Слави Трифонов направи на пух и прах лидера на партия „Воля“ – Веселин Марешки. Аптекарят-политик се разгневи от „Шоуто на Слави“, което в едно от предаванията нарече „Воля“ новият „златен ръст“ в парламента. Марешки, чиято парламентарна група е изтъкана от шуробаджанашки връзки, се засегна и  определи твърденията като лъжа. Ето какво обаче му отговори Слави Трифонов на личната си страница във Фейсбук:

С огромна изненада днес видях, че партия ВОЛЯ е изпратила отворено писмо до мен и до всички медии за предаването “Шоуто на Слави” от 16 юли 2019 година. В това писмо партия ВОЛЯ коментира думите на водещия Иво Сиромахов и неговия гост Мартин Димитров и в заключение обвинява мен в лъжа. Без да проверят изнесената в това писмо информация, голяма част от медиите сложиха гръмки заглавия с реплики от писмото.

Изчетох внимателно писмото, изгледах внимателно предаването от 16 юли и установих, че имаме перифраза на поговорката: “Крадецът вика дръжте крадеца”, в случая на партия ВОЛЯ: “Лъжецът вика дръжте лъжеца”.
И така. В писмото, авторите са написали следното: ”В предаването на 16 юли 2019 година водещият Иво Сиромахов изрече откровена лъжа, която трябва да бъде опровергана. По думите му, ВОЛЯ била “златен пръст” при гласуването в пленарна зала за премахване на машинното гласуване.”
А ето и истината. Иво Сиромахов наистина казва, че на заседанието от 16 юли в Народното събрание ВОЛЯ са били златен пръст. За информация на авторите на писмото и на Марешки, терминът “златен пръст” означава депутата, или неговата група, които, без да са във властта, осигуряват кворума в пленарна зала, за да има изобщо заседание. За първи път този термин бе употребен за Волен Сидеров, който осигуряваше кворума в зала по време на правителството на Пламен Орешарски, a преди това и в първото правителство на Бойко Борисов. Да се върнем сега на заседанието от 16 юли. Кворумът е осигурен от следните парламентарни групи: Регистрирали са се 77 депутати от ГЕРБ, 22 от Обединени патриоти, 6 от ВОЛЯ, 1 независим и 19 от ДПС. Управляващите от ГЕРБ и ОП общо са били 99 депутата. И тук има два златни пръста. Единият на ДПС. Другият на партия ВОЛЯ. И ако въобще има някаква неточност в думите на водещият Иво Сиромахов, то тя е, че той е посочил само единият от “златните пръсти” – ВОЛЯ, а не и двата.

Тук обаче има нещо още по-интересно – ВОЛЯ не просто осигуряват кворума, но и гласуват за премахване на машинното гласуване. Ето и фактите – 122 народни представители гласуват “за отмяна на машинното гласуване” и те са от ГЕРБ, Обединени патриоти и ВОЛЯ. А най-забавното е, че четирима депутати от управляващата коалиция, представители на Обединени патриоти, гласуват против. Тоест някои от управляващите са повече опозиция от ВОЛЯ. Затова мога да добавя, че на това заседание на парламента ВОЛЯ са били не само “златен пръст”, а и “златен член”, защото бодро и със страст участват в акта на премахването на машинното гласуване.

И още нещо за ВОЛЯ, като става въпрос за кворум и „златен пръст“ – през 2019 г. роднинско-аптекарската групичка на ВОЛЯ обяви, че напуска Народното събрание, недоволна от работата на Парламента. Напускането на ВОЛЯ означаваше осигуряването на кворума на Народното събрание да остане единствено в ръцете на ДПС, тъй като депутатите на БСП вече не ходеха на работа и също бойкотираха Парламента. Но, не щеш ли, след една среща на групичката на ВОЛЯ с Цветан Цветанов и депутати на ГЕРБ, Марешки се обърна на 180 градуса. Той обяви, че е впечатлен от професионализма, излъчван от депутатите на ГЕРБ по време на срещата и депутатите му няма да напускат Парламента.
Напомням също, че по време на вотa на недоверие срещу управляващите по темата сигурност, Марешки не беше на дебата, а пълнеше дупки и подаряваше пуйки и кокошки на дядо.

