Posts Tagged ‘земеделие’

Какви и колко чужди храни ядем?

Posted on: септември 3rd, 2019 by anteni No Comments

България е страната членка на ЕС, която притежава най-голяма използвана земеделска площ на човек от населението – повече от 7 дка. От тях орната земя (нивите), трайните насаждения и семейните градини са повече от 5 дка. Какво да кажат холандците и белгийците, които имат съответно само по 1,1 и 1,2 дка земеделска земя. Дори големите по територия държави Франция (4,2), Испания (5,0), Германия (2,1), Италия (2,2), Великобритания (2,6), Полша (3,7) разполагат с по-малък ресурс от земеделска земя на човек. По качество на земеделска земя и нейното разнообразие ние също сме по-облагодетелствани от европейските страни.

Имаме си законодателна власт със знайно колко депутати. Изпълнителната власт бъка от министерства и агенции с огромен административен персонал, които пряко или косвено отговарят за земеделското производство. Подчертавам ролята (отговорността) на Министерствата на земеделието, храните и горите, на икономиката и на финансите за развитие на отрасъла. Не ни липсва и аграрна наука. През последните години ежегодните субсидии за земеделието и животновъдството надхвърлят 2 млрд. лв. Ние имаме всички обективни и субективни условия да произвеждаме достатъчно хранителни продукти за прехраната на намалялото с 2 млн. население. Да, било е. Наскоро телевизия „Евроком“ излъчи филм за селското стопанство през периода 1939-1989 г. Добре е управляващите, опозицията и особено младите хора да видят този филм и добият представа какво е било и какво е сега. Стигнахме до положение, че превърнахме земеделието от многоотраслово в монокултурно – главно зърно и маслодайни семена, по-голямата част от които изнасяме.

Станахме изгоден суровинен придатък на ЕС 

и съседни страни. В същото време се превърнахме в благоприятен пазар за внос на хранителни продукти главно от европейски страни. Нека видим конкретните числа за основните видове, количества и стойности на хранителните продукти, които сме внесли през 2017 г.*

Знае се, че годишната консумация на животновъдните продукти от човек е един от важните критерии за стандарта на живот на всеки народ. За съжаление, по този показател сме в жалко състояние. Търговското салдо е отрицателно и възлиза на 259 млн. евро, или над 500 млн. лв. Всеки български жител консумира годишно чужди животновъдни продукти за повече от 70 лв. Най-голям е вносът на свинското месо – 111 хил. тона за 208 млн. евро. Собственото производство на свинско възлиза на 70-75 хил. тона. Това означава, че консумацията на този продукт от внос е 60%. Сега, когато поради африканската чума се ликвидират над 100 хил. свине, вносът ще се увеличи. Интересни са данните за производството, износа и вноса на птиче месо (заедно със субпродуктите). Вече не е изненада, че птичето месо, което произвеждаме (105-110 хил. тона), е повече от общия сбор на т.нар. червени меса – всичко около 102-105 хил. тона. Въпреки това ежегодно внасяме повече от 110 хил. тона птиче месо за над 100 млн. евро, изнасяме годишно над 40 хил. тона. Сметките показват, че и тук консумираме близо 60% вносни продукти. При говеждото месо картината е същата – произвеждаме около 17 хил. тона и толкова внасяме. За овчето и козето какво да кажем, когато на човек произвеждаме 1,5 кг. И разбираме колко сме зле около великденските празници и Гергьовден, когато се интензифицира вносът откъде ли не – Нова Зеландия, Австралия, Румъния, Гърция и Северна Македония. Тогава се дават мъдри указания как да познаем дали месото е било дълбоко замразявано.

При рибите, продуктите от тях  и други аквакултури търговското салдо също е отрицателно и възлиза на около 50 млн. евро. На минус сме и при млякото и млечните продукти, яйцата с около 40 млн. евро. На хранителните продукти от животински произход, неупоменати по-горе, вносът превишава износа с няколко милиона евро.

