Posts Tagged ‘заплати’

Реалната минимална заплата в МВР е 4000 лева

Posted on: февруари 3rd, 2025 by Петър Петров No Comments

Трябва ли да остане увеличението на заплатите в МВР? Тази тема коментираха в сутрешния блок на Нова телевизия Васил Велев, председател на АИКБ, и Вергил Христов от УС на СФСМВР.

„Нито бюджетът може да си го позволи, нито е справедливо, нито е почтено да се твърди обратното”, заяви Васил Велев. „И сега за сектор „Обществен ред и сигурност” плащаме най-много за заплати от целия ЕС, като дял от БВП. Това е преди увеличението. И сега ще увеличим с 50% тези разходи. Очевидно нещо не е наред. Или има много хора там, или заплатите им са много големи. Не може без да се реформира системата. По подобен начин са и сектор „Отбрана”, и съдебната система”, заяви Васил Велев.

„Преди четири години, когато се създаваше тогавашната коалиция с водещ ПП-ДБ, в една от точките в плана им за управление бяха написани доста неща, които трябваше да се случат в МВР като реформа. Нищо не се случи. Само ни обясниха, че са направили 98% реформа със закриването на 10 управления и 14 участъка”, заяви Христов. „Започнахме да водим диалог с всички партии в парламента. Трябваха ни две години, за да ги убедим, че промяна е нужна, за да даде тя стабилност на доходите и на хората”, продължи Христов.

Той каза, че не знае колко са работещите пенсионери в системата на МВР.

„В момента незаетият щат в най-ниските длъжности е 4000. Изгоним ли 5000 пенсионери, това е 9000 души. Или 20% от състава на МВР”, обясни Христов. На 1466 лева как го мислите?”, попита Христов.

Според Васил Велев обаче щатът е раздут и този проблем не бил само в МВР, а в целия публичен сектор.

„Вероятно трябва да се огледа щатът и дали не следва да се посъкрати, и то сериозно. Хората в реалния сектор трябва да работят с една трета повече”, каза Велев. И коментира ранното пенсиониране в системата на МВР, по-големия отпуск, по-високия клас прослужено време, 20-те заплати при пенсиониране. „Без да издребняваме с безплатния градски транспорт, почивки, храна, дрехи- Така всъщност минималната заплата в системата става 4000 лева”, заяви Велев.

„Ние не сме против реформата. Против сме да не получаваме това, за което работим”, каза Христов. Той подчерта, че има над 300 длъжности в МВР.

„Имаме администрация по Закона за държавния служители и колеги, работещи по трудово правоотношение. Около 2 000 са колегите по Закона за държавния служители – никъде не се предвижда за тях такова увеличение. Колегите, работещи по трудово правоотношение, това са в деловодствата, на гишета. При тях увеличението е около 300 лева. В момента са под минималната заплата. Най-сериозно увеличение ще вземат хората на терен”, обясни Христов.

Без работа: Депутатите взимат 15 000 лева заплата

Posted on: ноември 19th, 2024 by Петър Петров No Comments

Парламентът не започва работа по същество, но заплатите на депутатите растат, а средната за страната спада. Темата в студиото на „Твоят ден“ по Нова нюз коментираха математикът д-р Лъчезар Томов и журналистът Христо Николов.

7080 лв. е основната депутатска заплата. Ако народният представител е доктор, парите се увеличават с 5%, а ако членува в комисия, тя нараства до 8142 лв. Ако той има над 20 години стаж, месечното му възнаграждение скача до 10 195 лв. Всеки депутат взима приблизително 4500 лв. за странични разходи, общо близо 15 000 лева.

Месечните възнаграждения на председателя на Народното събрание и на премиера са по 10 973 лв., а това на президента – 14 160 лв. Уточнено е, че заплатите са брутни.

В същото време средната заплата у нас за първи път намалява на тримесечна база, сочат данни на Националния статистически институт.

„Основната депутатска заплата се изчислява като се умножи по три средната заплата за предходното тримесечие в обществения сектор. В него обаче влизат и всички работещи в бюджетния сектор, включително и общинската администрация. За последното тримесечие сметката показва, че тяхната заплата се увеличи с 1.5%, което не е нещо необичайно. Имало в случаи на увеличение с 18-19 на сто“, коментира Николов. „В публичния сектор има ръст, за разлика от частния“, уточнява д-р Томов.

Той пресметна, че за един ден, в който Народното събрание не произведе реални законопроекти и не гласува закони, държавата гуми средно 150 000 лв. в заплати на депутатите.

 

След бунта на ректорите! Кабинетът отпуска 39 млн. лв. за увеличение на заплатите във ВУЗ-овете

Posted on: май 15th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

Правителството ще предостави 39 млн. лв. допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища, считано от 1 януари 2024 година.

Това съобщават от правителствената пресслужба.

Това ще даде възможност минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да се увеличи с 290 лв. – от 1 810 лв. на 2 100 лв.

Повишението ще обхване 33 държавни висши училища с 2086 асистенти. То ще допринесе за привличането и задържането на млади преподаватели и тяхното развитие в академичната кариера.

Решението на правителството идва, след като вчера Съветът на ректорите на висшите училища в България изпрати отворено писмо, подписано от 44 ректори, до президента, служебния премиер, българския еврокомисар, омбудсмана, председатели на парламентарни комисии и до председателите на парламентарни групи по повод неизпълнение на поетите от държавата ангажименти, заложени в Закона за висше образование (ЗВО).

Ректорите на държавните университети обявиха, че за първи път от началото на прехода и промяната, започнала през 1989 г., ще започнат от следващата седмица повсеместни стъпаловидни по продължителност протестни действия до края на семестъра. Протестите ще се изразяват в постепенно нарастване на дните, в които висшите училища няма да работят. В тези действия може да бъде включено и реално блокиране на ключови артерии в страната.

