Защо го завърнаха? – Завърнаха като заплаха за страшно компроматно оръдие. Срещу всеки от всичките. Затова го държат и досега жив. Такова обяснение дава анализаторът и разследващ журналист Григор Лилов на поставен от самия него въпрос за предаването по собствена воля на Евелин Банев-Брендо, когото той нарича „Недосегаемия“. В два последователни поста във Фейсбук Лилов прави обстоен анализ на историята около внезапната поява на Брендо и предаването му на закона.

Публикуваме част от разследването на Григор лилов без редакторска намеса:

Част 1
БРЕНДО – НЕДОСЕГАЕМИЯ
***** Защо го завърнаха? – Завърнаха като заплаха за страшно компроматно оръдие. Срещу всеки от всичките. Затова го държат и досега жив.
.
Започвам с един факт, който не се знае!
**** Прочулото се ново партийно Величие Ивелин Михайлов е бил съдружник в ХоумТуЮ България ООД (вече закрито), което е една от фирмите, свързани с този световен гангстер .
За разлика от вас аз не вярвам нито в безкраен низ от акционери в „Исторически парк”, нито в лакърдиите как се е развил и с какви капитали този бизнес. И да знаят глупаците-акционери – действителният собственик не е никакъв Ивелин Людмилов Михайлов. Той притажава само 1.1 на сто, повтарям – 1 стотна част и една десета от тази стотна от „Исторически парк” Действителният собственик на тази забележителност е Анатоли Илиев Савов. Варненски адвокат. С дебели контакти в една трибуквена групировка. Ще познаете ли коя е?
.

А сега да видим и другите истории, свързани с Брендо!

Преди почти 30 години, през пролетта на 1995 г. написах поредица розследвания във в. „Труд“, която започваше така:
*********************************************************************
9.5 млрд. мръсни долари са завъртяни у нас! Наркокартели си поделят България, властта помага, накрая идат куршумите.
9.5 милиарда мръсни долари са завъртени у нас през миналата година, сочат неопровержими данни. Това е почти 2 пъти повече от току-що приетия ни бюджет и малко над официалния ни брутен продукт. За тези пари и провокираните от тях гангстерски войни и убийства ще разкажем в специална поредица, започваща да се публикува от понеделник.
Не само куршумите свързват престрелките в „Белите брези и „Надежда“, разстрелите на Стефан Мирославов-Крушата, основателя на асоциация „Защита“ Цветан Цветанов и Васил Илиев, шефа на „ВИС 2“. От далечна Латинска Америка до още по-далечния Далечен Изток добре пазени в тайна връзки и операции оплитат страната в тъмна мрежа. Шест наркокартела си поделят пералнята, наречена България под благослова на управляващите и с тяхното пряко съдействие…

–––––-Цялата власт – в „пералните“ –––––-

Това е истинската и голяма власт у нас. Тя назначава и уволнява правителствата, тя пише и редактира програмите им.
Тази власт умее да създава и отглежда своите милионери така добре, както и да ги убива. Заповедта на пералнята за препиране на пари е единственият неоспорим атрибут за сила у нас. Поне докато не го оспори друга подобна сила.
България се превърна в един от най-големите центрове за легализиране на нечисти капитали. В рамките на бившите източноевропейски държави мътните финансови операции държат рекорд у нас по честота, мащаби и последици. С изключение на матушка Русия държавицата ни води в броя на труповете, които маркират препирането.
**************************************************************
И т.н., и т.н., с имена, факти, данни, със знаменитото изречение в кабинета на вътрешния министър Виктор Михайлов, изречено право в лицето му от гангстерския наркобон Иво Карамански „Зад мен са 180 млн. долара, а зад теб – министъра, кой стои“, с труповете, освен на мутри и мафиоти, и на разследващи следователи и прокурори, с делата и имената на политиците, които прикриваха тази вакханалия и намазваха комисиони от нея.

Преди 30 години поредицата ми завърши така:

„Всеки управляващ кабинет решава дилема. Мръсните пари са му добре дошли, щом не желае да води политика на действителни промени.
Тези пари корумпират и мафиотизират управлението така, че дори Херкулес не ще успее да изчисти авгиевите му обори. Държалите и държащите кормилото на властта политически сили също се криминализират докрай.
Продължи ли това, продължи ли така, ще бъдем втора Колумбия, втори Афганистан, втори златен триъгълник. Появят ли се още трупове на дневен ред, значи вече сме.
Една крачка дели България от ада на наркоцарството и малка стъпка от предверието на жестока диктатура. Допуснем ли днес това, утре, другиден, за десетилетия и десетилетия напред ще бъдем провалено общество, провалена нация, провалена държава!“
.

