Най-новият политически играч – партията „Български възход“, влезе от първи опит в парламента. Нейният лидер ни е добре познат като премиер на две служебни правителства, министър на отбраната, вицепремиер. Затова е интересно да видим какво мисли сега за съставяне на правителство, каква е неговата визия за развитието на страната, какви са приоритетите на неговата партия, в какви коалиции би участвала тя, какви са отношенията с президента Радев. Стефан Янев, дами и господа.
– Казахте, че партията ви е готова на коалиция с всеки, стига да прецените, че тя е интерес на гражданите, господин Янев?
– Нека да кажем така – готови сме за разговори с всеки. А дали ще се стигне до коалиция е въпрос на по-следващ етап. Така разбираме политиката – че се влиза в парламента, за да се говори и да се търсят решения.
– Как виждате едно правителство на супермалцинството, за което споменахте?
– Това е вариант, който е краен – друг е въпросът кой как ще иска да поеме този риск – имам предвид, че такова правителство може да е нещо друго, нетрадиционно – едно потенциално малцинство, което ще изкара на масата на разговорите действително такива приоритети, които са приети от всички и в рамките на 2-3-10 месеца ще бъдат приети от всички и това правителство ще може да работи и след това вече може да се отиде на избори, след като има непоносимост и невъзможност да се направи нормална коалиция с мнозинство. Това имам предвид.
– Смятате ли, че опциите за съставяне на правителство са доста по-големи от това, което виждаме засега?
– Така мисля, има такива опции в момента. А като се седне да се разговаря, може да се окаже, че опции почти няма. Въпрос е на разговори, а ние всъщност не сме свидетели на разговори, а на заявки на различни политически сили след изборите, които приличат на заявките от преди изборите. А според мен след изборите трябва да се смени тона и да се говори по друг начин – най-малкото да се смени тона, да стане той конструктивен, а не да се търсят червени линии, които са начертани преди това.
– Вие имате ли червени линии?
– Това са единствено реализацията на националните интереси. Така че който иска да разговаряме, лесно може да намери пресечните точки и червените линии.
– Господин Янев, в понятието „национален интерес“ всяка партия като че ли влага различно съдържание. За Костадин Костадинов той е едно, за Корнелия Нинова друго, за Кирил Петков – трето. Вашето определение за национален интерес?
– За съжаление в нашето политическо говорене липсва яснота на това понятие. Отварям скоба – това понятие няма нито международно призната дефиниция, нито в българското пространство някой освен мен не го е обяснявал. Опитвал съм се да го обясня няколко пъти. Надявам се, че съм бил разбран, а ако не се надявам на постепенно натрупване, хората да се замислят какво всъщност влагам в това понятие. Защото в крайна сметка ние като индивиди имаме различни мотивационни причини да правим едно, второ или трето. Но когато говорим за национален интерес на нацията, трябва да имаме предвид кои са обединяващите фактори да сме на едно място, да сме нация, да браним земята си, икономика и социална система. Какво ни прави хора, принадлежащи към тази нация.
– И то е…
– Аз го определям като три стълба политики, които дефинират три основни фактора – сигурност, справедливост и благоденствие. Т.е. причината, да сме всички заедно е, че трябва да имаме сигурност, справедливи отношения в обществото както между индивидите, така и между отделните обществени групи, и в крайна сметка всички заедно трябва да благоденстваме. Това са трите основни стълба на политики, които трябва да се развива и ще ни правят силни като общество и държава.
– Ще приемете ли поканата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за преговори с всички парламентарни партии за съставяне на редовен кабинет по две основни теми – войната в Украйна и финансите, инфлацията, еврозоната, енергетиката?
– Разбира се, че ще приемем. Това е нещо, за което аз и коалицията, която представлявам, говорихме през цялата кампания – че ние влизаме в политиката да предлагаме и да търсим съответни решения. Не може всеки поединично да гарантира осъществяването на тези решения, затова търсим варианти за по-широка подкрепа и разбиране. И призивът „да седнем на масата на преговорите“ аз съм го декларирал като заявка много пъти по време на кампанията. Моето мнение е, че когато партиите влязат в парламента, трябва да търсят начини за взаимодействие. А това става чрез преговори, в които се излагат съответните гледни точки, приоритети, визия и начин за решаването на различните проблеми, и се намира най-малкото общо кратно. Тези приоритети се приемат от една, две, пет или всички партии и по този начин се сформира ако не мнозинство, то поне съмишленици за посоката, в която трябва да се развива държавата.
– Бихте ли участвали в проевропейска и проатлантическа коалиция?
– Ами нека да изясним това понятие евроатлантическа коалиция. България е член на НАТО и на ЕС. Тази евроатлантическа коалиция всъщност е българският национален интерес, начинът, по който ние управляваме държавата и какви решения предлагаме на гражданите ни. Това е основата. Така че нямам нищо против да се слагат тези понятия на масата, но всъщност основата опира до това какви решения ние предлагаме на нашите граждани. И да не слагаме етикети, без да предлагаме такива решения. Защото гражданите в момента ги интересува инфлацията, цените на енергията и икономическото развитие на страната. Да не се получи така, че в резултат на инфлацията да дойде рецесия, да се получат фалити на фирми, а с тях – и безработица. Това е страшното, което плаши българските граждани и това са основните въпроси, които трябва да решаваме. Разбира се, това са нашите приоритети, които се вписват в националните интереси, за които говорихме.
– Във вашата коалиция е Румен Петков с лявата си партия АБВ, Стефан Софиянски, който е десен политик…
– Точно така. Има патриотична партия, има земеделска и зелена партия. Така показваме един вид модел на такъв тип платформа, който може да обединява на пръв поглед партии с най-различни идеологии и приоритети, но в името на националния интерес ние сме намерили пресечните точки, общи позиции, визии и идеи, които смятаме да развиваме и най-важното – опитваме се да предлагаме решения на гражданите. Така че това е нашата формула.