На 20 май 2024 г. всички държавни български университети и част от частните предупредително няма да отворят врати, като изключение ще се направи единствено за дейности със спешен и неотложен характер”, пише в писмото на ректорите.

Ректорите посочват, че през последните три години средствата като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), предвидени за финансиране на българските университети, драстично намаляват. Трудовите възнаграждения на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни спрямо тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкова висок образователен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на колегите от Европейските образователни институции).

Днес от правителсвената пресслужба поясняват, че отпуснатите от правителството средства в размер на 39 млн. лв. са разчетени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., поради което на настоящия етап няма пречка да се реализира увеличение на възнагражденията на академичния състав от 1 януари 2024 година.

Приетите от НС промени в Закона за висшето образование предвиждат определяне от 1 април 2024 г. на нови минимални основни заплати за най-ниската академична длъжност; определяне на минимални основни заплати за изследователи, специалисти и експерти; увеличение на възнагражденията на лицата от академичния състав в държавните висши училища за достигане на средна брутна заплата не по-малка от 180 на сто от средната брутна за страната и увеличение на стипендиите на докторантите в размер не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната, поясняват от кабинета.

 

Общият финансов ресурс за реализиране на приетите от Народното събрание промени възлиза на около 184 млн. лв., което води до необходимост от осигуряване на значителен финансов ресурс от държавния бюджет, който не е предвиден със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година.

Единственият възможен източник за това е да бъдат осигурени за сметка на преструктуриране на капиталовите разходи по централния бюджет, вкл. Инвестиционната програма за национални проекти, приета със Закона за държавния бюджет за 2024 година.
Необходимите средства в размер на 150 млн. лв. за компенсиране на държавните висши училища за намаления размер на приходите им в резултат от отпадането на таксите за обучение на студентите не са предвидени със Закона за държавния бюджет за 2024 г. нито като разход, нито като намален приход.

Без реформа кабинетът вдигна заплатите на всички чиновници

Posted on: април 8th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

За пореден път вместо реформа във възнагражденията на чиновниците се стигна до разпределяне на милиони левове на калпак. Новият модел на заплащане в администрацията, от който се очакваше да отстрани диспропорциите между бедни и богати министерства и агенции, всъщност се оказа вдигане с твърда сума на абсолютно всички заплати. Рязко се увеличават и минималните заплати, отново за всички нива в администрацията. Новият модел за пореден път отказва да се занимава с голямо разходно перо за персонал – наличните средства за допълнително материално стимулиране.

Това става ясно от одобреното от правителството постановление за разпределяне на близо 270 млн. лв. за заплати на чиновниците. Парите бяха отпуснати в държавния бюджет с категорично изискване с тях да бъдат отстранени трупани с години диспропорции, но от постановлението става ясно, че задачата се е оказала непосилна.

Одобреният от министрите в оставка модел предвижда да бъдат вдигнати възнагражденията на абсолютно всички служители, които са били обект на анализ, от общо 304 администрации – министерства, агенции, комисии, областни администрации и т. н. Индивидуалните заплати на тези чиновници се вдигат с твърда сума – от 200 лв. за най-ниското ниво (изпълнител) до 300 лв. за ръководно ниво 2 (главен секретар в министерство). Така се увеличават индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители, независимо дали работят в бедна или богата структура и има ли диспропорция в бюджета на съответната администрация за заплати или не.

Вдигат се рязко и минималните възнаграждения за всички нива в администрацията. За шестте най-ниски нива от 933 то става 1400 лв. – тук попадат стажанти, сътрудници и изпълнители без опит. Минималната заплата за най-високото експертно ниво – съветник в дирекция „Правна“ на МС, от 933 лв. става на 2100 лв. Най-ниското минимално възнаграждение за главен секретар на министерство става 2500 лв. При най-ниските изпълнителски нива се вдигат и максималните заплати.

Вдигането на тези минимални нива е по-свързано с основната цел на задачата – справедливост, защото при служители, които не могат да достигнат новия минимум с одобреното твърдо увеличение от 200 до 300 лв., ще получат повече. Новите минимуми премахват и съществуващи абсурдно ниски нива на възнагражденията, които нямат нищо общо с реалните заплати, а само създават изкуствено ниска долна граница.

От вдигането на минималните заплати и необходимостта да получат по-висока твърда добавка за достигането им ще се възползват 8377 служители, за някои от които увеличението може да достигне реално до 98% спрямо получаваното в момента. Авторите на анализа не представят разчет, който да покаже какъв финансов ресурс ще се разпредели по формулата с твърдата сума и какъв допълнителен ефект идва от въведените нови минимуми, които ще се усетят от най-ниско платените служители.

Целият този модел има почти няма нищо общо с представения преди него анализ за големите диспропорции в държавната администрация. Самият отказ да се изследва делът от целия бюджет на конкретните администрации, който отива за допълнително материално стимулиране, е много сериозен компромис. В анализа по тази тема, готвен от администрацията на Министерския съвет, се обяснява, че тези данни следва да бъдат изследвани от финансовото министерство.

Разходите за ДМС не могат да надхвърлят 30% от разходите за възнаграждения и осигуровки, но в едни министерства и агенции има пари за бонуси, в други – не. Натрупани са и много сериозни исторически диспропорции с безпринципно вдигане на индивидуалните основни месечни заплати в отделни министерства.

Това се признава в прав текст в анализа на МС, че от началото на 2020 г. до края на 2023 г. съответните правителства са приели 89 постановления за увеличаване на разходите за заплати в държавната администрация на обща стойност 947,7 млн. лв. Дори и на места да е помогнало за преодоляване на съществуващи дисбаланси, всички тези решения без отчитане на общия модел на заплащане водят до нови диспропорции, признава администрацията на МС.