А що се отнася до думите на Мартин Димитров, че същото мнозинство е искало да премахне преференциалното гласуване, не знам защо ВОЛЯ са се припознали в това мнозинство. Но ако имат някакви забележки, много моля, да ги отправят към господин Мартин Димитров, а не към мен.
Точка по въпроса.

Наведените никога няма да ви кажат, че дадените наготово милиони от субсидия въобще не насърчават партиите да събират членски внос и дарения от физически лица

Телевизионният водещ Слави Трифонов публикува нов пост в страницата си в социалната мрежа Фейсбук по темата за субсидиите на партиите. Той е категоричен, че 1 лев на глас е твърде малко и ще принуди политическите сили да станат зависими от дарителите си.

„Започва още една седмица, в която говорителите на партиите ще вият на умряло за партийната субсидия от 1 лев. Драгомир Стойнев, Румен Гечев и Крум Зарков от БСП пак ще вият, че 1 лев субсидия е „разстрел на демокрацията“, след който „партиите ще изчезнат“. Ако БСП наистина са толкова загрижени за демокрацията, да бяха участвали в референдума като агитират срещу предложението за 1 лев субсидия. Ама не участваха. Явно са очаквали, че референдумът е нещо, което ще го намажем с ракия и ще мине.

В контекста на днешното виене на умряло е изключително важно да припомним, че нито една от големите партии не се регистрира в ЦИК, за да участва в кампанията за референдума през 2016 г. Нямаше ГЕРБ, нямаше ДПС, нямаше ВМРО, нямаше НФСБ, нямаше АТАКА, нямаше ВОЛЯ, нямаше и БСП. Тогава на БСП не им е пукало, че 1 лев субсидия ще унищожи демокрацията, както твърдят сега. Ами, след като сами доказвате, че не ви пука за демокрацията – изчезнете! Наистина изчезнете! Или пък просто приемете факта – пряката демокрация ще ви отнеме много – цели 12,23 лв. от субсидията.

Тезата, че с 1 лев субсидия партиите ще станат зависими от бизнесмените отдавна я развива и самият финансов министър Владислав Горанов. И пак ми е интересно да попитам – 13,23 лв. субсидия спасиха ли финансовия министър от това да живее безвъзмездно в тузарски апартамент на бизнесмен? И всъщност – какви зависимости го спасяват да е още министър, въпреки извършеното престъпление по надписването на партийните субсидии?

Тази седмица пак ще вият и от ГЕРБ – как субсидията от 1 лев не е добра идея, но изпълняват волята на народа. Истината е, че на ГЕРБ въобще не им пука за волята на народа. Ако не бяхме осветили надписването на партийните дотации с милиони левове, темата за едното левче субсидия въобще нямаше да е на дневен ред. Но стана – на 942-ия ден от референдума.

Тази седмица по темата за партийните субсидии пак ще вият на умряло и придворните политолози, социолози, журналисти. Политолозите вече се събраха и пак се подписаха под общо писмо колко е опасна субсидията от 1 лев. Ще рече човек, че са притеснени от думите на Борисов, че при 1 лев субсидия партиите няма да има с какво да плащат на политолозите. Между другото, с изненада установих, че председател на българската секция на организацията „Прозрачност без граници“, подписала се във въпросното писмо, е бившият член на БКП и бившият преподавател по „Научен комунизъм“ – другарят Огнян Минчев. И тая организация тука сме си я направили „по нашенски“ – чиста „българска работа“. А както пише Иван Хаджийски, българската работа – „това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена…“ Дали и горките български медии не са притеснени от орязването на субсидията, след като стана ясно, че най-голямото перо от нея е отивало по посока медии?

„От цялото това намаляване (на партийната субсидия) най-много ще се засегнат медиите – даже се опасявам да не ви намалят заплатата заради това“. Наглото изказване е от миналата седмица – направи го Хамид Хамид от ДПС пред колегата Антон Хекимян. Разбира се, журналистическата гилдия не намира проблем в тия думи и затова няма никаква позиция. Но пък намира време да ви обясни колко е опасен „популизмът“ на „гологлавия шоумен“ и „гологлавия лешояд“. Всъщност, вече имам ново любимо изказване, направено по мой адрес. В предаване на близката до властта телевизия „Европа“, Георги Коритаров и гостите му са дали оценка колко е прост народът, подкрепил референдума. Според самия Коритаров, на референдума са гласували огромно количество невежи, поддали се на шоупопулизма на един телевизионен аятолах. Телевизионният аятолах съм аз. Не си заслужава да коментирам надълго Коритаров, защото през годините той загуби много по-ценни неща от малката си масичка. И няма как да е другояче – вече не води от „пещерата, която прави свободата“.