За животновъдството и неговите продукти има и един положителен факт. Износът на живи животни превишава вноса с повече от 22 млн. евро (средно за 2016 и 2017 г.). Не знам дали това е за голяма радост, тъй като внасяме животни (главно овце) за около 30 млн. евро. Когато се запознаем с числата за производството и търговията с растениевъдни продукти и техните производни, ще констатираме, че рязкото увеличение е чрез интензификация на производството на зърно (хлебно и фуражно) и на маслодайни семена (слънчоглед и рапица). За 2017 г. количествата са съответно 9,5 и 2,5 млн. тона. Зърното, семената и техните продукти допринасят най-много за положителното валутно салдо на аграрни стоки – повече от 1 млрд. евро. Износът на зърно през различните години е 5,5 млн. тона, като пшеницата е повече от 4 млн. тона, царевицата – около 1 млн. тона, маслодайните семена – 1,2 млн. тона. Тенденцията е тези количества да се увеличат.

Тук се наблюдава

един омагьосан кръг

Производството се увеличава, цените за износа намаляват и обратно, при спад на производството цените на износа нарастват и брутната продукция от отрасъла се задържа на едно постоянно ниво – 7,5-8 млрд. лв.

Зле изглеждат нещата със зеленчуците и плодовете, където вносът превишава износа. При зеленчуците ежегодният внос надвишава износа с 40 млн. евро. При плодовете тази разлика е по-голяма – 60 млн. евро, което се дължи на големия внос на цитрусови плодове. Известно е, че боб „Добруджански“ е главно внос от различни страни и най-малко български. На българския консуматор е добре известен консервираният зрял боб в различни разфасовки, внасян от Италия. Подобно е положението с лука (кромид и праз), пипера, доматите, картофите, плодовете (главно ябълките), десертното грозде и др. Няма кой да чуе нашите зеленчукопроизводители и овощари, които са потиснати и трудно издържат на добре дотиран внос на тези продукти. Тук се изкушавам да припомня за катастрофата преди години на турски камион, натоварен с магданоз.

Ето няколко „дребни“ неща, отнасящи се за вноса на хранителни продукти. Най-качествени (и разнообразни) макаронени изделия се произвеждат в Италия, Франция, Испания и Гърция. В тези страни се произвеждат над 97% от количеството на твърдата пшеница в ЕС. От общото производство твърдата пшеница в Гърция е над 70%, в Италия – около 55%, в Испания и Франция – по над 6%. В България не се води точна статистика за нейното производство. Една наша фирма беше станала новатор чрез производството на макаронени изделия от мека пшеница. Докарани на цвят, сравнително по-ниски цени и на етикета беше написано „съдържа глутен“, което звучеше като предупреждение, продължителност на варене 4-5 минути, при което се получава някаква каша, но не и сварени макарони. От магазините макаронените изделия на тази фирма изчезнаха. Останаха вносните от Италия, Гърция, Румъния и от други български фирми, произведени от твърда пшеница.

По-горе стана дума, че изнасяме около 1 млн. тона царевично зърно. Но

българският пазар е залят от царевично брашно

(и грис) от Гърция. Царевица имаме, добре е развита мелничната ни промишленост, но царевично брашно внасяме. Да се чуди човек. Известни сме с огромното производство и износ на слънчогледови семена, но белени семки внасяме. Внасяме и овесени ядки. Известно е, че сме големи консуматори на боза. Всеки хранителен магазин, сладкарница и баничарница предлага боза. Най-добрата боза се прави от просо, но ние я правим от пшеничено брашно.

България търгува с аграрни стоки с всички страни членки на ЕС. Търговското ни салдо е положително и ежегодно възлиза на около 500 млн. евро, дължащо се главно на износ на суровини. Подобна е търговията и с балканските страни. При половината от страните членки на ЕС търговското ни салдо е отрицателно – Полша около 150 млн. евро, Германия близо 90 млн., Унгария над 80 млн. Австрия и Чехия по над 20 млн. Дори такива малки страни като балтийските републики, Словакия, Словения, Нидерландия и Ирландия внасят повече хранителни стоки у нас, отколкото ние изнасяме за тях. Вносът от Сърбия превишава нашия износ с повече от 50 млн. евро.