 

Гласувано: 9000 лв. заплата за кмета Терзиев, над 5700 лв. за общински съветник

Posted on: март 28th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

След месеци на блокаж в работата на общинския съвет, градският парламент успя да приеме бюджета на София. С 45 гласа “за” общинските съветници от ПП-ДБ-СС, ГЕРБ-СДС, “Синя София” и независимите приеха основният финансов документ, предложен от екипа на кмета Васил Терзиев. Против гласуваха 15 общински съветници – от БСП, „Възраждане”, ИТН и ВМРО, информират от Нова телевизия.

Освен бюджета на столицата, общинските съветници гласуваха и заплатите в столичната администрация. Така кметът на София ще получава малко под 9 150 лв., председателят на СОС – над 8 200 лв., а общинските съветници – над 5 700 лв.

 

 

Депутатите се изпокараха за заплатите си

Posted on: април 29th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Спор в пленарната зала предизвика предложение за редакция във финансовите правила в проекта на правилник на Народното събрание (НС). Заради безредици в залата председателят на НС Росен Желязков даде десет минути почивка. След това обсъждането на парламентарния правилник беше подновено, предаде БТА.

Според сега действащите правила по бюджета на НС към основните заплати на депутатите се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година. Петър Петров („Възраждане“) предлага към трудов да се добави „или осигурителен“ стаж, както и на депутатите да се осигурява безплатен абонамент за правно-информационна система и безплатен достъп до библиотеки и читални.

В тази връзка Искрен Митев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ обвини Петров, че очевидно неговата депутатска заплата не му стига и, освен трудов, иска да се добави и осигурителен стаж. Иска НС да му плаща още по-голяма заплата, да му плаща безплатен достъп до библиотеката и читалнята и безплатен достъп до правните системи, коментира Митев и поиска колегата му от „Възраждане“ да обясни защо.

В отговор Петър Петров каза, че трудовият стаж бива тълкуван като осигурителен стаж.

Той отбеляза, че 200 хиляди лица, упражняващи свободни професии, са дискриминирани, защото не се осигуряват за болничен и майчинство. За да се избегне тази дискриминация, направих това предложение, да могат самоосигуряващи се лица, упражняващи свободни професии да са равнопоставени, посочи той. Петров посочи, че като юрист така или иначе ползва правноинформационни системи, има и карта за Народна библиотека, но такъв достъп би бил от полза и за останалите депутати.

Това, което предлагате, не е за 200 хиляди човека, а за вашата лична заплата, репликира го Митев. По думите му 300-600 лева е таксата за правно-информационната система и картата за Народна библиотека.

Преди това депутатите приеха в правилника на Народното събрание, че внесените въпроси в рамките на парламентарния контрол до разпускане на Народното събрание (НС) следва да получат писмен отговор.

Министър-председателят, заместник министър-председателят и министърът ще могат да отложат само устен отговор на въпрос или питане поради болест или командировка извън страната и при неотложни случаи, но не повече от два пъти, приеха още народните представителите. Предложението за редакция беше направено от Павела Митова („Има такъв народ“). Досега правилникът даваше възможност да се отлагат устен или писмен отговор на въпрос или питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи.

Народните представители, които са хабилитирани преподаватели във висши училища, запазват заеманата от тях длъжност и могат да продължат да упражняват преподавателската си дейност или да ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им по споразумение със съответното висше училище, прие още парламентът по предложение на ГЕРБ-СДС.

В правилника на НС беше записано, че парламентарните групи и парламентарните комисии

имат право на нещатни експерти. Нещатните експерти към парламентарните групи са до десет за всяка отделна група. Максималният брой нещатни експерти за една постоянна комисия е не повече от половината от броя на членовете ѝ.

Досега беше регламентирано само, че народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници.

В Народното събрание се създава и води публичен регистър на нещатните сътрудници в Народното събрание. В регистъра се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор, възложената задача и размерът на възнаграждението при спазване изискванията за защита на личните данни.

Шефът на „Билла“ взима 90 000 лева на месец! В „Лидл“ и „Кауфланд“ – по 70 бона

Posted on: март 12th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

В условията на галопираща инфлация и вече доказаната спекула при цената на млякото, кашкавала, сиренето, свинското, телешкото и агнешкото месо (40 лв. за килограм!), краставиците (7-8 лв. за кг.) и изобщо всички хранителни продукти и то не само тези от първа необходимост, висшите управляващи мениджъри на големите вериги супермаркети печелят милиони левове под формата на бонуси за „отличните финансови резултати”.

Разследване на „Уикенд“ установи, че управителите на най-оборотните вериги супермаркети у нас „Билла“, „Лидл“, „Кауфланд“, „Метро“ и „Т-маркет“ прибират 5-цифрени месечни заплати, а в края на всяка финансова година висшите мениджъри получават и солидни бонуси за добри резултати, които могат да достигнат и до над 1 млн. лв. на човек!

Колосални възнаграждения прибират и висшите мениджъри на единствената българска голяма верига за хранителни магазини „Фантастико“, която, уви, е усвоила сенчестите и почти рекетьорски прийоми на чуждите търговски вериги в отношенията си с производители, доставчици и вносители на бързооборотни стоки.

Завесата за грандиозните и незаконни далавери, които въртят мениджърите на петте най-големи чуждестранни вериги магазини първо беше официално повдигната от уволненият със скандал изпълнителен директор на държавната млекопреработвателна компания „Ел Би Булгарикум“ Николай Маринов.

Дни след уволнението си, той разкри, че една от причините за неговото „обезглавяване“ е разписана от него заповед, с която цената на млякото и млечните продукти, произвеждани в държавното предприятие, се намалява с 30%..

Маринов разказа как неуспешно е опитал да намали цената много по-рано, но не му е било позволявано, тъй като това не устройвало големите чуждестранни вериги.

