Posts Tagged ‘медии’

Медиите имат голям проблем – кой ще плаща за новините?

Posted on: юни 13th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Новинарските организации са изправени пред предизвикателството на технологичните гиганти и са дестабилизирани заради по-общата липса на доверие, но те имат един много по-дълбок проблем – повечето хора не искат да плащат за онлайн новини, констатира Институтът на Ройтерс за изследване на журналистиката.

Бързо ускоряващият се мобилен интернет и смартфоните предизвикаха истинска революция в областта на поднасянето на новините и разрушиха бизнес моделите на много новинарски организации през последните 20 години, което доведе до спад в приходите, до съкращения и до поемане на контрола от една компания върху друга.

Масовата миграция на рекламите към американските технологични гиганти, като Facebook, Google и Amazon, засегнаха постъпленията, докато повече от половината от населението на света сега има достъп до новини чрез интернет връзка.

Дали обаче хората наистина ще плащат за новини?

Институтът на Ройтерс за изследване на журналистиката казва в годишния си доклад за дигиталните новини, че повечето хора не биха плащали за онлайн новини и че през последните шест години има само малко увеличение на съотношението на хората, които искат да плащат за това.

Дори сред онези, които плащат, има така наречената „умора от абонамента“ – мнозина са отегчени от това, че от тях се иска да плащат за толкова много различни абонаменти. Много хора ще предпочетат да плащат за филми или музика вместо да плащат за новини. Така че някои медийни компании ще пропаднат.

„Няма индикации, че мнозинството от хората са готови да плащат за онлайн новините, въпреки че мнозина признават, че информацията в интернет е често пъти поразителна и объркваща“, казва Ник Нюман, старши научен сътрудник в Института на Ройтерс.

„Някои от най-големите марки вече показаха, че са способни да привличат голям брой платени абонати, но пътят напред ще бъде осеян с повече предизвикателства за други“ собственици на медии, допълва той.

Въпреки че много новинарски организации ограничават безплатния достъп до информации и някои отчитат увеличаване на дигиталните абонаменти, има малка промяна в съотношението на хората, плащащи за онлайн новини, като изключим ръста в периода в САЩ между избирането на Доналд Тръмп за президент и неговото встъпване в длъжност през 2016-2017 г.

В Съединените щати онези, които плащат за новини онлайн, вероятно са висшисти и заможни – вестниците „Ню Йорк таймс“, „Уолт стрийт джърнъл“ и „Вашингтон пост“ се справиха добре в цифрово отношение.

Остава си обаче фактът, че около 40 процента от новите дигитални абонаменти на „Ню Йорк таймс“ са за кръстословици и готварски рубрики, казва Институтът на Ройтерс, като се позовава на статия на „Вокс“.

Във Великобритания около една трета от анкетираните казват, че избягват новините заради Brexit. Хората, гласували за излизане от ЕС, заявяват, че са избягвали новините, защото те ги натъжават, и допълват, че не могат да разчитат, че новините са верни. Тоест във Великобритания не е имало увеличаване на интереса към новините в резултат на Brexit.

Netflix, Apple и Amazon

В момент, когато се борят за повече приходи, новинарските организации са изправени пред нарастваща заплаха от доставчиците на услуги в света на шоубизнеса като Netflix, Spotify, Apple Music и Amazon Prime.

„В някои държави също така е възможно да настъпва умора от абонаментите, като мнозинството от хората предпочитат да харчат ограничения си бюджет за развлечение (за Netflix или Spotify) вместо за новини“, казва Нюман в доклада.

„Не е изненадващо, че новините са доста назад в списъка в сравнение с други услуги като Netflix и Spotify – особено за по-младата половина от населението“, допълва той.

Запитани какъв медиен абонамент ще изберат, ако имат възможност само на един за следващата година, едва 7 процента от хората под 45 години казват, че ще изберат абонамент за новини. Докладът на Института на Ройтерс показва, че 37 процента ще предпочетат онлайн видеото, а 15 процента – онлайн музиката.