Тридесет години по-късно сме такава!

И сме още по-голяма пералня на мръсни пари, парични трансфери от и за световния наркотрафик трафик и на санкционирани капитали.
Толкова е голяма по размер, че заради нея – кой да я владее политическите сили се карат на живот и смърт и не могат за пореден път да съставят правителство, а съставят ли го – бързо го развалят заради споровете за комисионите (само днес валутният междубанков пазар у нас е превъртял равностойността на 4 милиарда 034 милиона 945 хиляди и 490 евро (близо 8 милиарда лева!) Обикновено всекидневните суми са по 5 и повече милиарда евро.
Но има и месечни рекорди, като този на 3 юни – малко над 12 милиарда евро! 24 милиарда лева. Само за един ден! Повече, отколкото са разходите за държавният бюджет на Република България за цялата 2024 година (23.6 млрд. лева)
.

Един от основните оператори на тази пералня е Ивелин Николов Банев – Брендо! Името му продължава да вдъхва страх.

Например и досега в българската Уикипедия няма статия за него, макар че например такава има в английската.
Ето какво съм написал за него в едно от моите книги (БГ МИЛИАРДЕРИ. ПАРИТЕ ИМ. МРЪСНИТЕ ИМ ТАЙНИ), в която съм обобщил моите разследвания за този „Кокаинов бос на Европа” – правени още тогава, когато за него се мълчеше като за несъществуващ.
––––––––––––––––––––––––––
(откъсът за Брендо от книгата ми)

ЕВЕЛИН НИКОЛОВ БАНЕВ (БРЕНДО)
ВИЗИТКА

Евелин Банев – Брендо е роден на 8 октомври 1964 г. в Тополовград. Редица медии и коментатори на престъпния свят сочат и Бургас, но това е невярно.

*******СЕМЕЙСТВО******

Липсват пубични данни за родителите му и семейството, в което е отрасъл.
Майка му се казва Добрина (Дочка) Тумбалова и преди години е била дребен чиновник – учителка в помощното училище в Тополовград.
Бащата е напуснал семейството почти веднага след раждането и се е загубил в големия град – започнал е работа в София. Майката е имала втори съпруг – много грижовен и към Брендо, но той починал и практически мафиотът е отгледан като сирак.
Негова съпруга е била Моника Добринова. С нея официално са в развод, но както се разбра на едно заседание на съда, продължават да живеят във фактическо съжителство. Възможно е разводът да е бил формален с идеята да се прехвърлят активи на нейно име и така да се опазят от конфискация.
Имат две дъщери – Александра и Лара.

В светските среди упорито се носеше слух, че вдовицата Силвия Панагонова – на бай Миле, е въртяла не само бизнес, но и симпатии с Брендо. Чрез нея той установил контакти и със знаменития сръбски мафиотски бос Сретен Йосич.

Според други клюката е без здрава основа – позициите на Брендо са били толкова могъщи в континентален мащаб, а вдовицата на този фон – толкова забележимо малка величина и в начинанията си, и в контактите си, че надали сплетните са верни.
Още повече, че в хорските уста за връзки с него попадна и една от известните ни миски – Снежина Вълкова, че дори и много знаменита родна адвокатка – защитник на Брендо.
Всъщност каквото и да се напише за Брендо, може да е както истина, така и лъжа.
Защото например във Венецуела той е известен с името Александър Сашов. Такъв паспорт му е бил издаден в Южна Америка, а с тази си самоличност подземният бос е посещавал няколко европейски страни. Притежавал и още ред самоличности, вкл. и оформени тук, на място в България – например тази на Александър Гарчев.

Защо споменавам именно тази фамилия ли?