Преди около 20 години бившият шеф на СЕМ (тогава НСРТ) Димитър Коруджиев ме нарече „сатана“. Преди 18 години писателят Александър Томов, също бивш шеф на СЕМ, написа памфлет, в който аз бях квалифициран като „варварин“ в ново време. Днес съм повишен в „телевизионен аятолах“.За всичките наведени политолози, социолози и журналисти, проблемът на държавата винаги са „сатаните“, „новите варвари“ и „аятоласите“ – никога не са крадливите политици. Ще ги чуете и тази седмица – от сутрин до вечер ще вият как въпросът за партийните субсидии е твърде сложен, че не трябва да се бърза, че трябват сериозни анализи и изчисления, че трябват дебати. Бла-бла-бла. Помнете ми думата – някой ден така ще говорят и за мажоритарния вот: „Да не бързаме, ще трябва време за задълбочен анализ, пък и районирането трябва да се прави поне 2 години…“

Всъщност, чухте ли наведените политолози, социолози и журналисти да бъдат безкомпромисно критични за дългогодишното престъпно надписване на партийните субсидии с десетки милиони левове? Няма как да ги чуете. Ще ви кажа какво още няма да чуете от тях по темата за партийните субсидии. Те никога няма да кажат, че при 1 лев субсидия партиите ще получат 3 милиона лева. Не, те ви убеждават, че 3 милиона лева от вашите пари всъщност са нула лева. Те никога няма да кажат, че освен тия 3 милиона лева, партиите в Парламента ще продължат да получават и онези 6 милиона лева на година за т.нар. „представителни“ – за съветници, за секретарки, за кафенце. Стават 9 милиона лева. Но 9 милиона лева от вашите пари са нула лева – това ви убеждават. Наведените политолози, социолози и журналисти никога няма да кажат, че партиите в Парламента имат спестени 50 милиона лева! Не, те ще ви кажат, че при 1 лев субсидия партиите ще фалират. Те никога няма да ви кажат, че високият размер на субсидията е изцяло в полза на големите партии и безапелационно убива шансовете на малките. ГЕРБ има спестени 23 милиона лева, а БСП и ДПС са с по 6,5 милиона лева. Да видим малките – „Глас народен“ има 208 000 лева, ДБГ – 144 000 лева, АБВ – 111 000 лева, СДС – 32 000 лева, създадената от Иван Костов ДСБ – 11 000 лева, а „ДА България“ има 769 биткойни. Но наведените всичколози ви казват, че при 1 лев субсидия ще се ударят малките партии. Даже ви го казват в момент, в който стана ясно, че големите партии са лапали пари от гласовете, получени за малките партии. Фамозно.

Наведените никога няма да ви кажат, че дадените наготово милиони от субсидия въобще не насърчават партиите да събират членски внос и дарения от физически лица. Във всяка нормална демократична страна партиите разчитат в огромна степен на съмишленици, които споделят политическите идеи и каузите на съответната партия. И тези съмишленици финансират политическите формации с членски внос и дарения. Този процес е необходимо условие за водене на автентичен политически живот. Оказа се, че у нас единствената партия в Парламента, която е получила дарения от физически лица през 2018 г. е БСП. Другите не са декларирали и един пробит лев дарение.

