Posts Tagged ‘галъп’

„Галъп“: 30% е избирателната активност към 17 часа

Posted on: април 2nd, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Избирателната активност към 17 часа е 30%, сочат данни на „Галъп интернешънъл болкан“ – социологическата агенция, с която БНР работи на изборите.

Тя е малко по-висока спрямо предходните избори, когато към този час избирателната активност е била 28,7%.

Избирателната активност е близка до регистрираната на 2 октомври 2022 г., коментира Юлиана Гальова от „Галъп“ пред БНР.

„Очакваме да има промяна. Заложили един индикатор, който ни позволява да споделя със слушателите на Българското национално радио, че над 20% от хората всъщност са взели решение да гласуват в последните няколко дни, а също е възможно и в самия изборен ден. Така че очакваме промяна в активността.“

По думите на Гальова към 18 часа гласуват главно хора, които са в активна възраст и основно от столицата.

„И още нещо интересно – в хода на изборния ден превес има машинното гласуване, макар че чух, че се регистрират някои проблеми“, каза тя и добави: „В секциите, в които има наши екипи, за щастие няма нарушения и проблеми, така че общо взето екзитполът върви нормално и се надяваме така да е до края на изборния ден“.

 

„Галъп“: Победителят в изборите се решава в последния момент

Posted on: март 30th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Ако изборите бяха в последната десетдневка на март, резултатът щеше да е следният: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС щяха да имат сходна подкрепа с 26,9% и 26,5%, ДПС и „Възраждане“ биха оспорвали третото място, съответно с 13,3% и 13%. На пето място е БСП със 7,2%. В борба за шанс за достигане на бариерата „в пакет“ са „Български възход“ с 3,5% и „Левицата“ с 3,3%. „Има такъв народ“ е с 3%.

Резултатите са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио (БНР), показващо декларативните нагласи към края на кампанията. То е проведено между 18 и 26 март 2023 г. сред 1004 души по метода „лице в лице“ с таблети.

Стотици хиляди обаче тепърва ще решават и на числата към този момент следва – както винаги – да се гледа като на моментна снимка на декларативните нагласи, а не като на прогноза. При близки стойности, колебания в активността, внезапни развития и т.н., възможна е чувствителна динамика, отбелязва социологическата агенция.

Според „Галъп“ победителят в изборите ще се реши тепърва с гласовете на вземащите решение в последния момент. В по-добра изходна позиция е този, който има повече подкрепа за „втвърдяване“. Възможни са динамични развития и по отношение на третото място. Способността да се набави твърда и предвидима подкрепа пък може да реши и борбата за бариерата.

40,1% са казали, че със сигурност ще гласуват – нива, близки до декларативната активност преди изборите през октомври 2022 г. На тази база се допуска активност, близка до тази от предходните избори, като тепърва ще се разбере процентът, изчислен спрямо формалните избирателни списъци. Възможни са колебания. 4,1% са онези от заявяващите, че ще гласуват, които твърдят, че биха предпочели „Не подкрепям никого“, ако изборите бяха днес.

Двустепенната гнездова извадка от изследването на „Галъп“ е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

„Галъп“: ПП-ДБ мачка ГЕРБ-СДС!

Posted on: март 10th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Ако изборите бяха в началото на март, резултатът вероятно щеше да е следният. ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС щяха да имат почти идентична подкрепа с 27,2% и 26,6%, ДПС и „Възраждане“ са другата двойка със сходни резултати и биха оспорвали третото място, съответно с 13,4% и 12,3%. Със 7,3% БСП е на петото място.

В битка за възможност за прескачане на бариерата са „пакетирани“ „Български възход“ с 3,7%, „Има такъв народ“ – с 3,4% и „Левицата“ – с 3,2%.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, показващо нагласите на старта на кампанията. Кампанията обаче тепърва се проявява и на числата към този момент следва, както винаги, да се гледа като на моментна снимка на декларативните нагласи, а не като на прогноза. При близки стойности, колебания в активността, политическа криза и т.н., възможни са динамични развития, включително в последния момент.

Със сигурност са казали, че ще гласуват 40,6%. Това предполага активност, близка до тази от предходните избори – доколкото и в предишните избори декларативните нива на активност към този етап бяха подобни – но и тук кампанията ще бъде решаваща и тепърва ще се разбере процентът на база формалните избирателни списъци. 4,4% са онези от заявяващите, че ще гласуват, които биха предпочели „Не подкрепям никого“, ако изборите бяха днес.