От „Кауфланд“ например настоявали, че в техните магазини цената на млякото и сиренето трябвало да е идентична и дори по-евтина от тази във фирмените магазини на „Ел Би Булгарикум“ и съответно отказвали да зареждат от държавното предприятие.

При опит на Николай Маринов да сезира Комисията за защита на потребителите и други институции, му било казано и то лично от служебния министър на икономиката Никола Стоянов, че не може да воюва с големите вериги от чужбина, тъй като над тях е опънат чадър от немското посолство. „Билла“, „Лидл“, „Метро“ и „Кауфланд“ са германски хранителни вериги, а „Т-маркет“ е литовска.

През последните дни министърът на земеделието Явор Гечев се принуди да признае абдикацията на държавата пред спекулата на големите вериги супермаркети, притиснат от стотиците подавани сигнали от клиенти и производители на храни.

„Структурата в българските магазини не прилича на която и да е друга, има аномалии по цялата система. Този път много от играчите на пазара прекалиха и не разбраха, че прекалиха. Не е нормално сиренето да се продава с надценка от 50% и отгоре в супермаркетите.

Прясното мляко пък се изкупува за един лев, в малките фирми дори за по-малко. Обработва се, събира се от мандрите, има някаква добавена стойност, защото има опаковка, пастьоризация, транспорт. Доставя се до магазинната мрежа под два лева – на цени от 1,60 – 1, 80 лева. На щанда е 3,60 – 3,80 лв.

Надценката при млякото е над 200%!“, обобщи кожодерските цени в България Явор Гечев, без обаче да даде ясен отговор защо държавата е допуснала населението й да бъде пладнешки обирано от печалбари.

Явор Гечев не посмя да използва дори определението „спекула“ по отношение на супермаркетите и не даде задоволително обяснение как служебното правителство възнамерява да озапти галопиращата инфлация в сферата на бързообротните храни, формиращи около 40% от месечните разходи на всяко семейство в България.

Десетки производители на български хранителни стоки отдавна алармират, че не те са в основата на силно и постоянно завишаваните през последните месеци цени, а големите търговски вериги, които извиват ръцете на партньорите си и ги товарят с огромни допълнителни такси.

„За да рекламирам месото си в брошурата на „Лидл“, миналата година платих 600 000 лева допълнително! Това е задължително условие, за да те допуснат до щандовете – трябва да си платиш и за рекламата в брошурите им, които излизат всяка седмица в голям тираж.

Прибират се също и такси за маркетинг и добро позициониране и така разходите ми набъбнаха до 750 000 лева. Забраниха ми и да продавам месото си под цената, определена от тях, която е завишена с над 20%. Накрая обаче проверяват мен за спекула, но никога търговските вериги!“, ожали се месар от Горна Оряховица, пожелал името му да остане неразкрито по обясними причини. По думите му, ако не плаща тези безумни такси, цената на месото му ще е поне с 3 лева по-ниска за килограм.

Млекопроизводител пък разказва, че дори при промоциите, когато цените се намаляват, големите търговски вериги не губят, а масрафа се поема от производителя. „Ако имаш договор за доставка за повече от 2 години, си задължен веднъж на всеки три месеца да даваш отстъпка от 30% от продукцията си – убеждават те, че така рекламират продукта ти, но всъщност това е хитър трик на търговеца да принуди производителят да поеме разходите по отстъпките“, възмущава се мастит млекар.

Той разкри, че наскоро най-голямата фирма за производство на айрани в България е била принудена да плаща с 10% повече за маркетинг и реклама, като срещу това й предложили да увеличи цената на айраните с 15%.

„Въпреки, че търговските вериги с чужда собственост симулират реална конкуренция, в много случаи те действат единни като картел – винаги увеличават едновременно цената на хляба, кашкавала, яйцата, млечните продукти и месата“, категоричен е голям производител на тестени изделия.

За да поддържат високи печалби, но същевременно и за да предлагат месо на сравнително ниски цени, чуждестранните вериги буквално издевателстват над българските месопроизводители.

„Притискат ни за цена от под 10 лева за свинско, която е нереална. Същевременно големите вериги магазини внасят чрез фирми бушони замразено месо от Полша, Чехия и Ирландия.

Всяка голяма верига магазини работи със собствени партньори от сивата сфера и чрез тях се укрива ДДС за десетки милиони левове ежемесечно, не годишно!

Това се случва отдавна, но никога не се стига до нахлуване на ГДБОП и данъчни в офисите на чуждите вериги супермаркети дори при разследване на грандиозни ДДС схеми, като например тази с месото и захарта на Иван Танев – Универсалния отпреди десетилетие. Винаги го отнасят само вносителите, но не и поръчителите на вноса на месото, което влиза контрабандно. Тези номера се въртят и от „Фантастико“, които макар че са българска верига, преди 5-6 години изцяло копираха модела за работа на чуждите търговци”, разказва производител на колбаси от Плевенския регион.

Че големите вериги магазини движат задкулисно контрабанда за милиони левове алармира още преди десетилетие ловешкият едър бизнесмен Гриша Ганчев. Настоящият бос на ЦСКА беше подсъдим по дело за укриване на ДДС от търговия със захар.

В едно от редките си интервюта по темата, дадено пред Сашо Диков, Ганчев обяви, че контрабандата се движи не от българските производители, а от чуждестранните вериги супермаркети, които ежемесечно измислят нови разнородни хватки за контрабандна на бързооборотни стоки чрез създаване на фирми-бушони, вериги от фирми с краен липсващ търговец или бутафорни доставчици. От думите на Гриша Ганчев не последва нищо, а от тогава неговата бира „Леденика“ не се предлага на щандовете на чуждестранните вериги супермаркети.

