Posts Tagged ‘кеворк кеворкян’

Магарета летят из облаците

Posted on: май 28th, 2019 by anteni No Comments

Кеворк Кеворкян

Най-напред:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които преминаха през Мътилката на Прехода, оставайки предани на истинските ценности в нашата култура и духовност.

***

Десетина дни преди 24 май ни подготвиха за Празника – научихме, че Павчо и двама негови съзаклятници се подписали до праисторическите рисунки в пещерата Магурата.

Едва ли Павчовци са имали някакви колебания, когато са оставяли следите си в Магурата – и защо да ги имат, когато вероятно са продукт на Хаврата, която минава за образователна система в Славната Ера на Прехода.

Само си спомнете на колко дивотии бяхте свидетели, на какви експерименти, родени в мътни мозъци. Авторът на праисторическите рисунки щеше да предпочете завинаги да си остане в онези времена – ако някаква машина на времето го бе пренесла дори за един час в наши дни. Слава Богу, разминало му се е и той е имал късмета да довърши творението си.

Когато разкарваш Вазов и Ботев като нещо ненужно из разни плиткоумни образователни програми – вадиш ги от учебниците и сетне ги връщаш, късайки по този начин парчета от плътта на Народната Свяст – какво да очакваш тогава от Павчо?

Ти направо му казваш: „Бягай към Магурата и драскай до насита!“

На пируетите в „образованието“ щеше да завиди дори великата балерина Алисия Алонсо.

А пък от някои лафове на Иван Костов всеки би примрял, някои от тях са по-устойчиви и от най-проклетия плевел и по-отровни дори от бучиниша. Веднъж безподобният екзалтант Мишо Михайлов организира рождения му ден като всенароден празник – за да заличи някак мизерната му фраза „Култура до 1989 година нямаше“. И в някаква степен успя да измие срама на Костов, което си беше едно чудо.

Както и да е – да сме благодарни, че Костов не издраска въпросния лаф в Магурата.

И какво да прави Павчо, когато образователни министри хулиганстват, а тия на културата пишат оратории за премиерите си, най-малко това – макар че специално Абрашев, примерно, беше един кротък и някак си кадърен човек.

Господ си прави много шеги с нас и няма да спре, докато не забраним онзи дивашки крясък „Господ е българин“ – имам предвид сегашните реклами, които зверски използват онова кротко промълвяне на Мичмана (Николай Колев) в ноемврийската вечер на 1993 г. в Париж, по време на паметния мач с Франция.

Мичмане, ела да ги видиш сега хитреците, които правят бизнес от твоето потресение.

Най-много обаче Господ се шегува, докато реди тукашния властови пасианс. „Е, не може да бъде!“ – си казваме всеки път, когато някое чучело стане министър – за да видим съвсем скоро след това, че имаме насреща си ново безподобие.

Някои от тия екземпляри сякаш са слезли от праисторическите рисунки в Магурата, сякаш даже са техни прототипи.

Не ми вярвате ли – е, не ме теглете за езика, защото, ако тръгна да изреждам, няма да можете да спите от яд и срам.

Срамливият яд – тази велика особеност на Българина, на нея робува той.

И на други още задръжки, повечето благоприлични – понеже грамадното мнозинство от днешните обикновени хора са учили по друго време – когато се знаеха кои са действително великите автори, кои са техните честни чираци, имаше ред, който свещено се спазваше.

Нямаше начин да си толкова тъп, че да искаш да изпревариш Вазов, да го избуташ настрани, има един такъв мераклия днес.

Или да си още по-тъп, та да смяташ, че хората ще вярват на теб – интелектуалния катунар, маскиран като социолог или антрополог, а не на Ботев.

Него пък, горкия, не престанаха от 30 години да го отстрелват разни образователни шушумиги – грешите, ако си мислите, че всичко е приключило с отровния изстрел на Вола.

