк певицата четирима телохранители. Те трябвало да я пазят от другите участници в концертното турне, които можели да налетят сексуално на пищната блондинка, пише „Фрог“.

Пред съмишленици от кръга #Кой ревнивецът Пеевски често развивал „теорията“, че всички жени са курви и трябва да им се слага железен девствен пояс, както в Средновековието. Заканвал се не на шега да поръча такъв за Цветелина Янева, който обаче да използват и като сексиграчка при садо-мазо изпълнения… Депутатът бил толкова ревнив, ме пускал след Цветелина Янева копои да душат, да не би да му слага рога. Не е ясно обаче дали „шпионите“ не взимат пари и от нея, за да казват на Пеевски каквото иска да чуе.

Миро отначало се дърпал за летния воаяж с половинката на мастития депутат, но солидната пачка се оказала убедителен аргумент. Той обаче не подозирал, че ще бъде употребен в политическата агитация на ДПС. Очаква се преди концерта в Пловдив да избухне скандал, тъй като мероприятието е предвидено за Античния театър. Кметът Иван Тотев дал съгласие, защото бил натиснат от Пеевски, но треперел да не го погнат съпартийците му от ГЕРБ, както и пловдивчани. Известно е, че майните са много чувствителни към злоупотребите с Античния театър и не приемат от сцената му да кънти чалга. През май вече имаше протести срещу концерт на „Пайнер“ и той бе отменен. Не е ясно какъв мотив ще изтъкне Тотев, за да се оправдае, че е клекнал на Пеевски за Цветелина Янева.

Част от „бюджета“ за турнето щял да отиде и за платени „фенове“, които да играят ролята на публика, за да се избегне гаф с празни театри. Има вариант футболни фенове и част от т.нар. „контрапротест“, на който платени тийнейджъри крещяха срещу правосъдния министър и в защита на главния прокурор, да бъдат командировани да аплодират изпълненията на Цветелина и Миро. „Знам, че ще има много съмнения и скандали около това турне, но парите ми трябват. А и участват някои добри музиканти и вокалисти. И те са притиснати от мизерията. Пеевски ми е неприятен, знам, че олицетворява политическата мафия, но се опитвам да си внуша, че парите му не миришат“, сподели един от наетите участници за задаващия се 4-концертов маратон. Той обаче е категоричен, че ако научи, че парите са от мръсен бизнес, ще се откаже дори и по средата на турнето.