Подобно е положението и с членския внос. Всичките партии, които получават субсидия, са събрали от членски внос общо 1,7 млн.лв. (като 938 000 лв. от тях ги е събрала БСП). Тази обща сума от 1,7 млн. е с 200 000 лв. по-малко от субсидията само на партия ВОЛЯ. ВОЛЯ, АТАКА и „Възраждане“ не са декларирали нито една стотинка от членски внос. Най-голямата партия ГЕРБ пък е събрала от членски внос едва 161 000 лв. Дори малката извънпарламентарна партия „Движение България на гражданите“ е получила повече от членски внос – 167 000 лв. Нормално – те си нямат милионна субсидия, получена наготово. Ще отбележа, че в Холандия партиите се издържат основно от членски внос, като държавното финансиране, въпреки че е законово уредено, не играе съществена роля. Подобно е положението в Швейцария и Малта. Това наведените няма да ви го кажат.

Наведените няма да ви кажат и че партиите не развиват позволената им от закона издателска дейност. Т.е. партиите нямат никакви авторски права и интелектуална собственост, от които да печелят. На партиите им е по-лесно да платят на наведените и да се рекламират чрез тях. Наведените няма да ви кажат, че партиите, разбира се – големите, имат и имоти, от които могат да печелят. Няма да ви кажат, че множество офиси на основните партии тънат в разруха и са затворени, вместо в тях да се води някакъв партиен живот. Наведените обаче ви казват, че на партиите им трябват големи субсидии, за да водят… партиен живот. Няма обаче да ви кажат, че тоя партиен живот всъщност са семинари в приятни курорти, на които жените си правят селфи за фейсбук с Бойко, а Цецка Цачева пее „Цъфнал ГЕРБ“ и песни на Булат Окуджава.

Наведените няма да ви кажат и как партиите използват парите от държавната субсидия за гнусен политически пи ар – ходят партийните ръководители и даряват печки и хладилници на угнетени и изстрадали българи. А всъщност си купуват фалшиво благородство, защото парите за тези печки и хладилници са дошли от същите тези угнетени и изстрадали българи.

Наведените ще ви кажат, че в това няма нищо лошо – парите се връщат при хората. Но и тук ще ви излъжат. Защото партиите, за да трупат пари на влог, постепенно се отказаха и да правят щедри дарения. Забележете – през 2012 г. ГЕРБ дарява 3,4 млн. лв., а през 2013 г. – 3,1 млн. лв. И изведнъж щедрото сърце на партията става каменно – през 2015 г. ГЕРБ дарява… едва 183 000 лв., през 2016 г. – 106 000 лв., през 2017 г. – 157 000 лв., през 2018 г. – 165 000 лв. Познайте колко е дарила БСП миналата година – 6000 лв. Ех, можеше малко повече да им се откъсне от „червеното сърце“ – поне в годината, в която са получили 2 милиона лева над законно полагаемото. Но най-важното, което наведените няма да ви кажат е, че за крадливи партии и 1 лев е много. Няма да се възмутят и да попитат: „Ало, партиите да не сте семейство, че да държите пари за черни дни, в случай, че някой се разболее? Или сте семейство? Ами, ако сте такова, ще се оправяте като всяко българско семейство – с колкото има. А за вашето семейство има 1 лев.“

„За мен е чест“, ще каже може би Слави Трифонов, когато спечели кметския пост в София. Не Ви се вярва? Да помислим все пак: какво, ако наистина е решил да превзема политиката през кметското място в столицата, както стори навремето Бойко Борисов? От всички избори най-близки на хоризонта са местните.

Взирането във фигурата на шоумена като един вид нов политически бранд идва на фона на естествената умора на избирателите от близо десетгодишното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов. Ако превъртим лентата, ще видим как през 2005 се взирахме в генералските лампази на Борисов – с надежда да продължи в политиката, след като напусна МВР.

Паралелите

И в двата случая това очакване бе режисирано в продължение на няколко години. Подвизите на Борисов като главен секретар на МВР по време на кабинета НДСВ-ДПС осияваха образа му, така че този имиджов континуитет определено оказа своето въздействие. За Слави Трифонов това бе времето около подготовката и провеждането на референдума с въпросите за мажоритарни избори, задължително гласуване и 1 лев партийна субсидия, после дойде кастингът за политици, а прясната сега тема за партийните субсидии по всяка вероятност ще доведе до реалното им намаляване.

На старта на политическата си кариера и двамата имат образа на борци: Борисов се бореше срещу „лошите“, Трифонов – срещу Системата.

Когато навремето напусна МВР, Борисов не отговори дали ще се кандидатира за кмет на София (макар да бе предизвестено). Месец и половина по-късно се яви на вота, а след балотажа стана кмет на столицата.