Новинарските агрегатори (компютърна програма, която интегрира новините от множество новинарски източници в интернет) също изчакват удобна възможност за действие: Apple News плюс предлага единичен абонамент за достъп до някои топ издания, включително „Тайм“, „Атлантик“, „Ню Йоркър“, „Вог“, „Уолстрийт джърнъл“ и „Лос Анджелис таймс“.

Това може да лиши издателите от пряка връзка с потребителите, ограничавайки информацията, с която те разполагат, за да направят целевото рекламиране по-ефективно и по-полезно.

„Въпреки по-големите възможности за платено съдържание е по-вероятно осигуряването на повечето комерсиални новини да остане безплатно за употреба, да бъде зависимо от нискодоходното рекламиране, да е един пазар, в който големите технологични платформи ще държат повечето карти“, казва Нюман.

„Тогава надпреварата за внимание ще бъде по-ожесточена, а журналистическата репутация ще бъде по-изложена на риск и диверсифицираните потоци на приходи и умните стратегии ще бъдат от най-критично важно значение за оцеляването“, допълва той.

БТА

 

Медийният щит на ГЕРБ

Posted on: март 4th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Мандат след мандат около управлението на ГЕРБ се изгражда медиен щит, който да ограничи до минимум критичния поглед върху събитията и процесите в страната. Така постепенно от повечето медии изчезнаха острите въпроси. После започна свалянето от ефир на журналисти и цели предавания. Публичното говорене стана все по-еднообразно със заобикалянето на реалните проблеми на държавата и все по-ретроградно – със заменянето им с теми, отричащи ценностите, които страната декларира, че приема, в началото на прехода към демокрация. Срещу послушното си мълчание правоверните медии се ползват с благосклонността на властта при разпределение на парите за сектора по европейските фондове, а собствениците им – от разпределянето на обществените поръчки и осигурени предимства за бизнеса им.

Оценката в последния годишен доклад на Европейския център за медиен плурализъм и медийна свобода за България е еднозначна: „Дистрибуцията на държавната реклама на практика не се основава на ясни и прозрачни критерии. Заради действащите практики при разпределението ѝ проучванията вече сочат негативни ефекти: мека цензура и автоцензура, манипулиране на редакционното съдържание, деформация на медийния пазар, използване на фондовете на ЕС за закупуване на медийно спокойствие и за заплащане на кампании срещу политически опоненти.“

И ако опитите за влияние и натиск върху медиите са естествен донякъде рефлекс на всяка власт навсякъде по света, през последните десет години в България те се превърнаха в норма. Освен че подронват демокрацията, последиците застрашават и тях, защото концентрацията на медийна собственост, която сами позволиха, поставя имиджа на властта им и техния личен в пряка зависимост от няколко души. Днес в почти всички централни вестници, национални и кабелни телевизии, множество сайтове основният източник на информация и политически послания са управляващите.

 

Придобиването на контрол върху „Нова броудкастинг груп“, в чието портфолио влиза не само една от двете най-влиятелни ефирни телевизии на пазара, но и най-голямата онлайн група на българския пазар – „Нетинфо“, е преминаване на изцяло ново ниво. С това властта и кръговете около нея ще придобият контрол върху над 40% от телевизионната аудитория в България. Така картата на медийната собственост, която подкрепя правителството, придобива много по-различен вид.

Кои са медиите в групата на „Нова“

„Нова броудкастинг груп“ – тв каналите – Nova, Kino Nova, Diema, Diema Family, Nova Sport, платените спортни канали от пакета Diema Extra. Част от групата е компанията за киноразпространение „Лента“.

„Нетинфо“ – най-влиятелната онлайн група. Част от нея са имейл платформата abv.bg, платформата за видеосъдържание Vbox7, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Grabo.bg, Trendo.bg и др.

 

Квотата на Пеевски

Издател на „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Меридиан мач“ и „Борба“ е депутатът от ДПС Делян Пеевски. Проучването на агенция „Маркет линкс“, поръчано от Асоциацията на европейските журналисти, показва, че „Телеграф“ е всекидневникът с най-голяма читателска аудитория в страната.

