България е на прага на модернизация на планинската си инфраструктура. След десетилетия на занемарени лифтове и влекове обществото все по-често говори не дали трябва да бъдат обновени, а кога това ще се случи. Показателен е примерът с Княжевския лифт.

Столична община представи проект за изграждане на ново съвременно съоръжение, което да възстанови връзката между Княжево и Витоша. Обсъждат се различни варианти за трасето, ново разположение на началната станция и изцяло нова техническа инфраструктура, защото старият лифт е неизползваем и не отговаря на съвременните изисквания за безопасност.

Инстуционалния разговор е спокоен.

Почти никой не поставя под съмнение необходимостта от модернизацията. Дискусията е как тя да бъде реализирана по най-добрия начин, така че София отново да има достъп до планината.

Само на час път от столицата обаче картината е съвсем различна. В Мальовица също се модернизира старо съоръжение. Вместо близо 40-годишен влек трябва да заработи нов четириседалков лифт, който да осигури по-висока безопасност и по-добри условия за туристите, децата и спортните клубове. Тук обаче вместо обществен консенсус последва административен спор.

Инвеститорът твърди, че проектът е реализиран след издаване на необходимите разрешителни и при спазване на всички законови процедури. МРРБ е на друго мнение. Паралелно с институционалния спор се случи нещо необичайно. Мальовица получи една от най-силните обществени подкрепи, виждани през последните години за инфраструктурен проект в планината.

Туристически дружества, спортни клубове, алпинисти, ски училища, родители, местни жители и общественици публично застанаха зад модернизацията. По време на Националния туристически фестивал на Българския туристически съюз десетки организации организираха символичен пърформанс в защита на проекта, заявявайки, че без модерна инфраструктура развитието на Мальовица като център за детски спорт и планински туризъм е поставено под риск.

Така днес България се оказва с два проекта, които преследват една и съща цел, но получават напълно различно отношение. В Княжево обществото спокойно приема идеята за изграждането на изцяло ново модерно съоръжение с нови технически решения, защото разбира, че безопасността и развитието изискват съвременна инфраструктура. В Мальовица проектът остава блокиран въпреки широката обществена подкрепа и въпреки позицията на инвеститора, че всички законови изисквания са изпълнени.

И тук неизбежно възниква въпросът:

Ако модернизацията на лифтовете е необходима за Витоша, защо същият принцип не се прилага със същото разбиране и към Мальовица?

Законът трябва да бъде еднакъв за всички.

Но и отношението към развитието трябва да бъде еднакво.

Защото безопасните лифтове не са привилегия на един курорт. Те са обществен интерес.

А бъдещето на българските планини не би трябвало да зависи от това къде се намира конкретният проект.