Продължава и порочната практика от производителите на хранителни продукти и пакетирани храни да се искат всевъзможни такси, които непрекъснато се вдигат. Публична тайна е, че за да стои стоката ти на рафтовете, трябва да платиш „входна такса”, както и да плащаш непрекъснато всевъзможни суми за участия в промоции, които са в размер на десетки хиляди левове, жалват се производители.

Безобразната спекула и скрита контрабанда на големите вериги супермаркети вероятно ще им донесе рекордна печалба за 2023 г., която ще надвиши даже и благодатната за „Кауфланд“, „Билла“, „Лидл“, „Метро“ и „Т-маркет“ 2022 г.

Не е за вярване, но общия оборот на веригите е 5 млрд. лв. за отминалите 365 дни. Подобни нива на печалба не са формирали даже енергийните дружества, при все, че миналата година инфлацията в енергетиката надмина 200%.

Именно заради високите нива на печалба вследствие на очеизваждащата и незабелязана само от (не)компетентните държавни институции спекула в големите търговски вериги супермаркети, висшите им мениджърски екипи прибират буквално банкерски заплати.

„Върнахме се при комунизма, когато бакалинът печелеше повече от учения – сега пак е същото!“, подмятат не без известна доза завист инак добре печелещи IT мениджъри по адрес на колегите си „магазинери“.

Безспорен шампион по най-високо възнаграждение е новоназначеният главен оперативен директор на „Билла“ Валтер Волф. Лустросаният германец, който встъпи в длъжност преди броени дни – на 1 март, ще прибира 90 000 лева месечна заплата!

Освен банкерското възнаграждение, Волф получава и куп президентски благини от „Билла“ – безплатна квартира (всъщност къща в „Бояна“ с месечен наем 6000 евро) и представителна лимузина „Ауди“ L8 с личен шофьор и безлимитно гориво и представителни разходи.

Валтер Волф вероятно си струва парите, тъй като само допреди 5 месеца беше оперативен директор при конкурентите от „Кауфланд“ в най-добрите финансови години на немската верига супермаркети. Там той се е разписвал срещу месечна заплата от „едва“ 58 000 лева.

Огромна заплата получава и главният изпълнителен директор на „Лидл“ в България Милена Драгийска. Според източник на „Уикенд” амбициозната дама прибира по 70 000 лева месечна заплата, а кръга й от доверени мениджъри и управители прибира средно по около 20 000 лева месечно. Служители в „Лидъл“ разкриват, че Милена Драгийска и екипа й от мениджъри са си разделили общ бонус от 2,5 млн. лв. в края на 2022 г. заради добри финансови резултати.

Заплата от 60 000 лева пък взима изпълнителният директор на „Кауфланд“ Иван Чернев. Той ползва и служебна лимузина БМВ 7. Възнагражденията за висшия мениджмънт на „Кауфланд“ са между 18 и 25 000 лева, като от началото на годината заплатите на висшите служители са били увеличени с 20% заради… инфлацията, породена от спекула.

Заради избухналото обществено недоволство и открити призиви за бойкот и масови набези с цел плячкосване на супермаркети в социалните мрежи, служебното правителство на Гълъб Донев рекламно обяви, че се заема с високите цени в магазинната мрежа.

Пръст на големите вериги супермаркети размаха и президента Румен Радев, който по време на среща с представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели обяви, че има редица обезпокояващи фактори от стартиралите проверки в магазините. Мнозина обаче се опасяват, че ентусиазмът на Радев и гълъба му ще секне бързо-бързо, когато на телефонната слушалка застане германския посланик…

„Кауфланд” и „Лидл” са шампиони по приходи, „Билла” трета година работи на загуба

Докато потребителите у нас не спират да се жалят от цените на яйцата, киселото мляко и краставиците, приходите на големите вериги за търговия на дребно в България не спират да нарастват, установи проверка на „Уикенд”. По последните официални данни, които са за 2021 г. оборотът само на гигантите от Топ 5 – „Кауфланд”, „Лидл”, „Метро”, „Билла” и „Фантастико”, доближава зашеметяващите 6 милиарда лева, или по 200 милиона лева всеки ден, пише „Уикенд“.

Годишната инфлация вероятно ще покаже още по-голям ръст за 2022-а и резултатите ще са с поне 15% по-високи, коментират наши източници. Печалбите на веригите бележат постоянно покачване, като ръстът между 2020 и 2021 г. е близо 13 на сто.

Абсолютен лидер остава за поредна година „Кауфланд България”, която за 2021 г. е реализирала 1,897 милиарда оборот и над 118 млн. лева чиста печалба. Според източник на „Уикенд”, за отминалата 2022 г. резултатите са още по-впечатляващи и веригата задминава с малко заветните 2 милиарда лева оборот. Официалните данни ще бъдат обявени в края на март.

„Лидл” е №2 сред веригите по реализирани обороти у нас през 2021 г. Компанията е осъществила продажби в размер на 1,569 милиарда лева, а печалбата е малко над 74 милиона.

№3 са „Метро”, които са направили 846 милиона лева оборот и са спечелили „само” 18 милиона лева. Плътно по петите им под №4 е „Билла” с реализиран оборот от 839 милиона лева, но изненадващо веригата работи на загуба за трета поредна година. За 2021 г. тя е 26 милиона лева. Най-вероятно това е и причината спешно да бъде сменен изпълнителния директор. Веригата има 143 магазина у нас – най-много в страната.

„Фантастико” също се представят повече от добре. Българската компания декларира, че през 2021 г. е направила оборот от над 704 милиона лева, а печалбата е почти 26,5 млн. лв.

Другата голяма верига – „Т Маркет”, декларира оборот от 386 милиона лева.

На този фон печалбата от 772 000 лв. изглежда направо символична. CBA, която също има доста хранителни магазини в цялата страна, декларира 150 милиона лева оборот и почти 3,4 милиона лева печалба. „Аванти”, които продават основно алкохол, но вече имат и някои хранителни продукти, за 2021 г. имат 116 млн. лв. приходи и близо 4 милиона лева печалба.