Преди няколко дни бяха матурите и една репортерка задаваше въпроса „Какво не искате да ви се падне?“. И някакво момиче неприязнено отсече: „Вазов – в никакъв случай, и Димчо Дебелянов!“

Репортерката можеше да се напъне и да попита – „Защо?“ Но не го направи и ние пропуснахме да получим прояснение за този инфантилен изстрел по Народния Поет.

Защо бе, пале ненагледно, с какво са ти напълнили главицата, кой ти е замъглил разсъдъка, чий отровен бъбреж е изкласил нещо в теб, та си толкова категорична.

После пък попитаха едно момиче какво иска да й се падне и тя рече: „Атанас Далчев“.

Истинските ценности, изглежда, все пак, някак оцеляват – както и да облъскват главите на дечурлигата.

Ясно е, че Павчовците се множат и ще се множат. Така ще бъде, понеже няма дори капчица свян в ония, които джуркат Миналото и Историята, сякаш играят на зарове в Магурата – не пещерата, а царството на софийските шашмаджии срещу НДК в началото на 90-те години. То няма и никаква разлика между едните и другите.

Ние оплакваме днешната нелека участ на първенците на литературата ни – за тях Властниците пет пари не дават.

Но те няма да примигат дори когато направо откраднат езика ни.

Турците продължават да си правят гаргара с нас – това е естествено, когато имаш външен министър като Захариева. Рядко природата е била толкова изобретателна – един поглед само към тази дама и ти става ясно, че разбира от всичко.

Звери се срещу океана и е готова да го изгребе с чаена лъжичка.

Посланикът на Анкара наскоро ни подкара с претенцията турският език да се изучава повече у нас, Захариева веднага се изпъчи с лъжичката – и това се случи точно в дните, когато Скопие поиска Европейската комисия да признае „македонския език“.

Хитрият османец беше наясно, че нашите няма дори да гъкнат срещу нахалната претенция на македонците.

Ще мълчат и когато откъснат и присвоят окончателно този югозападен български говор.

В шармантния договор с Македония, с който все се хвалим, дали пише, че предстои анексия на езика ни?

Бягайте и се подпишете в Магурата, поне това направете.

Павчо със сигурност не е чувал за Захариева, Заев, приватизаторите новомакедонци и всичко останало. Обаче то се усеща във въздуха, дори най-примитивният човек може да подуши вонливата миризма на безотговорността, на Разпада – да го кажем направо.

Позволяват на всеки нахалник, на всеки, който е пожелал, да обругае Историята ни, Миналото ни, ценностите ни – позволяват на всеки да изчегърта името си върху тях.

Тези подписи на гаврата никой Господ няма да ни ги прости – даже онзи от футболната реклама, в която той изглежда като подпийнал Боримечка.

Постепенно Павчовци бяха подготвени за всякакви лъжи – най-вече за тази, че Свободата е всепозволеност.

Ако министър на образованието/Танев твърди, че Наполеон е един обикновен хвалипръцко, защо пък Павчо да не шари с шилото из Магурата. Може би той е проумял, че това не е толкова осъдително, колкото безцеремонните изхвърляния на повечето чучела.

А пък Чучелпохвалите са направо непоносими за нормалния слух.

Павчо „дописва“ едно безценно свидетелство за съзряването на човешкия разсъдък – те пък също толкова нахално оставят свидетелства, че съзряването им практически е невъзможно.

Неговото хулиганство е нищожно в сравнение с това на мизерниците, които си острят моливите по Историята.

Не е лошо най-после да въведат и един нов учебен предмет – „История на съвременното словоблудство“, в който да се изучават мерзостите по адрес на истинските ценности на Времето.

Обуначването на децата не бива да бъде оставено на случайността.

Особено внимание трябва да се обърне на все по-враждебните ругателства срещу Народа като цяло.

Прислужниците на Властта искат изцяло да го принизят – и така да оправдаят несгодите на опекуните си.