Освен на „Интръст“ ЕАД Пеевски е директен собственик и на „Инт“ ЕООД. Пред парламента е декларирал собственост и в регистрираното в Дубай Intrust Ltd. Компанията е собственик на „НСН инвестмънт“, около която е съсредоточена друга група от фирми на Пеевски. При справка в различни регистри (Имотен, на КЗК и на Министерството на финансите) се вижда, че освен с различни други дейности фирмите се занимават и с издаване на вестници.

С контрола на Пеевски се свързва и телевизионният „Канал 3“. Въпреки че връзката с него не е формална, медиата следва в детайли редакционната на печатните му издания, като разработват в синхрон едни и същи теми, цитирайки се взаимно. Формалният собственик на „Канал 3“ е „Медийна инвестиционна организация“ АД.

За свързана с Пеевски се смята и втората по големина на пазара радиогрупа BSS Media Group, в която влизат The Voice, „Веселина“, „Витоша“ и Magic FM.

„24 часа“

Мажоритарен (99%) собственик на „24 часа“ и „Медийна група България“ е дългогодишният главен редактор на всекидневника Венелина Гочева. Придобиването от нея на всекидневника през 2012 г. е финансирано от Инвестбанк, на която е цедиран по-стар кредит към Уникредит Булбанк, взет от предишните собственици на изданието Огнян Донев и Любомир Павлов. След продажбата на сградата на Полиграфическия комбинат и на печатница „София“ (съответно през 2014 г. и май 2016 г.) на свързана с Пеевски фирма задължението към Инвестбанк е погасено. Според Търговския регистър единствено по партидата на „Медийна група България холдинг“ е вписан залог на стойност 600 хил. евро.

Въпреки запазеното високо професионално ниво по голяма част от темите критични текстове срещу управляващите и техните политически и бизнес партньори в изданието няма. Все по-често се появяват неподписани (или подписани с измислени имена) публикации срещу опонентите им.

„Труд“

Собственик на 99% от вестника е Петьо Петьов Блъсков, син на главния редактор Петьо Блъсков. Един процент от „Блъсков медиа“ се държи от Донка Дончева. „Труд медиа“ ЕООД и собственикът й „Блъсков медиа“ са съдлъжници по договор за заем за 3.7 млн. евро към Първа инвестиционна банка (ПИБ). Ипотечни кредити към ПИБ има и пряко свързаното с „Труд“ дружество „Юг 14“ (7.2 млн. лв.), както и бащата и синът Блъскови като физически лица. При сегашните си собственици вестникът стана флагман на обслужващата властта и атакуваща инакомислещите медийна стилистика.

„Уикенд“

Най-популярният седмичен таблоид. Според редакционното каре и по данни от Патентното ведомство „Уикенд“ се издава от дружеството „Ню дей“, чийто едноличен собственик е Мартин Радославов. В публичните регистри не се съдържат данни издателят на в. „Уикенд“ да има задължения към финансови институции. Бившият съсобственик и съдружник с Радославов в „Уикенд“ Недялко Недялков (собственик на агенция ПИК) нееднократно е заявявал, че е продал половината от в. „Уикенд“ на Пеевски.

„Стандарт“

През последните години всекидневникът изпитваше сериозни финансови затруднения. Журналистите не получаваха редовно заплатите си, а отделно се трупаха дългове към доставчици и държавата. Мажоритарният дял от 65.5% в „Стандарт нюз“ на предишния собственик Тодор Батков беше прехвърлен на „Мастър Пи Ар“. В него най-голям дял – 60%, има главният редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова. Съдружници с дялове по 10% са заместниците й Даниела Денева-Казанджиева, Екатерина Праматарова и Васко Вълчев, както и отговорният секретар Иван Анастасов. Останалите 34.5% от „Стандарт нюз“ са на „Пресгрупа Утро“. Това е делът, който през 2011 г. Тодор Батков продаде на „ГМ прес“ с намерението да съживи бизнеса си. След фалита на КТБ стана ясно, че през тази фирма са насочвани пари от банката към вестника, както и към blitz.bg, а насред последвалите дела въпросните 34.5% бяха прехвърлени на „Пресгрупа Утро“.