 

София област изпреварва столицата по заплати

Posted on: ноември 22nd, 2022 by Пламен Иванов No Comments

През последните години възнагражденията растат в цялата страна, но съществуващите отпреди ковид-пандемията големи различия между областите се запазват, пише „Сега“.

Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата вече надвишава 2300 лв. След София по най-добри заплати се нареждат областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово, където обаче средните им брутни стойности са чувствително по-ниски – в рамките на 1400–1500 лв. Най-ниските заплати се отчитат в Благоевград и Кюстендил – около 1100 лв. на месец, както и във Видин, Хасково и Смолян.

Това показва тазгодишното изследване „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за икономическото състояние на областите в България.

По-детайлно сравнение експертите на ИПИ представят за средногодишните заплати през 2020 г. – първата година на ковид-пандемията. През нея средната за страната годишна заплата преди облагане с данъци и осигуровки е 16 687 лв., като тази стойност основно се дължи на силното представяне на София област.

В София област попадат минните предприятия от Средногорието, което обяснява и високите възнаграждения – средно за годината те достигат 22 950 лв. В сравнение с тях дори столицата доста изостава с 15 857 лв. годишен доход от трудова дейност през 2020 г., което е под средното за страната. Интересно е да се отбележи, че София област леко изпреварва столицата и по ниво на заетост – 75.2% спрямо 74.8% през 2021 г., като роля играят и няколкото изградени индустриални паркове в областта.

На трето място с 15 537 лв. годишен доход от трудова дейност се нарежда област Враца, но отново основно заради високите възнаграждения в едно определено предприятие – АЕЦ „Козлодуй“.

В челните редици с около 15 299 лв. годишна заплата е и морската столица Варна – но не само заради туризма, а и заради развитата индустрия в периферията на града. Област Варна е на трето място с коефициент на заетост от 73,8% през 2021 г., което е и исторически рекорд за местната икономика, отбелязва ИПИ. (Средното ниво на коефициeнта на заетост за 2021 г. е 68%.)

Заради минната и енергийната си индустрия Стара Загора също е сред водещите по заплати – със средно 15 010 лв. годишно.

На другия полюс са Благоевград с най-ниска стойност от 10 881 лв. годишно и Видин – с 11 253 лв. В областите Кюстендил, Хасково и Силистра също се получават ниска възнаграждения – между 11 500 до 11 700 лв. Това са и областите с най-застаряващо население в страната и нисък коефициент на заетост на трудоспособното население.

Местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока да привлекат инвестиции, които да трансформират местната икономика чрез повече производителност и конкурентоспособност, посочват експертите от ИПИ. Те съветват още за развитие на индустриалните терени, работа с образователните институци, подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства.

От ИПИ за пореден път призовават държавата да подпомогне усилията на общините чрез предоставяне на част от постъпленията от подоходните данъци – до 2%, и така те да разполагат с повече собствен ресурс.

 

Президентът Радев зарадва народа: Увеличаваме минималната работна заплата!

Posted on: ноември 16th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Служебният кабинет на президента Румен Радев, който в петък изнесе „лекция“ на партиите как трябва да проявят „приличие“ и да спасят бюджета от „едно предизборно наддаване“, съобщи изненадващо днес, че ще раздаде коледни добавки по 70 лв. на всички пенсионери. Късно следобед самият Радев обяви, че ще се стигне и до вдигане на минималната работна заплата, поради което започвали разговори със синдикатите и работодателите.

Държавният глава каза, че всички социални придобивки се запазват и отхвърли коментари, че няма да има заплати и пенсии, че „служебното правителство обрича на глад, студ, мизерия, тъмнина“ българските граждани.

Румен Радев посочи усилията на служебния кабинет за овладяване на инфлацията, подкрепа на хората и най-уязвимите групи през зимния сезон. „Ще има повишение на минималната работна заплата, работи се по дефиниране на понятието „енергийна бедност“, каза Радев.

„Радваме се, че има промяна в позицията на Радев и служебния кабинет, защото президентът каза, че ще бъде обмислена идеята за повишение на минималната работна заплата на 850 лв.“, обяви Корнелия Нинова след проведените в сряда консултации за съставяне на правителство, свикани от държавния глава.

Мярката за коледните добавки бе обявена от служебния министър на финансите Росица Велкова, която само допреди два дни обясняваше, че трябва да се съкращават разходи, за да не се наложи вдигане на данъци или теглене на дълг. Оказа се, че министърът е намерила 142 млн. лв. в Бюджет 2022, за да финансира добавките, въпреки че през август очерта апокалиптична картина на състоянието на публичните финанси, наследена от предшественика си Асен Василев.

Пенсионерите ще получат по 70 лв. еднократно през декември, обяви Велкова. „Днес правителството в рамките на своята последователна политика за подкрепа на доходите на хората прие извънредна мярка за допълнителен ресурс за ДОО, с който да се изплатят еднократни допълнителни суми през декември за всеки един пенсионер Добавката не зависи от размера на пенсията“, добави социалният министър Лазар Лазаров.

Изплащането започва от 7 декември заедно с редовните пенсии.

 

 

 

Ето какви заплати получават Фандъкова и другите кметове

Posted on: август 18th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Заплатата на кмет не може да надвишава тази на министър. Колко точно пари да получават градоначалниците, обаче, решава местният парламент. Затова – според подадените декларации в КПКОНПИ за миналата година, управникът на Благоевград Илко Стоянов взима 4341 лв., а кметът на Велико Търново Даниел Панов – 76 922 лева, пише „Офнюз“.

Това са числата в графа „Годишна данъчна основа от трудови доходи“ – тоест, заплата без осигуровките, на двамата кметове на областни градове. Разбира се, възможно е да има и грешки при попълването, но разлика от над 70 000 лева годишно за еднотипна работа прави впечатление.