Маниаци/Мъничета облайват Истината. И това не свършва и не свършва.

***

Наскоро попаднах в архивите си на един акварел на великия Борис Димовски – бях го забравил и той направо ме жегна.

Магарета летят из облаците.

Няма нужда от повече обяснения – това казва всичко.

www.kevorkkevorkian.com 

След смъртта на пчелите, идва ред на хората

Posted on: май 25th, 2019 by anteni No Comments

Най-после един клетник им го каза: „Ще живеем като по турско“.

По Би Ти Ви /репортер Маргарита Стефанова/ представиха едно свидетелство, направо за Историята – без лигавенето на разни спецове, прислужници на Властта.

Младо семейство пчелари три години се бъхти, взема заеми, кандидатства за европейска програма – и тъкмо тогава някакъв едър арендатор пръска с пестициди и избива пчелното им стопанство.

И момчето – едно красиво българче, каза: „Няма какво друго да правим, освен да бягаме в планините, да живеем там като по турско“.

Каза го сега, в 2019 година, а някои измамници твърдят – пак сега, че е нямало турско робство.

Три години голямото им дете не е ходило на почивка, имат още едно – по-малко, а сега остават – сред мъртвите пчели – на 540 лева детски надбавки.

Вижте колко истини съдържа тази миниатюра, произведена в БГ.

За кого са европейските програми, всъщност?
Ако ти не защитиш малкия интерес на този скромен пчелар наравно с интереса на арендатора, нищо не правиш; изобщо не го приближаваш до Европа – щом ти казва, че като по турско трябва да бяга в гори тилилейски, понеже един пчелин не може да гледа спокойно.

Друг каза в същия репортаж: „След пчелите ще дойде ред на хората!“
О, драги, този ред отдавна е дошъл.
Това е едно отхвърлено, изоставено, поругано семейство – и нищо не може да го убеди, че някой тук, а и в Европа, прави нещо за тях.
Отнемат им дори милостинята, а те чакат справедливост.

Станахме страна с две враждуващи общности – богати и бедни.
Един от арендаторите направо се подигра на бедняците – да си направели система за уведомяване, та той да има възможност да ги уведомява – с имейли – когато тръгне да пръска/трепи пчелите.
Сякаш бедняците ще бъдат по-щастливи от въпросните уведомления.

Всъщност, никой не си направи труда да уведоми Народа, че една част от него вече са я изоставили необратимо.
Пропуснаха и тази милост – но не е от срам, а от безразличие.

Написах тия дни няколко думи за ония, които се мазнят на „турското робство“ – било метафора и прочее мерзости.
Дали не го правят, извън всичко друго, и за да поеме Народа по-безболезнено днешните си горчилки – а така пътьом да олижат за пореден път чорбаджиите си?

Един приятел, от най-мъдрите коментатори във Фейсбук, ми напомни за фабриката на Добри Фабрикаджията в родния ни Сливен – е, да, предприемчиви хора винаги е имало, то и днес ги има, само дето това не пречи на мнозинството да се чувства като роби.

Обаче ние, като деца, щом видехме цигулката на Добри Чинтулов, изложена в сливенската мъжка гимназия – това беше една магическа гледка, и се сещахме за „Вятър ечи, Балкан стене“…
И на кого да вярваме сега – на днешните фалшивци или на Чинтулов – или, за общ наш срам, на младия пчелар?

И знае ли някой, колко вида робство има днес – това, че сме лидери в най-позорните класации не е ли робство?

И пак има богати хора, новите „възрожденци“ – които „възродиха“ безсрамното забогатяване, краденето до дупка.В това отношение надминаха дори кърджалиите, от всичко се краде, от всичко и до шушка, тъпанари без въображение – вижте им „къщите за гости“, тази пък глупост ни доубеждава, че ще мирясат едва тогава, когато превърнат Народа в нежелан гост в собствената му страна.