Защото в далечната 1976 г., по времето на социализма и интернационализма в Мароко става тежка катастрофа. В нея загиват петгодишното българче Александър Гарчев и неговите родители.
Десетилетия по-късно у нас се вади прашясалата папка от архивите. Започват да загиват в „нещастни случаи” или безследно да изчезват роднините на Гарчев. А почти веднага след драмите у нас, макар и 26 години по-късно от онази катастрофа в Мароко, през август 2002 г., в паспортния отдел на СДВР е подадено заявление за бърза поръчка за издаването на паспорт и лична карта. Под чуждото име, но със своя образ на снимките се мъдри Евелин Банев. Напълно нов човек, не фигуриращ в никакви регистри, не подозиран и следен от „Интерпол” и чужди служби, с превъзходни лични документи, макар и фалшиви, ала напълно автентични чрез съдействието на родните служби!

Брендо имал и венецуелско гражданство под още едно име, и от 2003 г. статут на постоянно пребиваващ с друго, също ново име в Испания с постоянен адрес в Малага.

Там той бил управител на фирмата Rostefano, на която бил собственик заедно с Петър Колчев и Константин Бобчев.
Покрай мащабното разследване на Запад наскоро се разбра за поредната негова самоличност. През април 2004 г. италианската полиция го спряла за проверка на излизане от тунела „Гран Санбернар”. В автомобила пътувал Ивайло Хеселбарт.
Има и украински паспорт. Има и…
Любопитен е и друг детайл – коренно различните фамилии на Евелин Банев и брат му Симо Карайчев. Официалното обяснение е доведен брат. Неофициалното – едва през 2004 г. английските служби успели да разкрият, че Симо Карайчев и Евелин Банев са си братя.
Доколко е вярно обаче това, мисля, че не толкова шерлокхолмсовците, а само те двамата си знаят.

Накратко – Евелин Банев е хем олигарх, хем могъщ мафиотски бос, хем нещо като съществуващ руски еквивалент Щирлиц на литературния филмов герой агент 007 – Джеймс Бонд.

*****ОБРАЗОВАНИЕ*****

Първо учи в Тополовград, после – в Хасково и Стара Загора. Завършил е спортна школа по борба. Записал е училище „Олимпийски надежди” като гимнастик.

*****ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ*****

Липсват всякакви данни с какво се е занимавал до началото на прехода – все пак до началото на демокрацията и свободния пазар е навъртял над 26 лазарника.
Навремето не му се отварил парашута да стане треньор. Не е постигал като спортист добри резултати, камо ли пък някакъв медал. Затова започва работа в циркова трупа като акробат, но за съвсем къс период.
Според ексвътрешния министър Цветан Цветанов навремето е бил крадец.
Въпреки че според справките на МВР Брендо не е криминално проявен, запознати твърдят, че преди 1989 г. е бил разследван за изнасилване, което го изхвърля от училището „Олимпийски надежди”. Бил е подследствен в първите години на демокрацията и за автокражба.

По непотвърдени данни в средата на 90-те той имал проблеми и с властите в Гърция.

Но според други, далеч по-откровени „фактори” Брендо e завил в кариерата си – сменил е купола на арената на цирка с друг могъщ купол – онзи на плаща и кинжала, с които се символизират тайните секретни служби. По неофициална информация, която е достатъчно конкретна, се е подвизавал като техен служител. Започнал е от най-ниски нива, но после се е издигнал чак до УБО (охраната на Политбюро). Дорасъл до офицерски чин, макар че е бил на прикритие.
За съжаление никой не може да посочи точно – с документи длъжностите му през онези години. Някаква грижлива и пипала професионално ръка е прочистила архивите повече от добре и в тях не може да се открие нищо.
„За периода, за които говорите, не е имало свързани с него оперативни разработки в Тополовград. Ако такова нещо е ставало, то е било на централно ниво” – уточняват бивши служители по сигурността в ОД на МВР – Хасково.

Парадокс, но в новите времена при първото разшумяване около името му и съответното задържане се оказа, че в МВР за него няма нищо – съвсем нищо!

*** *** ***
В самия Тополовград, макар че е нещо като лична феодална империя (няма семейство, от което поне един да не е работил във фирма на Брендо) също предпочитат мълчанието. В този край, който сякаш е на онзи край на света, нито правосъдие има, нито държавата се усеща по какъвто и да е начин, нито пък органите на сигурността и полицията обичат да си врат гагата.
Може би местните са прави в мълчанието си – в едно селище има-няма 5 000 души всичко се разчува много бързо, а никой не иска да си има неприятности с биячи или пък, недай си боже, да му се случи най-лошото.
Толкова може да се каже за кариерата му.
–––––––––––––––-

В неофициалната му, недокументирана биография се сочи, че неговият „професионален път” в подземния октопод стартира при демокрацията от скандалната гангстерска групировка „Мултигруп”. През 1992-1995 г.