Не, че Стоянов е за жалене откъм доходи – той е получил през миналата година още 17 917 лева от трудови правоотношения извън тези за заеманата длъжност, още 24 835 лв. от друга стопанска дейност и още 36 190 от други източници. През декември 2021 г. кметът Стоянов обяви, че ще дари средства от заплатата си за хората в изгорелия блок в кв. „Струмско“ – дано парите да не са били част от декларираните сега 4341 лева.

Кметът на Бургас Димитър Николов работи за 25 631 лева на година. Заплатата му е една от най-ниските сред управниците на областни градове. Той има в банков влог 8496 лева. Съпругата му Гергана се справя доста по-добре с финансите – тя има налични 30 000 лева, още над 32 000 лв. и 560 евро в банкови влогове, а освен 22 638 лева от заплата е изкарала и 4631 лева от трудови правоотношения, извън тези за заеманата длъжност.

Най-добре от всички кметски съпруги – ако се съди по декларациите в КПКОНПИ, се справя жената до пазарджишкия кмет Тодор Попов, но за това като им дойде редът на града по азбучен ред.

Варненският кмет Иван Портних най-вероятно живее като аскет, защото с 16 410 лв. годишен доход – според декларацията, има спестени налични 15 000 лв. и още 4 563 лв. в банков влог.

Споменатият вече Даниел Панов със заплата почти 77 хиляди лева на година няма налични пари (в сейф, под дюшека, в буркани – изобщо под ръка), но в банка къта 123 407. Той си е осигурил доход по трудово правоотношение извън длъжността от 13 000 лева и още 19 944 лв. в графа „годишна данъчна основа за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество“. Жена му е с по-скромен принос към семейния бюджет – работи за 5145 лв. на година и е получила още 13 500 лв. от наем или…“. Тя си има едва 1650 лева на влог.

Кметът на Видин Цветан Ценков няма пари на свое име, макар че годишната данъчна основа, която декларира, е 43 894 лева. Съпругата му обаче е изкарала 100 658 лева плюс още 3733 лв. от друга стопанска дейност.

Във Враца Калин Каменов и жена му Мария живеят под наем от 4800 лв. за година. През 2021 г. те са си купили БМВ за 53 500 лева. От спестявания, заплати, дарения от роднини и др. Каменов е спестил на влог 50 562 лева, а Мария – 81 486 лева.

Кметът декларира годишна данъчна основа от трудово правоотношение в размер на 44 416 лева.

Кметът на Габрово Таня Христова впечатлява в декларацията си като съсобственик на два мотора, единият от които „Ендуро“. Като градоначалник тя е изкарала 40 701 лв. през 2021 г., а от стопанска дейност е спечелила още 17 650 лв.

Йордан Йорданов, който управлява Добрич, прави това срещу 47 217 лева годишно. Съпругата му работи за пет пъти по-малко – 8587 лева за цялата 2021 г. Те разполагат с налични 8889 лева, нямат влогове в банки.

Хасан Азис – дългогодишният кмет на Кърджали, няма влогове на свое име. В банка на 4 сметки съпругата и двете му деца имат 30 000 евро, 60 000 лева, още 9700 евро и още 63 000 лева, като последните са от заплатата на жена му. За другите три вложения като произход на парите е посочено „дарение“. Градоначалникът има кредитни карти за 20 000 лева и 2000 евро, а съпругата му за 10 000 лева и 1500 евро, и кола на лизинг. Кметът на Кърджали е получил миналата години 57 886 лева и още 744 лв. от друга стопанска дейност. Съпругата му се е трудила за 25 844 лева.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов е взел 46 803 лева през 2021 г. Жена му е изкарала от стопанска дейност 10 031 лева. Наличните пари на градоначалника са само 6350 лв., но той има и кредитна карта за 10 000 лева.

2021 г. е била хубава в имотно и финансово отношение за кмета на Ловеч Корнелия Маринова и съпруга ѝ Красимир Маринов. Той се е сдобил с къща от 72 квадрата с двор от 1406 кв. м в село Соколово за 14 000 лв. , както и с Фиат Doblo за 2600 лева, но пък продал 1/2 идеална част от къща с двор в с. Хвелене за 10 000 лева. Кметът има налични 5965 лева, съпругът ѝ 3722 лв. Банковите влогове на Маринови са 7,914 лв., 45 000 лв. и 38260 евро. Заплатата на кмета е 38 996 лв. за 2021 г., като Маринова изрично декларира и 12 633 евро командировъчни до Люксембург, Комитет на регионите.

И кметът на Монтана Златко Живков е ходил на такава командировка до КР, иначе работи за 46438 лева на година. През миналата е изкарал и 814 лв. от друга стопанска дейност. Съпругата му Албена Живкова е получила 6840 лева. Тя обаче си има 40 000 лева на влог в банка, още 483 лв. в друг, както и дялове във взаимен фонд Amundi – Люксембург на стойност 11 839 лева.

Силвия Попова и съпругът ѝ Тодор Попов – кмет на Пазарджик, са напазарували два апартамента в София по 200 квадрата – по 2000 лв./кв. м., гараж от 28 кв. м. за 26 000 лева, а той е наследил и къща с двор в Пещера. Тодор Попов е взел като кмет 39 560 лв. през 2021 година. Силвия обаче е изкарала веднъж 122 959 лв., отделно още над половин милион – 519 066 лева за параграф „годишна данъчна основа за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущества“. Тя има дялово участие в 8 дружества, 7 от които във Варна, на обща стойност около 50 000 лева. Миналата година е прехвърлила 60 500 акции от едно от тях – „Болярски дом“ Варна, като цената на отчуждаването е посочена в декларацията като 579566 лева. Г-жа Попова има заеми от 275 000 лв., 183 000 лв. и 67 000 лв. Семейството не държи пари в банка, а наличните суми на Тодор Попов са 13 782 лв., а на Силвия – 4183 лева.