Бягайте в планините, поне да не ви е гнус от тия.

Един пък се опитал да лети с балон тия дни – и се заклещил в планината, ни напред, ни назад, хората се разтревожили и тръгнали да го спасяват.
А той вика: „Нищо извънредно не е станало“.
Прав е – тя държавата се е заклещила цялата, те тръгнали да спасяват един главанак.

Не ви ли се струва, че върви акция за спасяването на главанаците – засега поединично.

На някои изобщо не им минава през ума, че националната сигурност не се крепи на една ограда срещу бежанците, която всеки може да прескочи. Национална сигурност минава през родовата памет, през родовата чест, накрая през Истините на Историята.
Ако ги оставите да загният, накрая ще си имате работа с едно население, готово да бяга в планините.

Ако искате един разумен Народ със съхранена памет, не го оставяйте да се гаврят с него новите еничари и новият башибозук.
Защо, примерно, не привикахте циганското Мешере, когато някакви хулигани се гавреха с българските светини?
Пчеларят-българин под бомбите от пестициди – сякаш е попаднал в джунглата по време на Виетнамската война, насилниците на светини – омилостивени.

Националната сигурност минава през наказанието на онзи наглец, който се гаври с портрет на Апостола – не през налудните теории за хибридни атаки. Ние сме отворена книга, скучна и банална – там националната сигурност е разписана с банални анекдоти.

Защитата на „свещената“ ни територия, уж невидяла и непомирисала робство? Представете си, минава за десетина секунди над България един турски Ф-16 – реален, сетне се връща обратно, и ние какво – продължаваме да се готвим/репетираме за военния парад.

Чуждия шпионаж? Хайде, да не се разплачем от умиление.
Навремето Сталин не вярваше на Зорге, понеже той много киснел по баровете.
Елате да ги видите сега, как днешните зоргета обикалят край посолствата заради едно евтино уиски и да ги припознаят като свои.

Националната сигурност е друго: да устоиш темелите на Българското.
Тя, в крайна сметка, минава и през отношението към клетия пчелар, тоест – през уважението към всеки обикновен човек.
Минава и през себеуважението.

Колко обаче се уважава един човек, който е готов на всичко за няколко квадратни метра повече – макар че, както ни успокояваше Пиер Данинос, каквото и да правим, няма как да се измъкнем от перспективата на двата квадратни метра, онези.

Впрочем, спите ли спокойно, когато имате военен министър, който води битка за тераси – нали ви е ясно, как ще купува самолети.
Дайте му един фалшив паспорт – от онези от Агенцията за българите, та да е по-спокоен.

Всичко вече е в ръцете на недонаправени хора и така, изглежда, ще бъде. Майкопродавството се нуждае от специално министерство – с отдел за турското робство, което било метафора, с отдел за обругаване на литературното наследство и пр.

Не чуха пчеларя, за такива нямат време, обаче са царе на големите лафове. И на голямото местене – Караянчева, например, премести Пекин от Китай във Виетнам.
Може да й дадат по съвместителство и едно министерство – на местенето.

Тия дни се изсили и каза: „България се променя“.
Но не уточни, коя точно България се променя – тази на Пчеларя със сигурност си дреме на място.
Отишла на откриването на една фабрика в Пловдив и се сетила за промяната.
Но както има второкачествени храни за променена България, така има и второкачествена ангария.
Не е лошо да научим – покрай Караянчева, каква заплата ще получава един български работник в новооткритата фабрика, в сравнение с един германец в подобна фабрика.

Живеем във времена на безцеремонни лъжци.
Един Тафров се е засилил да става евродепутат, не се насити да клечи в чужбина.
Тия дни вбеси паметливите хора – един изчезващ вид у нас.
Особено бе гневен Богомил Бонев, понеже Тафров за пореден път демонстрира клептоманската природа на лъже-десните.