Евелин Банев – Брендо е бил първо охрана, а после и нещо като управител, по-скоро контрольор на хазартните заведения на групировката в странство.
Започнал от едно казино в Скопие и се издигнал до бос на цяла Македония и отговорен куриер за дестинации по целия свят. Много пътувал из чужбина – предимно в Латинска Америка. В книгата си „Тайните на големите играчи” съм посочил с имена и длъжности кои офицери от Държавна сигурност и как установиха контактите и сътрудничеството още при социализма с наркобароните в онези държави и кое беше първото закупено казино там – в Лима, столицата на Перу.
Вероятно е заслужил доверието, защото от онзи период се превръща в онова, което западните медии нарекоха „Кокаинов крал на Европа”.
Парадокс е, че когато най-сетне публично заблестя като престъпна звезда, медиите го сочеха хем за близък до ВИС, хем за човек, който си имал и приказката с босовете на СИК.

***** БИЗНЕС УЧАСТИЯ*****

Евелин Банев е с много странен и „поливалентен” статус, възможен само в България.
Той хем е олигарх, съизмерващ се по имането си с най-големите световни богатства, хем е отчаян престъпник и бос на огромна подземна империя, разпростряла пипалата си на три континента.
Ако сега отворите Търговския регистър, на името на Брендо няма да намерите нищо.
Каквото е трябвало, е било прехвърлено на други лица, продадено, замаскирано.
При ровене из регистрите ще откриете следните негови фирми, в които е бъркала мощната му престъпна ръка:
Управители „БИЛДКОМФОРТ” ЕООД
Управители „КИНГ ГЕЙМС” ЕООД
Съдружници „Б.М.А. ТРЕЙДИНГ” ООД
Съдружници „БИЛДКОМФОРТ” ЕООД
Съдружници „КИНГ ГЕЙМС” ЕООД
И нищо повече.

Възниква и един неудобен въпрос към държавните власти и тези на Темида – защо следствието, прокуратурата, комисията за незаконно имущество не са поискали или не са му блокирали дяловете в тези дружества?!

Ето например какво е записано във фирмените документи за „Кинг Геймс”:
Прехвърлител: ЕВЕЛИН НИКОЛОВ БАНЕВ, БЪЛГАРИЯ
Правоприемник: СИМО ПЕТРОВ КАРАЙЧЕВ, БЪЛГАРИЯ
Размер на дяловото участие: 25 000 лв.
дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял: 07.04.2014

7 април 2014 г.! Все пак Банев е бил на няколко пъти арестуван, разследван, осъден е в чужбина и го съдят у нас години наред.

И въпреки това се оказва, че разполага със активите си и дори съвсем наскоро – през април 2014 г., няма и месец преди написването на този очерк, се е разпореждал свободно с тях.
А началото му в света на предприемчивите люде е повече от скромно и съвсем необещаващо.
Първата фирма на Банев е регистрирана в родното му място – „ПЕЛИКАН – ЕВЕЛИН БАНЕВ” ЕТ, БУЛСТАТ: 836233217. Тя е била с предмет на дейност – търговия на дребно на открити щандове и пазар. Седалището й е България, област Хасково, общ. Тополовград, гр.Тополовград, ул. Д.БЛАГОЕВ № 54.

Това е онзи алъш-вериш, който българите пробваха в първите няколко години на прехода, мислейки си, че от него се създават милионерите.

Брендо е имал дял от 50.00% в “Б.М.А. ТРЕЙДИНГ” ООД. Като собственик със същото дялово участие е вписана съпругата му Моника Добринова. За управител е посочена Ирена Семерджиева-Аргирова.. Фирмата е с предмет на дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки.
Самият той е държал 50% и е управлявал “ БИЛДКОМФОРТ” ООД, БУЛСТАТ: 131300986. Тя е със същия предмет на дейност като предишното дружество.
Има и още една подобна фирма за търговия на дребно, в която престъпният император е владеел половината от дяловете – “КИНГ ГЕЙМС” ООД, БУЛСТАТ: 175091777. Като собственик със същото дялово участие е вписан Петър Колчев, който е посочен и за управител. Управител е още Веселин Сивинов. Фирмата е с предмет на дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки.