–––

Данните са на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио. Изследването е проведено между 24 февруари и 3 март 2023 г. сред 1008 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

”Галъп”: ГЕРБ води пред ПП с 2%, ако изборите бяха днес

Posted on: април 16th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

ГЕРБ щяха да са първи, ако изборите бяха през април. Втори след тях биха били сегашните управляващи от ”Продължаваме промяната”. Това показва проучване на ”Галъп” сред 809 пълнолетни българи, осъществено между 31 март и 8 април.

С месеците „Продължаваме промяната“ е засегната от стандартната ерозия на подкрепа в хода на мандатите на управляващите формации в годините, задълбочена от неблагоприятните международни обстоятелства, и вече се движи на нива от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), след като преди време стоеше по-скоро около 20% от всички имащи право на глас. С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС запазва твърди нива.

Когато обаче се погледнат данните сред онези, за които твърдо може да се очаква да гласуват за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а ПП – 23,8%. Ситуацията прилича на онази преди изборите от есента на миналата година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата подкрепа, а ПП разчиташе на мобилизация на не толкова лоялния си, но по-широк в потенциала си, електорат. Сега обаче тенденцията е по-скоро към разколебаване на този електорат и тепърва ще трябва да се следи дали създаването на партия ПП ще послужи като мобилизиращ фактор.

Сред основните играчи обаче този път щеше да бъде и „Възраждане“. ДПС, БСП и ДБ биха били принудени да разчитат на допълнително укрепване на твърдата си подкрепа, вместо на електорална експанзия, а формации като „Има такъв народ“ и ВМРО биха получили моментно „втвърдяване“ на електоратите, вероятно заради популярната тема със Северна Македония. Известно присъствие запазва и формацията на Мая Манолова. В парламента биха влезли същите седем формации, както сега. На база всички потенциални гласоподаватели, малко по-добри още изглеждат шансовете за победа на „Продължаваме промяната“, но при тренд на продължаващо „свиване на ножицата“ с ГЕРБ-СДС.

ДПС запазва традиционните си нива – 7,2% от имащите право на глас и 10,6% сред потенциалните гласуващи. Традиционната висока степен на вярност, макар и сред намалял електорален корпус, прави така, че БСП е на символична дистанция след ДПС сред „твърдите“ привърженици – 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче БСП остава по този показател след ИТН – които показват симптоми на спиране на ерозията на подкрепа и имат 6,5% от всички. Подкрепата за ИТН от друга страна обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията сред онези, за които наистина се очаква да гласуват – със 7%.

Там ИТН са изпреварени и от „Възраждане“ (7,9% подкрепа сред „твърдите“). „Възраждане“ е и единствената формация, която продължава да отбелязва ръст. Ако сред всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, сега вече се ползва с подкрепа от 4,4%, а вероятно има и известен „скрит“ вот.

Последната формация в парламента, ако изборите бяха днес, би била „Демократична България“. Коалицията има 3,5% потенциална електорална подкрепа сред всички, имащи право на глас, но сред онези, които наистина биха гласували, подкрепата е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се смята именно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас. Известно е, че ДБ успява да мобилизира подкрепа обикновено буквално в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи вероятно са по-добри от моментната картина.

Под бариерата пък остават ВМРО и „Изправи се“, които имат около 1% подкрепа от всички, на са с различна степен на „твърдост“: ВМРО има този месец 2,1% сред „твърдите“ гласоподаватели, а формацията на Мая Манолова – 1,2%. Вероятно, моментната „твърдост“ при ВМРО идва от коронната им тема с Македония. 34,1% от пълнолетните българи заявяват, че не биха гласували. Няколко процента биха предпочели различни по-малки формации (но с ниски нива на убеденост в сигурността на вота), или пък опцията „Не подкрепям никого“. Малцина са обаче онези, които наистина биха излезли да гласуват и отбелязали „Не подкрепям никого“

„Галъп“: Доверието към Радев расте, Кирил Петков също все по-обичан от народа

Posted on: януари 25th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Румен Радев остава най-харесваният политик у нас, а доверието в правителството се повишава. Това сочи анализ на „Галъп“ публикуван днес.

Президентът започва втория си мандат с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие).

Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат „Борисов“ през 2009 г. насам и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза. Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени.

Данните са от представителното за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, „лице в лице“. Проведено е сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари.