Вижте сега, Костов му казал да действа и нашият херой събудил посреднощ Жак Делор, тогавашният шеф на Еврокомисията, и го убедил да паднат визите за Европа.
Хак са ви тия типове, нали и досега медийно ги обгрижвате.

Гневен беше и Георги Милков от „24 часа“. Обаче човек се сеща, как в този солиден вестник и досега дундуркат Плевнелиев в специален куфьоз – същият Плевнелиев, който хвалеше Тафров пред тогавашния шеф на ООН: бил доказан антикомунист!
Тази клета душа, която се препитаваше кротко в „АБВ“, чудесният вестник на Филип Панайотов. Така се изграждат лъжите у нас.

И Бойко се обади: разказа как Тафров му се мазнел, за да го остави посланик. Време му е за книгата „Как се отъркваха в крачолите ми“. Ще бъде по-интересно свидетелства от това на Караянчева за променена България.
Как ще я промениш с такива шарлатани. Никак.

Пак тия дни стана ясно, че у нас е констатирана най-ниската продължителност на живота в ЕС – не е никак изненадващо, след като имаме най-висока смъртност в редица отношения.
Но този факт е излишно да се съобщава – онези, които си мрат, си го знаят. А ония, които трябва да го чуят, изобщо няма да му обърнат внимание, нищо от този род няма достъп до главите им , нищо.

Дори да спрат изведнъж излъчването на новините и две минути да вият сирени в чест на новия успех на променена България – и това няма да ги стресне.

КЕВОРК КЕВОРКЯН

Кеворкян: Турското робство е метафора? Това е изнасилване на историята!

Posted on: май 10th, 2019 by anteni No Comments

Кеворк Кеворкян коментира скандалните думи на културния антрополог Харалан Александров отпреди броени дни, че турското робство е метафора, която и до днес обслужва „интересите на руския империализъм”. Заслужава си да прочете мнението на легендарния журналист, публикувано на неговата страница във Фейсбук.

„Турското робство е метафора, историческата истина е друга“.

Какво мислите за автора на това твърдение?

Какъв е той – обикновен сквернословец, още по-обикновен комплексар или нещо друго?

И какви слабаци управляват държавата, та търпят подобни хули?

Докачливи, ако хвърлиш дори прашинка върху постните им личности – обаче толерантни към опозоряването на Историята ни.

Навсякъде една думица да бъде казана срещу Холокоста – и ще разкостят хулигана.

Преди време в Австрия осъдиха известен британски историк, защото си беше позволил да се усъмни в някои твърдения за Холокоста.

Тук публично изнасилват Историята ни – но слабаците си мълчат. Клетият арменски народ извади голям късмет, досега поне – все още някакъв местен еничарин не е казал, че арменците са си живели райски под турския нож.

Впрочем, един – Соломон Паси – почти го изговори: „Каква ни е далаверата, та да признаваме арменския геноцид?“

Всичко е далавера за тия типове.

Защо се изтъпанват така тия хора?

Някакви старомомински комплекси ли начесват?

Или пък искат с тъпоумна провокация да се наврат в полезрението на публиката?

Глупаво е, защото с лилипутския си ръст трябва да се преборят с литературната ни класика, с историческите извори, с краеведението, със свидетелствата на чужди автори.

Ами свидетелствата на народното творчество?

И те ли трябва да бъдат поругани и зачеркнати?

По-вероятната причина е, че новите еничари са огладнели и пробутват скандална теза, за да осребрят отцеругателството си.

Винаги ще се намери кой да им плати.

Къде зяпа обаче държавата?

Нали сте големи приятели с евреите – поучете се от тях.

Кеворкян: Оглозгване 2: ГЕРБ

Posted on: април 8th, 2019 by anteni No Comments

Апартаментите са параван за всичко останало.  Дребното да се използва за прикритие – това е стар номер.

Проблемът изобщо не е в някакви апартаменти – или в непристойното нахалство на Цветанов.