Въобще бизнесът е все на „дребно” – нещо като картофите на Самоковеца.

По 50% си разделя с Константин Дишлиев в акционерното дружество „ИЗБА ВОДЕНИЧАНЕ”, в която Дишлиев е бил изпълнителен директор, а Банев и Десислава Дишлиева са членове на управителния съвет.

***** ПАРИ, ПАРИ… И ИМЕНА*****

Брендо беше известен като чорбаджията на ваканционния комплекс „Флорс парк” в идеалния център на Слънчев бряг, както и на още един хотел в тузарския курорт. Друга негова инвестиция е хотел в Чепеларе, носещ поетичното име „Маунтайн стар”.
Банев управлява и три хотела в София, два от които са поверени за стопанисване на дясната му ръка Георги Семерджиев – Жоро Шопа. Най-луксозният обект е бутиковият хотел „Les Fleures” на бул. „Витоша”. Сградата, която се оценява на поне 10 милиона евро, мина към активите на Брендо след две мафиотски убийства на Константин (Косьо) Дишлиев и майка му – Йорданка Запрянова.

Кокаиновият крал е вдигнал с изкараното от наркотрафик цял луксозен град, показват проучванията.

Един бръснещ поглед над построеното чрез негови инвестиции демонстрира, че видният мафиот има всички основания да се счита за строител на нова София.
Един от тези обекти е на кръстовището на столичните булеварди „Гоце Делчев“ и „България“. Стъкло, гранит и мрамор обличат фасадата на мастодонта. Бизнес центърът „България Тауър“ се счита като един от символите на града. Възложител на проекта е „Евротренд“, фирма на Евелин Банев – Брендо и неговият съдружник адвокат Петър Колчев. След време собствеността на фирмата е прехвърлена към офшорка в Австрия.
Строител са фирми, сега в огромния строителен холдинг на фамилията Галчев. Имената на Галчев и Евелин Банев са свързани от години и ги асоциират чрез „Билдкомфорт“, специализирана в строителство.
Самият Галчев също не е случаен човек, изникнал от нищото. Той е родом от партизанска Белица, а чичо му е бил мастит генерал по времето на Тодор Живков и шеф на Строителните войски.

В Драгалевци са затворените комплекси „Кристал Бел“ и „Панорама Резидънс“. В тях също са превъртени пари от австрийски фирми на Брендо.

Интересно е, че земята, върху която се простира „Кристал Бел“ срещу „Бизнес Парк София“ е била общинска. Тя е купена на безценица по времето, когато кмет на столицата е Бойко Борисов. Застроената площ на комплекса е над 22 хиляди кв.м и в него има еднофамилни къщи, сгради, подземни паркинги, СПА център, закрит басейн и дори параклис.
Не пада по-долу по стандарт на строителство и „Панорама Резидънс“ на ул. „Папрат“. В него са намерили подслон известни магистрати от Софийската градска прокуратура.
Не е за вярване, но Брендо се е разписал в „Люлин“. Неговият „Елеганс Резидънс“ обаче няма нищо общо с панелната действителност. Комплексът е изпълнен по всички правила на качественото и скъпарско строителство.
Сега, на фона на съдебните процеси Евелин Банев се е разделил и с черноморската перла „Оазис ризортс енд Спа” в южния Лозенец, и с инвестиционния си фонд „Хоум фор Ю”. Смята се, че компаниите са закупени от руски концерн. По бегли изчисления, само тези активи се оценяват на повече от 200 млн. евро.

Това е „скромната” видимост.
Нескромната „невидимост” на първо място десетина офшорки и фирми в чужбина –

австрийските РИЧМЪНД ВЕНЧЪРС ХОЛДИНГ ГМБХ, EURAM Invest Holdings Vier GmbH, английската фирма Global Associates Limited, компанията Еuroinvestments S.A, Quick Investments Ltd, The Bearer, FINCO Europe Limited, Pissen Finance Corp – всички на Вирджинските острови, Quick Investments Limited в Кардиф, Уелс, Megamiser Limited, Marwyn Group Limited в Швейцария и др.
Реално пипалата на подземния бос са огромна мрежа, обхванала цялата страна – от низините й до политическите й върхове.
Днес вече не може да се намерят официалните документи за другите бизнес-дела на Евелин Банев. Май отново „грижовна ръка” се е разходила из папките, късала листове, прибирала снопове листа.
Но както казват криминалистите, следите винаги остават.
––––

Банев е сред онези, които са свързали съдбата си с „Източни финанси”.