В началото на ноември Националната агенция за приходите обяви на на сайта си, че продава чрез търг с тайно наддаване марката „Стандарт медиа“. Търгът се състоя на 27 ноември, но няма информация как е завършил и проявил ли е някой интерес. Първоначалната цена беше малко над 196 хил. лв.

Неофициално се коментира, че Кирил Домусчиев през последните години е оказвал финансова помощ на „Стандарт“, за да покрие медиата свои задължения пред държавата и контрагентите си.

Blitz.bg

Собственост на Ивайло Иванов Крачунов (бивш главен редактор на ПИК) през „Информационна агенция Блиц“, сайтът често се използва като платформа, през която властта и приближените ѝ бизнесмени водят мръсните си битки. За известно време ПИК и „Блиц“ имаха обща рекламна политика, а Недялко Недялков следеше за общата редакционна политика. След това се разделиха и продължиха самостоятелно да служат като медийни бухалки. През последните години за „Блиц“ се смяташе, че получава финансова помощ от Кирил Домусчиев.

БНТ

Властта си подсигури подчиняването на обществената телевизия през избора на генерален директор в лицето на Константин Каменаров. Още докато течеше конкурсът, се коментираше, че зад кандидатурата му е стоял зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, включително с близостта си с един от големите телевизионни продуценти на пазара.

Почти веднага след встъпването в длъжност на Каменаров БНТ започна да дава смущаващи сигнали за новата политика на медиата. В управителния й съвет бяха назначени хора, свързани с медии, финансирани от КТБ от времето, когато Цветан Василев и Делян Пеевски бяха тандем. После дойде назначението на Емил Кошлуков като програмен директор на БНТ 1 и водещ на политическото предаване „Още от деня“, превърнато от него в проправителствена трибуна. А авторитетната в миналото с професионализма си БНТ е на път тотално да се обезличи и да загуби значението си на медиа, работеща в обществен интерес, какъвто е формалният й статут.

ТВ „Европа“

Едноличен собственик на капитала на телевизия „Европа“ от юни 2017 г. е Добрин Иванов. Неговото име се появи през същото лято и около опита на държавата да национализира „Дунарит“. Тогава фирмата му „Дипи“, която за 2016 г. има едва 15 хил. лв. приходи, придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited, вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на фалиралата банка, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач. Досега няма информация какви точно активи е получил Иванов – от фонда за гарантиране на влоговете (който контролира несъстоятелността) отказват такава информация, включително и при запитване по Закона за достъп до обществена информация. Добрин Иванов преди години стана известен и с амбициите си за строежи на Иракли. Той е собственик и на „Емона 2000“, която има ресторантьорски бизнес.

Изпълнителен директор на телевизия „Европа“ е зам.-председателят на Института за дясна политика и бивш шеф на „Напоителни системи“ Георги Харизанов. Публичните позиции, които заема при участията си в различни дискусионни предавания, са изцяло в защита на политиката на ГЕРБ, а той самият често афишира приятелството си с премиера Борисов.

capital.bg

Управляващите утвърдиха държавния контрол върху медиите с помощта на БСП

Posted on: февруари 20th, 2019 by anteni No Comments

Политически нападки, а не аргументи по същество изпъстриха отхвърлянето на ветото, което президентът Румен Радев наложи върху промените в Закона за защита на личните данни, поставящи под държавен надзор медийните публикации. Депутатите на ГЕРБ изместиха фокуса на дебата върху държавния глава и отсъствието на БСП от Народното събрание. Така си спестиха обясненията защо подкрепят законодателство, което поставя медиите под опасност от цензура.

Преди месец, под предлог че прилагат еврорегламента за защита на личните данни (GDPR), управляващите дадоха правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да следи дали „обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно“. Комисията ще преценява по 10 критерия, подбрани по неизвестно какви основания, дали медиите са навлезли в частната сфера на дадена личност.

Румен Радев върна точно тези разпоредби за повторно разглеждане с мотива, че създават „свръхрегулация“, която „прикрива законови ограничения на основни конституционни свободи“. От БСП, които дотогава на практика не обръщаха никакво внимание на законопроекта, веднага се обявиха в подкрепа на ветото.