Има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9%, при спадащо недоверие (56,9%). Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не искат Северна Македония да почне преговори при никакви условия, 60,8% – само ако изпълни договора си с България, а 7,6% не поставят условия. В края на 2020 г., много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция.

Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.

Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова. В идните месеци, с нарастване на разпознаваемостта на новите лица и с края на инерцията на общественото мнение около изборите, картината на личното доверие на различните фигури ще добие завършен вид и ще си струва да се разгледа в детайли.

Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.

Тридесетгодишният изследователски опит на „Галъп интернешънъл“ позволява да бъдат проследени тенденциите в доверието към президентската институция от 90-те години насам. Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция. Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.

През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.

Данни за доверието в правителството през последните тридесет години и анализ може да намерите ТУК. Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци.

В настоящия случай предизвикателствата никак не липсват, като се има предвид, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да растат. „Галъп интернешънъл болкан“ следи икономическите равносметки и очаквания на българите и този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г. Тогава, високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.

Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Тридесетгодишната изследователка традиция на „Галъп интернешънъл“ показва, че преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ. Парламентът се превръща във фокус на негативното отношение към партийната политика.

В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.

През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока. Макар и при запазване засега на първенстващото положение на негативните оценки.

Това е типичният за старт на мандат „бонус“ доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица.

Казусът със Северна Македония

Помолени да изберат измежду три опции в началото на 2022 г., мнозинство от 60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България. 15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Република Северна Македония да стане член на ЕС, а 7,6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.

Данните показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия. 51,1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция.

Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София.

 

„Галъп“: Към 17 часа избирателната активност е почти 30 на сто

Posted on: ноември 14th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Избирателната активност към 17.00 часа е 30,2% за парламентарните избори и 28,9% за вота за президент, сочат прогнозни данни на „Галъп интернешънъл болкан“, която е партньор на БНР в изборния ден. „Това е по-ниска избирателна активност в сравнение с данните за този час от парламентарните избори през април, но малко по-висока спрямо изборите през юли“, коментрира социологът Светлин Тачев от „Галъп“. Към 9.00 ч. агенцията отчете 4% активност, към 11.00 часа активността се повиши до 9,7%, към 13.00 достигна 17,5% и към 15.00 часа достигна 23,3%.

Активността при президентския и при парламентарния вот започна да се разминава в късния следобед в полза на вота за новия парламент.

На проведения на 4 април парламентарен вот избирателната активност към 17.00 часа беше 38,2%, а на изборите на 11 юли тя беше 29,1%, според данните на агенция „Галъп интернешънъл болкан“.

Към 16 часа избирателната активност на национално ниво е 25,58% за народни представители и 25,72% за държавен глава. Това обяви ЦИК на сайта си. Най-висока е избирателната активност за депутати в 23 МИР в София – 32,57 на сто и в Смолянска област – 31,13 на сто. За президент най-активни са същите два избирателни района – 32,74 на сто и 31,54 на сто. Най-ниска е избирателната активност в Кърджалийска област – 19.06 на сто и 19.03 на сто.

На изборите на 11 юли към 16 часа официалната избирателна активност бе 27,2 на сто, като до този момент бяха гласували 1 789 600 души от имащите право на глас 6 578 716 българи. 

Към 15 часа избирателната активност на национално ниво е 23,3 на сто, показват данните на социологическа агенция „Галъп“, оповестени от БНР. Статистиката е идентична за вота за държавен глава и за народни представители. „Данните обаче са по-ниски, отколкото при преходните два парламентарни вота, провели се през тази година“, коментира директорът на „Галъп“ Първан Симеонов. На проведения на 4 април парламентарен вот избирателната активност към 15.00 часа беше 30,9%, а на изборите на 11 юли тя беше 24,8%, според данните на агенция „Галъп интернешънъл болкан“.

Към 14 часа избирателната активност е 21,2%. Това сочат данните на социологическата агенция „Тренд“, огласени от Нова телевизия. Според „Алфа Рисърч“ към същия час активността е 19,9 на сто, съобщи Би Ти Ви.

Към 13 ч. избирателната активност е 17,5 на сто пак по данни на „Тренд“. Същите са и данните на „Галъп“, която е партньор на БНР.  На проведения на 4 април парламентарен вот избирателната активност към 13 часа беше 21,7%, а на изборите на 11 юли тя беше 19,9%, според данните на агенция „Галъп“. „Традиционо пред обяд излизат твърдите ядра на партиите и по-възрастните хора, а следобед по-младите и тези, които в последния момент решават за кого да гласуват“, каза Яница Петкова от „Галъп“. „Няма разлика в активността за двата типа вот“, каза още Петкова.