На фона на принципа на Попови в Пазарджик „важното е парите да се въртят“, декларацията на пернишкия кмет Станислав Владимиров е доста скучна. Той няма пари в банка, има потребителски кредит от 5000 лв. и кола на лизинг със задължение 8000 лв., а наличните му пари са 10 000 лева. Работи за годишна заплата от 58 547 лева, изкарал е още 4678 лв. през 2021 г.

Георг Спартански в Плевен е получил наследство в града и село Батулци и има в банка 16 575 лева. Работи като кмет за 37 822 лева на година. Съпругата му Жасмина Спартанска получава 18 185 лева от основната си работа, изкарала е още 1000 лв. Банковият и влог обаче почти колкото този на съпруга ѝ – 14 263 лева.

Скучна декларация предлага и пловдивският кмет Здравко Димитров. Той е обявил пред КПКОНПИ годишен доход от заплата в размер на 36 006 лева, а за съпругата си – 5358 лв. Градоначалникът има банков влог от 7362 лева.

Доста по-добре с парите е Денчо Бояджиев от Разград – и заплатата му по-висока, и парите в банката повече. Бояджиев работи за 49 290 лв., а личният му банков влог е 121 750 лв. Съпругата му обаче е изкарала 55829 лева от основната си работа и още 9600 лв. от друга стопанска дейност. 9 дка ливада в село Нисово е привлякла през 2021 г. интереса на русенския кмет Пенчо Милков. Той си я е купил за 1500 лева. Наличните му пари са 25 000 лв., а в банка си има влог от 13 000 евро. Годишно той взима като управник с над 11 хиляди лева по-малко от колегата си в Разград – 48 379 лв.

Още по-висока е заплатата на Юлиян Найденов в Силистра – той е получил като кмет 51220 лв. за 2021 година. Изкарал е обаче още 4500 лв. от друга стопанска дейност и 5400 от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Съпругата му Емилия работи за 780 на месец като се приспаднат осигуровките. Кметът има налични 72 058 лв., както и потребителски кредит от 10 394 лева и ипотечен за 11 194 евро. Двамата имат и кредитни карти, а съпругата разполага с налични 18 292 лева.

Стефан Радев е управлявал Сливен през миналата година срещу 59 847 лв., спечелил е още 9478 лв. от други източници. Кметът обаче има и вземания – заем от 88 020 лв. и „по договор за брокерски услуги 24 419 лв. Има ипотечен кредит за 37 619 евро и дялове на стойност 52 688 лв. в „Експат България SOFIX“.

76 018 лева държи налични кметът на Смолян Николай Мелемов. Съпругата му пази „под ръка“ 22 000 лева, влогове в банки нямат и двамата. В декларацията на Мелемов са вписани и два кредита – 172 000 лв. с титуляр „Дермакс“ ООД, и 50 000 лв., взет от Марио Мелемов от физическо лице. Заплатата на кмета за година е 46 254 лева, на съпругата му 16 119 лв.

Противно на очакванията, столичният кмет Йорданка Фандъкова получава по-малко пари от доста свои колеги в областни градове. През 2021 г. градоначалникът на София е получила 40 159 лв. плюс още 2700 лв. от наем. Съпругът и Юри Фандъков е изкарал 29 613 лв., още 2204 от друга стопанска дейност и също като жена си – 2700 лв. от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Фандъкова има в банка 12 407 лева и 285 евро, а Юри е с два влога – 6334 лева и 96 554 лева.

Кметът на Търговище Дарин Димитров получава 60 705 лева на година, а от друга стопанска дейност е добавил към годишния си доход още 15 584 лева. Той има 4 влога в банки, единият от които в швейцарски франкове в размер на 4 921. в евро кметът държи 10 914. , а в лева има две сметки от 10 780 и от 5497 лв. Съпругата му Росица Димитрова има влог от 10 000 евро, 20 359 лева, още 7700 лв. получени от наследство, и 316 долара. Тя получава почти три пъти по-малка заплата от мъжа си – 21 794 лв. за година, а от друга стопанска дейност е взела 6412 лв. през миналата година.

Хасковският кмет Станислав Дечев е от скучните от гледна точка на декларациите за 2021 г. в КПКОНПИ – има заплата от 33326 лв., жена му е получила 11 709 лева.

Любомир Христов – кмет на Шумен, е пазарувал имоти през 2021 г. Той е придобил 1/2 от апартамент от 145 квадрата, 1/5 от 11 дка ниви в с. Черенча, още 11 дка ниви, получени по давност, и 1/2 „Фолксваген туарег“. Цената на колата е обявена – 66 000 лв., за разлика от сумата за апартамента, която не е попълнена в декларацията. Парите за него – колкото и да са те, са придобити от заплата, наем и пенсия, обявява Христов. Той има основание да обръща внимание на доходите си от пенсия, защото тя е в размер на 18 090 лв. за година или около 1500 лв. на месец. Христов получава годишна заплата от 55 442 лв., 28 438 лв. от наем и още 27 500 лв. рента. Съпругата му носи на година в семейния бюджет 5500 лв. пенсия и още 25 000 от рента. Кметът има в банка 25 000 лв.

Валентин Ревански в Ямбол е кметът, декларирал най-много налични средства – 319 870 лв. В банка той има влог за 199 924 лева. Съпругата му Стоянка има повече пари в банката 227 797 лв., но доста по-малко налични – 15 771 лв. Вложенията ѝ във фондове са 70 905 долара и 18 712 долара. Тя работи за 45 600 лева годишно, кметът взима малко повече – 49 294 лева. Двамата имат и доходи от рента – съответно 11 185 и 11 744 лева.