Ако повярвате в това, пак ще бъдете изиграни от Сектата.

Челюстите й безжалостно ще смелят поредната ви наивност.Всичко, в крайна смета, опира до недонаправеността на тия хора – тя изначално превръща в нещо съмнително и самата им дейност.

Недонаправени хора не могат да създават сериозна политика – от тяхната винаги ще идва миризма на разложено.

Апартаментите са параван за всичко останало.

Дребното да се използва за прикритие – това е стар номер.

Примерно, убиха 20 души край Своге – само там – а ни тикат в очите някакви апартаменти.
Ако си спомняте, след Изтреблението край Своге, Бойко освободи трима министри – но парламентарната група на Цветанов изръмжа заплашително.

Ако ББ преглътне и този скандал, направо ще узакони неприличието като политика на ГЕРБ. Да се чуди човек: какво толкова пресмята, какво омесва Цветанов с Буров, докато открива паметна плоча на банкера в Европейския парламент?

Защо прави комични успоредици с комунистите – и колко десетилетия още ще се крият зад тях?

Защо усложнява простата далавера?

Не разбира ли, че се опитват да го превърнат в една магнолия, в една украса?

Гледай и да не те ипотекират някъде.

Сметни, колко пъти напоследък трябваше да изиграеш ролята на гума – и да триеш нелепи решения.

С какви типове си заобиколен, че се случва това?

Преданият идиот си остава идиот – не е ли ясно това?

Как ще „арбитрираш“ сега сделката на Цветанов – ще се намери ли магьосник/шарлатанин, който да е способен на това?

Имаш ли, все още, представа за собствения си предел на поносимост към хора като Цв.?

Ако си мислиш, че Цветанов е едно пауново перо, което си забил на калпака си, много здраве да имаш.

Един премиер трябва да бъде пазител на приличието – а не ятак на неприличието.Неприличието на Цветанов извира още от езика, който използва.

Управлява държавата – а не е в състояние да управлява езика си. Нетърпимо е да го слушаш, как говори за законност – и сега дори.

Той и 100 апартамента да има, пак ще е същият.

Нетърпимо е и нахалството му – сега пък казал, че атаката срещу него не е дошла отвън.

А пък точно американското радио „Свободна Европа“ му изу потурите.

Каквото искате си правете насаме – гушкайте си, хрантутете се, омесвайте нормалните критерии в някакво клисаво тесто.

Но мислете и как изглежда всичко това отвън, откъм „простолюдието“.

Няма никакво значение, че и другите са такива – ония преди вас, „комунягите“, крадците на Костов и пр. – че те са ви заразили.

Въпросът е: вие какви сте?

Каракачанов пък се изрепчи по телевизията, че скандалът е „компромат“ – и направи мръсничкото внушение, че заради подобни „компромати“ хората не гласували.
Това слугинуване вече е отвратително.

Причина за отвращението на хората не е огласяването на аферата – а хайдушкият начин, по който са придобити апартаментите.

В разгара на скандала ГЕРБ почете жертвите в концлагера „Слънчев бряг“.

Какво общо имат апартаментните херои с подобни драми?Нали сте „европейци“, нали сте все под полата на Меркел – защо не накарате медийните си аргати да разговарят с бившия германски президент Кристиян Вулф.

Той си подаде оставката за една дреболия – дреболия за разчекнатата уста на някои ваши първенци.

Защо не го чуете?Ако съдим по спонтанната подкрепа за Цветанов, най-поразителното в случая е абсолютното разминаване в ценностната система на номенклатурата на ГЕРБ – и тази на обикновените хора.

Това са две Българии.

Някаква Соколова – шефката на ГЕРБ „ЖЕНИ“ – нарича отвратените от аферата „СОЦИОПАТИ“.

Това е дъното, абсолютното.

Бойко, прочети текста й във Фейсбук – и бъди щастлив.

***

Кеворк Кеворкян