Към 12.00 часа избирателната активност е 14,4%. Това сочат данните на „Тренд“.

По официални данни на ЦИК към 11 часа избирателната активност е 8.62% за президент и 8,59 % за народни представители. За държавен глава са гласували 571 830 души от 6 635 305, имащи право на глас, а за парламент – 570 032 души. Към този час най-висока избирателна активност е регистрирана в Смолянска област – 11,74 на сто, а най-ниска – в Кърджалийска – 6,24%. На извънредните парламентарни избори на 4 април първите официални данни на ЦИК бяха в 10 ч. и според тях избирателната активност тогава бе 7,5 на сто. На същия вот към 12.00 ч. официалната статистика на ЦИК показва, че гласувалите на национално ниво са 17.97% – 1 183 667  гласували от общо 6 588 372 души, имащи право на глас.  На вота на 11 юли първите официални данни на ЦИК бяха от 11 часа – 11,96 на сто. 

Активността на избирателите е важна най-вече при изборите за президент, тъй като чл.93, ал.3 на основния закон гласи: „Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели“.

Според социлогическата агенция „Маркет Линкс“ днес към 9.30 часа избирателната активност е 4,9 на сто, като данните са и за президент, и за парламент, съобщи Би Ти Ви. Информацията е на национално ниво.

Според социологическа агенция „Галъп“ към 9.00 часа избирателната активност е 4 на сто. На предишните избори през юли данните са били отчетени към 9.30, когато избирателната активност е била 6,9 на сто. На изборите през април към 9.30 часа отчетената активност е около 6 на сто.

Според социологическата агенция „Маркет линкс“ час след началото на изборния ден – 8.00 часа, избирателната активност е следната: 1.2% за президент и 1.3% за Народно събрание. Това съобщи управителят на агенцията Добромир Живков по Би Ти Ви. Пак според „Маркет Линкс“ на предишните парламентарните избори през юли към 8:30 ч. активността е била 1,6%, а на вота на 4 април – 3,2 на сто.

По данни на агенция „Тренд“, с която работи Нова телевизия, днес към 8.00 часа избирателната активност на национално ниво е 1,7 на сто.

Чужбина

По данни на МВнР към 15 часа около 86 000 българи в чужбина са гласували на изборите за държавен глава и за Народно събрание при около 50 000 души, гласували на вота на 11 юли. Сънародниците ни в 68 държави упражняват правото си на глас в 750 секции. Мерките срещу ковид попречиха да се гласува само в един град – Окланд, Нова Зеландия заради пълното затваряне там.

Вотът в „Столипиново“

Вяло започна изборният ден в кв. „Столипиново“ в р-н Източен, съобщи БНР. Избирателната активност в 10-те секции на  ОУ „Пенчо Славейков“  е идентична  с упражнилите правото си на вот по-малко от 10 граждани. В една от секциите почти до 10 ч. нямаше нито един гласувал. В ранния следобед в етническия квартал има секции, в които са гласували едва по 20 души. В сравнение с изборите през април и юли актовността в „Столипиново“ днес е по-ниска, сочат данните за хода на вота.

Избирателите коментират, че  гласуването с машини ги е затруднило и по тази причина изчакват с решението си да отидат  до урните. По думите на Борислав Драгов – председател на  една от секционните комисии, при предишното гласуване на 4 април с хартиени бюлетини до 10 ч. е имало и над 100 гласували.

Освен големия брой застъпници на партии и членове на секционните комисии, почти няма  граждани, които да изчакват за да дадат вота си. Към 13 ч. в една от секциите в СУ „Пенчо Славейков“ имаше едва 19 души гласували. Според председатели и членове на СИК днес избирателната активност е по-ниска спрямо вота през  юли, и още по-ниска спрямо априлските избори. Днес в Столипиново повече хора са гласували за Народно събрание, по-малко за президент и вицепрезидент, показа нашата репортерска проверка.

Много от хората изпитват затруднения да гласуват с машини, защото са възрастни или пък неграмотни. Тези, които са гласували, са се справили успешно и с 2-та вота. Засега обстановката в Столипиново остава спокойна, изборният ден продължава.