Основният извод, който може да се направи, е, че българската земя не ни храни. Тя прави това косвено – чрез износ главно на суровини и внос на хранителни стоки с висока добавена стойност. Тази печална истина се илюстрира най-добре с брутната стойност, която получаваме от декар земеделска земя. За България тя е извънредно ниска, едва 80-85 евро годишно. По този показател сме

на последно място в ЕС

Първите страни (15) членки на съюза получават средно над 270 евро, новоприетите (13) по 137 евро. Ето числата за челниците: Холандия – 1458, Белгия – 628, Дания – 449, Италия – 388, Германия – 319, Люксембург – 352, Франция – 264, и др. От новоприетите: Словения – 242, Хърватия – 186, Унгария – 161, Полша – 156, Чехия – 140, Румъния – 137. Оставям на читателите да направят своите изводи за състоянието на нашето земеделие.

Очаквам с нетърпение времето, когато нашите управляващи, заедно с опозицията, ще направят реална оценка на използването на земята и на производството на хранителни продукти за изхранване на българския народ. Учудвам се на тяхното самочувствие и предложения, че ще сътрудничим с арабските страни и Китай в областта на селското стопанство. Ние не можем да осигурим достатъчно хранителни продукти на 7 млн. българи, а камо ли за арабите и китайците.

Господа управляващи, замислете се!

Васил Грудев започна с уволненията във фонд „Земеделие“

Posted on: август 14th, 2019 by anteni No Comments

Новият шеф на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев обяви война на „кърлежите“. Грудев, който замени на поста Румен Порожанов, намекна, че е заварил зле управлявана система, в която корумпирани чиновници, посредници и бенефициенти източват ресурсите на ДФЗ. Чистката вече е в ход – уволнени са четирима служители. Шефът на фонда, който оперира с милиарди левове от българския и европейския бюджет, разкри още, че „недобро планиране“ е довело до драстично забавяне на разглеждането на проекти, кандидатстващи за финансиране – средното закъснение е 14-18 месеца.

Васил Грудев обясни пред БНР, че дотук е освободил четирима свои подчинени заради „съмнения в безкористното изпълнение на служебните им задължения“. Той не даде подробности, само уточни, че най-високото ниво на уволнените е началник отдел. Разбра се, още, че новият ръководител на разплащателната агенция ще продължи да търси „кърлежи“ и да ги отстранява, използвайки големия си опит (Грудев има стаж във фонда, а освен това е бил министър и зам.-министър на земеделието). „Познавам голяма част от дефектите в системата, което няма да е добре за лошите герои. Разликата между лоши и добри герои е дали „са част от системата със смислени действия, или са кърлежи, които се прилепват към определени финансови потоци и се пробват да изсмукват тези потоци, не там, за където са предназначени“, разясни директорът на ДФЗ. Той посочи, че за идентифицирането на „кръвопийци“ ще се ориентира и по демонстрациите на необяснимо висок стандарт – като случая с арестувания чиновник, който ходел на работа в разплащателната агенция с брониран мерцедес.

Разтребването в ДФЗ ще обхване и затлачените с повече от година проекти, кандидатстващи за финансиране по различни мерки. Основно поради лошо планиране през годините в рамките на месеци са се натрупвали хиляди проекти и при ограничения персонал средното забавяне при разглеждане на проектите е достигнало от 14 до 18 месеца, обяви Васил Грудев. За да маскира закъсненията, администрацията на фонда започвала да отправя въпроси как да действа по някакви казуси до управляващия орган, до Брюксел, „само папата не са питали“. Това са стандартни чиновнически подходи – когато искаме да оправдаем дадено забавяне, а те са довели до още по-голямо закъснение, поясни Васил Грудев. Той призна, че когато чиновниците създават опашки за одобрение на проекти, това е покана за корупция.