Решението на социалистите да напуснат парламента обаче проработи в полза на ГЕРБ, тъй като вчера се оказа, че няма никой в пленарна зала, който да защити ветото. Депутатите на Бойко Борисов повториха обичайната си теза, че са постигнали баланс в закона между правото на защита на личните данни и правото на изразяване. И предупредиха, че всякаква промяна щяла да доведе до абсолютизиране на едното право за сметка на другото.

„Регламентирането се представя като забрана, а това не е правилно. Регламентирането дава възможност на медиите и журналистите да се ориентират. Ако някой трябва да се притеснява от тези текстове, това са колеги в кавички, които търсят изява в жълтия регистър и които са изкушени да оповестяват лична информация заради самата лична информация”, обяви Диана Саватева – бивша журналистка, преминала в партията на Борисов. Като допълнителен аргумент, че повод за безпокойство нямало, Саватева представи и статистика на КЗЛД, според която имало 15 хиляди подадени жалби към комисията, от които 90 засягали медии, а наложените глоби били само две. Дори и данните да са верни, новите надзорни правомощия на КЗЛД със сигурност ще променят тази картина.

Ветото герберите определиха като „конюнктурно, популистко и без нито един довод“. „Търсенето на баланс между правата е онази светлина, която дава възможност, без да страда гражданинът, да получава своята информация. Да наложиш вето на закон, приет без нито един глас против, точно в тази сфера, означава, че или светлината ти пречи, или търсиш конюнктурата и търсиш да бъдеш харесван“, разкритикува държавния глава депутатът от ГЕРБ Маноил Манев. Съпартийката му Десислава Атанасова обвини Румен Радев във „висш пилотаж в лицемерие“, тъй като се обявявал за защитник на свободното слово, а в същото време членът на правния му съвет Борислав Цеков и номинацията му за Комисията за защита на потребителите Петър Кичашки са глобени за злоупотреба с лични данни на граждани и журналисти. Атанасова поиска оставките и на двамата.

Накрая законовите поправки бяха приети отново със 127 гласа. Само един депутат гласува „против“, а четирима се въздържаха.

Лично шефът на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов неотдавна даде пример, че например в случай като този с бившия транспортен министър Ивайло Московски, който качи 3-годишното си дете на мощна моторна шейна и то загина, медиите нямали право да пишат нищо друго освен съболезнования.

203 651 лева от държавата е получила Илиана Беновска

Posted on: февруари 19th, 2019 by anteni No Comments

За първи път от влизането на България в Европейския съюз Министерски съвет разкрива какви пари са давани на електронните медии по всички оперативни програми; по-специално за периода от януари 2014 година до февруари 2019 година, съобщава 5gmedia.bg.

Информацията ни беше предоставена след запитване до министър-председателя Бойко Борисов от страна на Соня Колтуклиева, главен редактор на сайта 5GmediA по закона за достъп до обществена информация.

Прегледът на информацията предизвиква недоумение за критериите, по които са определяни някои медии, получили стотици хиляди от европейските средства за популяризиране на европейските програми.

Най-фрапантен е случаят с небезизвестната Илиана Беновска. Чрез регионалното софийско радио К2 тя е получила 203 651,60 лева. Най-щедри към Илиана Беновска са били от Министерството на икономиката – по оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” Беновска е отличена със 114 981,60 лева; по Програмата за развитие на селските райони – с 45 792 лева; по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – с 24 000 лева; по оперативна програма “Региони в растеж” – с 11 016 лева; по оперативна програма “Околна среда” – със 7 862 лева.

Обхватът на Програмата за развитие на селските райони изключва София и областните градове. И все пак, Министерството на земеделието е предоставило на радио К2 45 792 лева. Според нас, това е нарушение на правилата, затова отправихме запитване до ОЛАФ дали тези средства са били предоставени закономерно.

Всичките ни опити да открием къде в класацията на българските радиостанции се намира радио К2 се оказаха безуспешни.

По официални данни, предоставени ни от СЕМ, ето как изглежда рейтингът на българските

РАДИОСТАНЦИИ

Топ 10 на българските радиостанции сред цялата радио аудитория (15 – 69 години), юни-ноември 2018 година: №1 Веселина, №2 N-Joy, №3 Радио 1, №4 Хоризонт, №5 Radio Energy, №6 БГ Радио, №7 Radio City, №8 Radio Fresh, №9 Дарик радио, №10 Вероника.