Източник: „Сега“

„Галъп“: Избирателна активност от 23,3% към 15.00 часа

Posted on: ноември 14th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Избирателната активност към 15.00 часа е 23,3%, сочат прогнозни данни на „Галъп интернешънъл болкан“, която е партньор на БНР в изборния ден.

„Това е по-ниска избирателна активност, в сравнение с данните за този час от предишните два избора за парламент“, каза в „Нещо повече“ социологът Светлин Тачев от „Галъп интернешънъл болкан“.
„Много е важно да видим дали следобед ще има мобилизация за гласуване“, каза още Тачев.

Към 9.00 ч. агенцията отчете 4% активност, към 11.00 часа активността се повиши до 9,7%, а към 13.00 достигна 17,5%.
Активността и в президентския, и в парламентарния вот е почти идентична, обобщи директорът на агенцията Първан Симеонов:

„Тя обаче е по-слаба, отколкото при преходните два парламентарни вота, провели се през тази година“.

На проведения на 4 април парламентарен вот избирателната активност към 15.00 часа беше 30,9%, а на изборите на 11 юли тя беше 24,8%, според данните на агенция „Галъп интернешънъл болкан“.

„Традиционно пред обяд излизат твърдите ядра на партиите и по-възрастните хора, а следобед по-младите и тези, които в последния момент решават за кого да гласуват“, каза Яница Петкова от „Галъп интернешънъл болкан“.

„Няма разлика в активността за двата типа вот“, каза още Петкова.

По думите й избирателният ден протича спокойно.

„Галъп“: По-малко от 3 процента е разликата между ГЕРБ и БСП

Posted on: януари 21st, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Пет са сигурните формации в следващото Народно събрание, а за още две изборната кампания ще е решаваща. С 22,9% от онези, за които може да се очаква да гласуват – ГЕРБ в коалиция със СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2%. Това сочи най-новото изследване на „Галъп Интернешънъл“, оповестено днес.

Социолозите обаче се „застраховат“ относно данните и заявяват, че те дават „моментната снимка за януари и не са прогноза за изборен резултат“. „Прогнозите ще бъдат изключително затруднени, заради неяснотата в очакваната изборна активност, както и заради цялостната тревожна обществена атмосфера“, посочват още те.

ГЕРБ (заедно със СДС, с 22,9% от потенциалните гласуващи) очевидно преодоляват проблемите от лятото, а и властта вероятно получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус у нас. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението, констатират от „Галъп“.

Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията „Републиканци за България“, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия. В изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за РБ, която е оглавявана от бившия втори в ГЕРБ – Цветан Цветанов. Изгледите за това засега били малки, а от друга страна „властта вероятно има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот“.

БСП (19,2%) би била втора сила, ако изборите бяха сега. Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Според социолозите спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречели на левицата да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите.

„До (и в) изборния ден обаче може да има и друга тенденция – това зависи от кампанията. Зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, влиянието нa „Изправи се.бг“ и др.

Като трета политическа сила с 12,4 процента се очертава „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Проучването на „Галъп“ установява, че партията „като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато“. Така Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел „парцел“ от изборното пространство у нас, който би могъл да развие с кампания. Любопитно ще е отражението на очакваните лица на партията по места.

При ДПС резултатът от 10.9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. „Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот“, коментират от „Галъп“.

Макар и вече да не увеличава подкрепата си, ДБ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. През този месец – с 6,2%., сочи проучването. Голяма обаче била разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. „ДБ са силни във „финалните спринтове“. От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури – „Да, България“.

При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали, смятат експертите.

Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с ОП – „Изправи се.б““ заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4.5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност.

Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас, твърди още социологическото иследване. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.

Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ – ТУК!

Преди местния вот „Галъп“ измери колко българи си събуват обувките вкъщи

Posted on: октомври 16th, 2019 by anteni No Comments

Събуването на обувките вкъщи е въпрос от съществено значение за над 2/3 от българите. Също толкова отдават предпочитание на домашната ракия и зимнина, сочи национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“, чиито данни бяха обявени десетина дни преди предстоящите местни избори.

71% от гражданите у нас отговарят, че когато имат гости, биха предпочели те да влязат вкъщи едва след като се събуят. Една четвърт от запитаните не биха предпочели гостите да са без обувки, а 4% не могат да отговорят, според допитването.