Соня Колтуклиева: Нито един прокурор не надникна в НАП – ей, така, от кумова срама

Posted on: юли 20th, 2019 by anteni No Comments
Прави ли ви впечатление следното: група за бързо реагиране, начело със спецпрокурора Иван Гешев шумно нахлу в Държавен фонд “Земеделие”; последваха арести и оставка на изпълнителния директор Живко Живков.

Тъкмо тази акция е стресирала еврочиновниците от ресорната земеделска комисия в Брюксел, те са заплашили с отнемане на акредитацията, ако скандалите продължават и в резултат на това вицепремиерът Томислав Дончев е поискал оставката на Живко Живков.

Нито един прокурор не надникна дори в НАП – ей, така, от кумова срама. Изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова си е на море и, според финансовия министър, няма защо да си прекъсва отпуската. Владислав Горанов високомерно отговори на въпросите дали ще подаде оставка – не, имал да събира данъци. Ама, разбира се, 16 милиарда си висят от несъбрани налози през последните 10 години, но на Горанов хич не му пука.

Та да ви попитам:
– На кого помогна прокуратурата?
– Къде пораженията са по-големи: в ДФЗ или в НАП?
– За кого играе олигархът Делян Пеевски? За министър Владислав Горанов или срещу премиера Бойко Борисов?

Нали видяхте, че #НАПлийкс ни “прочу” по цял свят с публикации на NYT, Fox News и BBC?! А за ДФЗ така и не се разбра какво наложи крещящите публични арести.

…Битката за определяне на новия главен прокурор навлезе в решителна фаза. Извиването на ръце и забиване на ножове в гърба е в ход.

Видяхте какво ни очаква, ако отново Делян Пеевски държи главния прокурор.

Някои не само видяхме, отнесохме и много бой …

Соня Колтуклиева, Фейсбук

Фонд „Земеделие” е с нов директор – Васил Грудев

Posted on: юли 19th, 2019 by anteni No Comments

Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) е с нов директор – Васил Грудев. По-рано днес изпълнителният директор на фонда Живко Живков е подал оставка, като е посочил като мотив запазване имиджа на ДФЗ. Тя беше приета от Управителния съвет.

Васил Грудев е съветник по еврофондовете на земеделския министър Десислава Танева. Той беше зам.-министър на земеделието във втория мандат на Бойко Борисов, както и служебен министър в правителството на Георги Близнашки.

Управителният съвет на ДФЗ е приел и оставката на зам.-изпълнителния директор Калоян Костадинов, който преди дни беше арестуван. Изпълнителният директор Грудев поема неговия ресор – развитие на селските райони.

Приета е и оставката на зам.-директора Георги Динчев. За заместник на Грудев е назначен Иван Капитанов, зам.-председател на Съвета на директорите на „Пристанище Бургас“ ЕАД. В сряда Специализираната прокуратура привлече към наказателна отговорност петима служители в Държавен фонд „Земеделие“.

Четирима от тях са обвинени за извършено в съучастие длъжностно престъпление, свързано с обвинение срещу Миню Стайков и други 7 души. Петият служител на ДФЗ е привлечен като обвиняем за участие в ръководената от Стайков организирана престъпна група.

И петимата задържани бяха пуснати под гаранция. Трима бяха освободени вчера срещу гаранции съответно от 26 000 лв., 10 000 лв. и 7 000 лв. По-рано днес Специализираният наказателен съд пусна под гаранция и другите двама срещу 6000 лв.

„Напрежението, свързано с репутационния риск пред ДФЗ ни доведе до необходимостта от предприемане на тези мерки. Те са базирани от подадените оставки от страна на Живко Живков, който беше директор на фонда досега и заместникът му Калоян Костадинов. За нас е важно на този етап да покажем в още по-голяма степен прозрачност при функционирането на всички системи в ДФЗ“, заяви пред медии новият директор на ДФЗ.

Проверяват къщите за гости на роднините на Карадайъ

Posted on: юни 22nd, 2019 by anteni No Comments

Продължават проверките на къщи за гости на експерти от Държавен фонд „Земеделие“ в смолянската община Борино, съобщава БНР. Досега инспекторите установиха нарушения в заложения бизнес план и в собствеността на къщите на бивш общински съветник и на роднина на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ.