Знаменитата фирма беше приютила и един друг наркобос и контрабандист – също от световен мащаб като убития гангстер Иван Тодоров-Доктора. Тя беше свързана с редица популярни днес лица и зачената в хотел „Орбита” покрай първото свърталище на борческите мутри, нароили разни ВИС-ове, СИК-ове, „Аполо”-та, „Крони” и Кръстници. И винаги е била известна като фирмата на политическо-икономическия кръг „Монтерей” и генералите от ДС.

И още няколко факти – дребни, ала многозначителни.

В „Източни финанси” (наистина са с източник по на изток от нас) основният акционер е ФБК “Амигос” на Петър Петров. Петър Петров също е от Силистра, както и Младен Михалев-Маджо и е бил гадже с неговата сестра.
Амигос (приятел) е прякорът му. Той е бивш национален състезател. Оттам се познава с Иван Славков – Батето, зетя на Тодор Живков. Батето е един от основатилте на СИК.
Батето е сред покровителите му. Във фирмата са и двама братя – Дойчин и Димитър Мирянови. Те са били отговорни служители на ДС, в екипа на политбюровеца – вътрешен министър Димитър Стоянов.

И друг детайл.

Част от тези хора нашумяха с яхтения скандал в Монако, където се срещнаха с министрите Милен Велчев, Петър Петров, Мирослав Севлиевски, царското юпи Спас Русев и сие.На съседния адрес до къщата на Брендо живееше любовницата на Маджо – Милкана Паунова. За цялата галимация около бившата снаха на политбюровеца ген. Добри Джуров съм разказал в друг очерк в „Тайните на големите играчи” заедно с имената и делата на съпътстващата „флора и фауна”, изплувала на власт в „демократичните” времена.
Разказал съм в книгата и покрай паяжината от финанси, яхти, правителства, секретни служби за паяците в средата й – кукловодите, които са я изплели и създадоха от борчетата „хора”, а от хората – мъртъвци. Факт е, че нищо от това не се чу публично освен онова в книгите ми. Защото най-голямата тайна се оказа контролът върху информациите, върху медиите, върху знанието на обществото. Върху онова, без което България няма да се промени никога.
.

Брендо, колкото и да е могъщ, също е такава подставена тяхна фигура като Доктора. Връзките между двама добре облечени бизнесмени са скрепени, както се казва, с торба сол.

Те са от началото на 90-те години – държат в Хасково ресторант „Палермо”, бар „Бевърли”, зала за хазарт. Построиха втора хазартна зала. Когато Доктора се изтегля в столицата през 1994 г., Брендо за още малко остава с бизнес-дела в Хасково. Успява да запази и развие общите им позиции в ресторантьорския и хазартния бизнес.
Брендо е развъртал и бизнес за изпиране на парите, както и нормален, за да прикрие произхода им.
.

***** ВЛАСТОВИ ВРЪЗКИ – ОТ ДАНС ДО БСП И ГЕРБ*****

Един от неговите контрагенти и партньори е бил Георги Аврамов. Позабравеният мултибогаташ се прочу навремето с финансовата пирамида „Лекс”.
Аврамов живее в комплекса „Аякс”, където са босовете и на СИК. Комплексът се намира на „Симеоновско шосе” над комплекса „Макси”. Негов е изразът: „Г-13” (група на първите родни олигарси – беше й член) е най-романтичният период в натрупването на едрия капитал у нас”.
– Ние не ги търсехме политиците. Те сами си чакаха на опашка. В оня период политиците бяха зайци. Още не се бяха обиграли. После започнаха сами да си създават бизнес кръгове и да се стремят да изтикат конкуренцията.
Това е негово откровение.