Въпреки че авторите му изрично посочват, че сондажът е „провокативен“, а данните трябва да се „анализират с усмивка“, прави впечатление, че идеята за нестандартното проучване идва на фона на няколко спречквания между социолози за точността на предизборните данни на „Галъп“. През пролетта управляващият партньор на „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова разкритикува остро в ефира на БНТ прогнозните резултати на „Галъп интернешънъл“, давани в навечерието на евровота. „Галъп“ прогнозираше паритет и дори леко потенциално предимство на БСП пред ГЕРБ до последните дни на кампанията, но в крайна сметка ГЕРБ спечели изборите с разлика от близо 6% пред БСП. В края на август пък се развихри нов спор по повод сондаж на „Галъп“, според който Мая Манолова би спечелила евентуален балотаж срещу Йорданка Фандъкова. Тогава социологът Цветозар Томов отправи критики към начина на представяне на информацията.

Около 10 дни преди изборите агенция „Галъп интернешънъл“ публикува сондаж за традиционалистките навици на българина 30 години след началото на прозападните, пропазарни и продемократични промени в страната.

„Този път „Галъп интернешънъл“ зададе любопитни и дори забавни въпроси, за да провери до каква степен българите се придържат към традиционни за нашето общество дейности, част от които често по навик са смятани за отживелица“, коментират социолозите.

Данните показват, че над 2/3 от пълнолетните българи са буквално на ръка разстояние от всичко, свързано със земя и природа. Предпочитат ракията да е домашна и своя, имат приятели и/или близки, които отглеждат домашни животни за храна или овощни дръвчета. Често използват домашна зимнина. В последните години в София и големите градове консумацията на домашна храна придобива смисъл и на градска мода в контекста на актуалните „органични“, „био“ и пр. влияния.

Над 70% от българите свидетелстват, че някога са приготвяли или често ползват т. нар. зимнина, включително туршия, лютеница, компоти и т. н.

Над 60% от българите твърдят, че или отглеждат плодове и зеленчуци и домашни животни за лична консумация, или имат близки и познати, които го правят.

Социолозите са задавали и въпроси за прането по балконите. „Оказва се, че за 77% процента от запитаните българи сушенето на дрехите на балкона остава основен възможен или предпочитан метод, въпреки спорния ефект върху естетиката на фасадите и градския пейзаж“, коментират авторите на сондажа.

За над 2/3 от участниците в национално представителното изследване събуването на обувките вкъщи е от голямо значение.

Традицията обаче е „победена“ от прогреса, ако се съди по отговорите на въпроса за домашните ремонти. 55% от участвалите в проучването респонденти заявяват, че твърдението „предпочитам сам да се справям с домашните ремонти“ не се отнася за тях, твърдят социолозите. 41% обаче все още предпочитат да разчитат на себе си, а не на професионалисти, що се отнася до домашните ремонти. По тази тема обаче има голяма разлика в мненията на мъжете и жените.

Представените данни са част от ежемесечната изследователска програма на „Галъп интернешънъл“, посочват от агенцията. Изследването е проведено в периода между 4 и 10 септември сред 802 души и е представително за населението на България на възраст 18+. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Галъп:  „Апартаментгейт“ даде временна преднина на БСП

Posted on: април 19th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Ефектът на скандалите и разкритията от последните седмици води до разколебаване на електората на ГЕРБ. Това на практика изравнява позициите на БСП и ГЕРБ и дава дори моментна по-изгодна позиция за левицата. ДПС остава константа, а в патриотичното пространство изпъква ВМРО.

Това са част от изводите от ново независимо национално представително изследване лице в лице на „Галъп интернешънъл“. То е проведено между 5 и 11 април сред 1015 пълнолетни българи в цялата страна.

 

Сред онези, които заявяват, че ще гласуват със сигурност, 32,1% твърдят, че ще гласуват за БСП, 31% – за ГЕРБ и СДС, а 11,1% – за ДПС. След тях, близо до бариерата от 5,88% е още ВМРО с 5%. Следват „Демократична България“ с 4,5% и „Воля“ – с 3,5%, „Атака“ – с 1,9%, АБВ („Коалиция за България“) – с 1,5%, НФСБ с 1,4%, „Възраждане“ и „България на гражданите“ с по процент, и близо 4% други.

2,2% заявяват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“.

Заявяващите, че ще гласуват със сигурност, са 34% от всички; че по-скоро ще гласуват – 28%; че по-скоро няма да гласуват – 12%; че със сигурност няма да гласуват – 18%,  8% не знаят или не могат да отговорят.