Проверката започна в къщата, собственост на съпругата на кмета на Борино Мустафа Кара Ахмед.

„Както виждате и в момента има гости, тъй, че изобщо нямам никакви притеснения относно проверката. Собственик съм от самото кандидатстване от 2012 година до 2015. По закон за местното самоуправление и местната администрация аз нямам право да извършвам търговска дейност и затова аз съм прехвърлил моите акции на съпругата си Захрие Кара Ахмед“.

До втората къща нямаше достъп. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ с ресор „Програма за развитие на селските райони“ Калоян Костадинов обобщи.

„Единият проект „Чала инвест“ е извън мониторинг и е изтекъл през 2017 година. По бизнес план е трябвало всяка година да се извършват около 1 200 нощувки. До края на мониторинговия период общият брой нощувки са около 500. Това означава, че има неизпълнение на бизнес плана. ДФ „Земеделие“ единствено може да представи информацията, но главна дирекция „Национална полиция“ също извършва проверка на тези къщи. Вторият обект е с изтекъл мониторинг през 2016 година. В момента се опитваме да се свържем с настоящият собственик на обекта“.

За да не загубим субсидии от Европа

Posted on: юни 20th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Държавните институции са в състояние да изпълнят по-голямата част от необходимите действия до края на 2020 г. Това е предпоставка за получаване на междинните плащания по програмите, финансирани от фондовете на ЕС.

Министрите са одобрили списък с действия, срокове и отговорни институции за изпълнение на хоризонталните и тематични отключващи условия за следващия програмен период.

„В сравнение с настоящия програмен период броят на условията е намален до 19, като тяхното изпълнение и прилагане ще се наблюдава през целия период“, уточни пресслужбата на Министерския съвет. Оттам обясняват, че с въвеждането на хоризонталните и тематични отключващи условия за периода 2021-2027 г. на ниво ЕС се цели осигуряване на необходимите предпоставки за ефективното използване на средствата от фондовете на ЕС.

На национално ниво тези условия може да бъдат двигател за реформи в политиките в страната и за повишаване на тяхната ефективност.

Междувременно България е поискала дискусиите за преходната национална помощ на европейско ниво да бъдат добавени в доклада за напредъка на преговорите в Съвета за изработване на обща позиция по законодателното предложение на Европейската комисия (ЕК) за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Документът, изготвен от Румънското председателство.

Темата за преходната национална помощ и нейното прилагане и през следващия програмен период остава спорна. Във връзка с включването на разпоредба за преходната национална помощ в Проекта на регламент за стратегическите планове, няколко делегации се изказаха против. Техният аргумент е, че с тази помощ се нарушава конкурентоспособността в страните-членки.

На проведеното заседание на Специалния комитет по селско стопанство редица делегации поискаха промени в текста, с цел цялостно обективно отразяване на конкретни позиции. Някои от делегациите подчертаха, че трите регламента се разглеждат в пакет и не приемат констатацията на Председателството, че Хоризонталния регламент и Регламента за обща организация на пазарите са стабилни.

Комитетът очерта множество аспекти, където е необходимо работата да продължи, с цел постигане на компромис. Част от темите в тази посока са: зелената архитектура, секторните интервенции, трансфера на училищните схеми, процеса на одобрение на стратегическия план и модификацията му и други.

ЕК сподели притеснения от посоката, в която се развиват текстовете на Регламента за стратегическия план, особено в частите за насочване на подкрепата, дефинициите за истински фермер, допустима площ и зелената архитектура.

 

Използвана е информация от портала agri.bg

Десислава Танева пак става земеделски министър

Posted on: май 14th, 2019 by Велислав Русев No Comments
Министърът на земеделието от втория кабинет „Борисов“ Десислава Танева с голяма вероятност ще се върне на този пост, след като днес Румен Порожанов подаде оставка и премиерът Бойко Борисов я прие.
Проектът на решение за персонални промени в Министерския съвет вече е внесен в Народното събрание и там фигурира името на Танева, която в момента оглавява парламентарната комисия по земеделие.