Топ 10 на българските радиостанции за аудиторията, търсеща новини (15 – 69 години), юни-ноември 2018 година: №1 Хоризонт, №2 N-Joy, №3 Веселина, №4 Радио 1, №5 Дарик радио, №6 Radio Energy, №7 БГ Радио, №8 БНР Видин, №9 Radio Fresh, №10 Витоша.

Ето кои са първенците в класацията за най-много пари, получени от държавата:

№1 Дарик радио – 629 228,04 лева,

№2 БНР – 399 028,08 лева,

№3 Радио Фокус – 388 877,57 лева,

№4 Метрорадио – 240 882 лева,

№5 Радио Си Джей – 145 842, 84 лева,

№6 БГ радио – 52 085,58 лева,

№7 Радио Фреш – 25 196,55 лева,

№8 Радио Силвър – 19 980 лева,

№9 Радио 1 – 19 808,40 лева,

№10 Радио Energy – 18 224,24 лева,

№11 Оберон радио Макс – 17 833,20 лева,

№12 Радио N-Joy – 12 177,36 лева,

№13 Болкан броудкастинг ЕАД – 10 944 лева,

№14 МК студио ЕООД – 9 624 лева,

№15 Z-Rock – 8 795,98 лева

 

ТЕЛЕВИЗИИ

По рейтинг и пазарен дял телевизиите у нас се подреждат така:

№1 БТВ 4,5 (20,14) Total BTV Group 1,1 (5,15), №2 Нова ТВ 5.0 (22,72) Total Nova Group 1,1 (4,86) №3 БНТ1 0,8 (3,58) Total BNT 0,2 (1,06) Следват: FOX Networks Group, Viacom, Discovery, Eurosport, Planeta TV, Cartoon Network, Канал 3, Bulgaria on air, ТВ Европа, Eurosport 2…Евроком.

ето класацията

Ето кои са първенците по най-много пари, получени от държавата:

№1 Нова телевизия (плюс радио Нова нюз и сайт) – 1 561 626,84 лева,

№2 Българска национална телевизия – 1 080 006,73 лева

№3 бТВ (плюс електронни медии на бТВ Медия груп) – 1 051 344,41 лева,

№4 ТВ Европа – 480 744 лева,

№5 Канал 3 – 397 764,80 лева

№6 Инвестор АД (ТВ Блумбърг) – 266 550,48 лева,

№7 Телевизия Евроком – 216 534 лева,

№8 Bulgaria on air – 143 898,90 лева,

№9 ТВ Стара Загора – 55 404 лева,

№10 ТВ Михайлов – 50 760 лева,

№11 Медийна група „Черно море“/ ТВ Черно море – 48 819,84 лв.,

№12 ТВН Русе – 45 995 лв.,

№13 ВИЖ ТВ – 38 396,14 лв,

№14 ЕТ Зетра- Петко Чернев/ ТВ Зетра- Ловеч – 35 640 лв.,

№15 Аро ТВ – 22 932 лв.,

№16 ТВ България 24 – 12 384 лв.,

№17 Канал 0 – 12 000 лв.,

№18 Фолклор ТВ – 7560 лв.,

№19 ТВ Дартс – Благоевград – 6000 лв.,

№20 ТВ Добруджа – Добрич – 6000 лв.,

№21 ТВ Пазарджик – 6 000 лв.,

№22 ТВ Видин – 6000 лв.

Писмото от Министерски съвет до Соня Колтуклиева вижте ТУК

Няколко кратки коментара:

  • Канал 3 се управлява от Ива Стоянова, бивш кадър в телевизия БиБиТи.
  • Управлението на Нова телевизия се споделя от Вяра Анкова, която е близка до ДПС и Силва Зурлева – ГЕРБ.
  • Телевизия Европа се управлява от Георги Харизанов,   медийно “острие” на ГЕРБ.
  • Изпълнителният директор на Дарик радио Радосвет Радев е председател на Българската стопанска камара, партньор на правителството в Тристранната комисия.