„Шоуто на Слави” спира в края на юли, а самият Трифонов, подобно на Борисов навремето, също мълчи относно бъдещите си намерения. Което само засилва любопитството. Слави Трифонов сигурно е наясно, че лоялната публика не означава и лоялни избиратели. И че след като слезе от екран, няма как да е всекидневно в ефир. Освен ако не е премиер, качил се във влак.

Наскоро Борисов се похвали, че спечелил кметския стол в София без партия зад гърба си, без пари… Просто дошъл, видял, победил. Може и да изглежда като мажоритарен избор, но само на пръв поглед. По онова време партията на Сакскобургготски още не бе изличена от политиката, за медийния образ на Борисов вече споменахме.

Стари приятели

Впрочем, първи за издигането му заговориха от „Новото време“. И ако днес не си спомняме за тази партия, то част от лицата ѝ вече свързваме с ГЕРБ. Красен Кралев, който през 2005 заяви, че Борисов е най-добрият вариант за кмет на София, е министър на спорта, а Емил Кошлуков – временен шеф на БНТ, неин програмен директор и кандидат за генерален директор на държавната телевизия. В ония времена „Гергьовден“ и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров също подкрепиха Генерала (с каквото прозвище бе известен тогава Борисов) за кмет на София. А днес си партнират с него и партията му.

Формално обаче кандидатурата на Бойко Борисов като независим кандидат бе издигната от инициативен комитет. Тази формула е шлагер на местни избори, защото демонстрира подкрепа за кандидата сред различни обществени кръгове, придавайки му по този начин гражданственост. Част от кметската реклама за Борисов бе именно, че не е партийно ангажиран.

От тази своя неангажираност би могъл да се възползва и Слави Трифонов. Защото точно сега традиционните партии и политическото като цяло не се радват на голямо одобрение сред избирателите. А ако иска да тества здравината и устойчивостта на мажоритарния елемент в местните избори, София е идеалното предизвикателство.

Пътят към София

През 2005 година България бе в много по-малка степен софиоцентрична. Днес, 14 години по-късно, може би една трета от останалото в страната население живее в столицата. Тогава Борисов спечели кметския пост без някаква забележителна програма. В интервю за ДВ беше споделил амбицията си да „прекопира“ Мюнхен в София, но днес едва ли някой може да разпознае баварската столица в „копието“.

Каквото е символното значение на Кърджали за ДПС, такова е и значението на София за ГЕРБ. С тази разлика, че тук доминира не символиката, а прагматиката. По данни на Националния статистически институт, София има най-голям дял в брутния вътрешен продукт (БВП) за 2017 година – близо 40%. Ръководството на Столична община разпределя огромен финансов ресурс – бюджетът на столицата за 2019 година надхвърля 1,75 милиарда лева. По-голям е дори от този на МВР, ведомството с най-големи разходи в държавата. Освен това в София живее най-младата, енергична и добре заплатена (по българските стандарти) част от населението, на която конформизмът не е присъщ, нито пък зависимостта от партията като асансьор в кариерата.

Скоро ще разберем

Победата на местни избори в София е предвестник на нови политически триумфи. А вотът, който се задава наесен, може да се окаже едно от най-оспорваните политически състезания напоследък. От БСП, които натириха Мая Манолова на поста омбудсман, пожелаха отново да я върнат на терена. Калоян Паргов, председател на най-голямата партийна организация на БСП – софийската, заяви в телевизионно интервю, че търсят кандидатура за кмет на София извън рамките на БСП, защото „София е трудна територия“. Категорично бихме подкрепили Мая Манолова, която се доказа като глас на народа, каза Паргов. Така си е: подобно на Трифонов, тя също е „борец срещу Системата“. Но да си припомним, че на последните местни избори в София кметът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова спечели от раз, а социалистите дори не бяха втори. БСП зад Манолова в София само биха ѝ навредили.

Всички претенденти ще станат ясни чак наесен, в последния възможен момент. В последния възможен момент и ГЕРБ може да изненадат с ново лице, в зависимост от това кои ще са конкурентите. А напрежението от очакването и взирането вече се покачва.