– Излиза, че по оста ляво-дясно-център, вие сте по-скоро център?
– Тези понятия доколко са адекватни в момента е една друга тема и разговорът по нея може да продължи доста дълго от гледна точка на това как се развиват идеологиите в края на XX и началото на XXI век. Но по принцип като че ли всеки се стреми сякаш да е в центъра и да казва: Аз мога да работя и с леви и с десни, което прави този разговор едва ли не клиширан. За да избягаме от клишетата партия „Български възход“, която е нова партия и тепърва и предстои истинското структуриране е определена като партия на националния консерватизъм. Национален, защото в основата е националната държава, нейната защита, нейното развитие в бъдеще и утвърждаване. И консерватизъм от гледна точка на традициите, които са в основата на нашето битие като българи, в нашия генотип – дом, семейство, училище, култура, духовност. Всички тези характеристики, които ни определят като българи и се надяваме да ги развиваме, да ни приведат и в бъдеще.
– Нещо като идеологията на победителката на изборите в Италия Джорджа Мелони…
– Не искам да правя сравнения с този или онзи, но има една генерална тенденция, която виждам в чисто политическото и която определяме като наш политически опонент – това е глобалният либерализъм, който се изчерпва, който с постлиберализъм, неолиберализъм и всички тези понятия не ражда нищо ново. Според мен следващите десетилетия ще са десетилетия на консерватизма – консерватизъм ако щете от гледна точка на отношението към парите, към капитала и към бизнеса, защото идва времето на по-сериозно и близко отношение към индустрията, към индустриалния капитал, а не към спекулативния. Защото и това е едно бойно поле, което изглежда като надидеологическо, но всъщност определя до голяма степен идеологическите течения. Индустриалният капитал до голяма степен е традиционното производство, традиционната индустрия, която произвежда нещо, а пари не се правят от нищо.
– Икономистът Евгени Кънев каза, че изходът от създалата се след изборите ситуация е правителство с трети мандат на Стефан Янев, или нови избори. Как гледате на тази оферта?
– Не обичам да разсъждавам върху хипотези, които имат само два възможни изхода. Мисля, че има и варианти да се разиграят и други опции и нека не се опитваме да предрешаваме. Знаете какво повелява нашата Конституция – ще се завърти парламентарната рулетка и се надявам, че партиите, които получат първия и втория мандат ще положат необходимите усилия най-вече да разговарят, най-вече да търсят начин на определяне на възможни приоритети, на възможна коалиция. И тогава да мислим за третия мандат, на когото и да се даде той. Нека не забравяме, че третият мандат президентът решава на кого да го даде. Той не е гарантиран за най-малката партия. В случая аз представлявам най-малката коалиция, която ще е в 48-ото НС. Разговорите предстоят. В момента чуваме само заявки.
– Като споменахте президентът Радев, кажете какви са ви отношенията с него?
– Нормални. Защо това трябва да е въпрос?
– Бяхте служебен премиер два пъти…
– Да и работих с него. Ние отдавна се познаваме. Знаете, още в армията бойни другари сме били.
– Казахте, че посланието на гласувалите българи към политиците е: Седнете и се разберете…
– Да, аз така го разчитам. Друг е въпросът как го разчитат колегите от другите политически централи.
– И още едни ваши думи – че партиите се делят не на големи и малки, а на такива, които предлагат решения и такива, които не предлагат решения.
– Да, точно така. С други думи, на такива които могат и на такива, които не могат. В крайна сметка политиката е изкуство на възможното, все пак.
– Вие извървяхте една еволюция по отношение на войната в Украйна от специална операция, до това, че има война. Нали така?
– Това не е еволюция. Това е наричане на нещата с истинските им имена в зависимост от различните етапи. И веднага ще ви кажа. Специална операция продължи докато бе обявена частична мобилизация в Русия. Обърнете се назад в историята, към модерните войни на XX век и обърнете внимание, че всяка една от тях започва с мобилизация. И оттук нататък излезе така, че ние водим един полуполитически разговор, който ограмотява българските граждани от гледна точка на военното изкуство и военното дело. Ако някой претендира, че разбира по-добре военното дело от военните да облича униформата, да слага раницата на гърба. Аз не съм видял опашка от хора с бойни раници и да отиват на бойното поле. Нито от едната, нито от другата страна.
– Защо г-н Радев не подкрепи декларацията на президентите от Източна Европа за членството на Украйна в НАТО?
– Не мога да отговоря на този въпрос, защото нашите отношения с него са нормални и човешки, но не са работни.
Нашият гост
Стефан Янев е роден на 1 март 1960 г. в град Поповица, област Пловдив. Завършил е ВНВАУ “Г. Димитров”, Военна академия “Г. С. Раковски”, Военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон, САЩ. В периода 2005 – 2007 г. е началник на департамент “Tрансформации” в Центъра на НАTО за борба c тероризма в Анкара. Последователно е бил директор на дирекция “Отбранителна политика” и “Политика за сигурност и отбрана” към МО. На 1 юли 2009 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал. От 2011 до 2014 г. е военен аташе в САЩ. Вицепремиер и министър на отбраната в служебния кабинет “Герджиков”. Служебен министър-председател от 12 май 2021 г. до 13 декември 2021 г. От 13 декември 2021 г. до 1 март 2022 г. е министър на отбраната. Владее английски, немски и руски език. Лидер на основаната през май партия „Български възход“, която на изборите на 2 октомври влезе в 48-то Народно събрание.