Според в. „Галерия” Георги Аврамов – „Лекса” е сред скритите акционери в луксозния комплекс „Оазис” в черноморския Лозенец, който се свързва с империята на Брендо.
Самият Брендо го броят за действителен собственик на бижуто.

В близост до парцела му вила има и бившият шеф на митниците Христо Кулишев. Според моя колега Златков в интервюта в „Уикенд” и „Шоу” май имението на митническия шеф е дарено от подземния бос. Но тезата му остана незащитена – факти не бяха показани.
Но ги има, и то бол. Далеч по-скандални.
––––

Навремето италианските магистрати оповестиха, че висш български служител е предавал тайните от разследването на самия Брендо.

Подозренията паднаха върху няколко магистрати, но след уточнението, че става дума за отговорен фактор в МВР и ДАНС, се насочиха към службите.
Заподозряха Иван Драшков – един от най-видните ръководители на ДАНС. Оказа се, че синът му и самият Брендо са свързани по бизнес линия.
Фирмата на сина на Драшков „Ай Ти Ди” беше построила два от хотелите на Брендо. Точно с обекти в туризма се смята, че Банев е избелвал парите от наркотрафик и така узаконил няколкостотин милиона евро.
Покрай застреляния касиер-финансист на мафията на Брендо – Константин Дишлиев и офшорните му фирми, изплуваха и други известни имена, които иначе стояха само в разследванията ми. Надали въобще щяха да се чуят по-публично, ако не беше западното разследване на наркотрафика, което ги извади на бял свят и почти бруталния натиск на посолствата.

За да регистрират офшорките, Брендо и аверите му се обръщат за помощ към фараона Иво Недялков, отбеляза съдът под този натиск.

По това време Недялков се изявява като адвокат, докато текат делата срещу него за измама на хиляди българи чрез пирамидата „Ийст уест интернешънъл”. Подвизава се и като политичеки лидер на „Нова консервативна партия”, бил е съдружник на Венцислав Дудоленски – един от бившите районни кметове в столицата… Парадокс, възможен само у нас – Дудоленски се оказа важен фактор в „Сдружение за борба с корупцията”…
Фараонът Недялков при социализма е бивша комсомолска едра номенклатура, доносник на Държавна сигурност, племенник е на политика-бизнесмен Александър Томов – прочул се с ЦСКА, историите около Кремиковци и т.н. Той самият (Томов) пък е бивш съветник на последния червен комунистически премиер – Георги Атанасов. В Надзорния съвет на пирамидата на Недялков пък бе Рада Дойнова – роднина на политбюровеца Огнян Дойнов.

Естествено е, фараонът не беше осъден, случи се точно обратното – той осъди България в Страсбург.

При тези съдружия и контакти това си беше и „логично”. Ала не само неговото име се мярна сред опасните връзки с Брендо.
В съдебната зала на процеса срещу мафиота се чу и следното, което всичките премълчаваха години наред освен мена:
– Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс” и „Фиделити ентърпрайсиз”, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в EURAM банк.

Оказа се, че редица от регистрациите в чужбина на офшорки и анонимни фирми, свързани с човека на Евелин Банев, са консултирани и извършвани от Стоян Маврудиев.
А кой е този човек? – Той е самият председател на Комисията за финансов надзор!

(МОЯ БЕЛ: 10 години след моите разкрития и неистова борба, той най-сетне беше освободен от тази длъжност)
Какво се оказа? – Задгранични компании на мафията са консултирани при създаването им и регистрирани именно от държавника, който би трябвало да следи за спазване на закона, чистотата на финансовите отношения, работата на финансовите компании и борси.

Маврудиев е сред съоснователите на партия „ГЕРБ”, техен депутат, шеф на Делегацията на България в ключови европейски органи,

същевременно е изключително близък до Сергей Станишев (навремето оглави Комисията, която разследваше сделките и разходите на неговия кабинет на Тройната коалиция и не откри нищо нередно, въпреки че ЕС спря траншовете).
Ала всички знаем, че мафията е престъпност, сраснала се с държавата и политическите елити. При такава симбиоза няма нито цветове и възгледи, нито партийна принадлежност.
Но пък има пари – достатъчно, за купят всичко по веригата – както десни глобалисти”, така и техни противници – червени „леви идеалисти”. При това са закупувани (и съответно продавани) най-високите възможни места в държавата.
(край на част 1, в предишния пост следва част 2)