Като „глас на разума“ днес президентът на България, член на НАТО и Европейски съюз, и бивш натовски генерал, Румен Радев, определи „непрекъснато наливане на оръжия“ в Украйна, която вече над две години се бори срещу агресивната война на Русия. Думите идват точно в Деня на възпоменание на жертвите на геноцида над кримските татари, които са обект на нови тежки репресии от руските окупационни власти след незаконното анексиране на Крим през 2014 г.
Г-н Президентът, който преди преизбирането си за втори мандат без особени притеснения заяви, че „Крим в момента е руски“, защото е незаконно анексиран от Русия през 2014 година, сега отново скочи срещу оръжието за Украйна. Позволи си да прогнозира и края на войната.
В същото време вчера в Одеса един човек бе убит от Русия, други осем бяха ранени. Одеса, където продължават да живеят хиляди украински българи. В селата с бесарабски българи има режим на тока и често се чуват сирени, сигнализиращи атака. През март съпругата и бебето на украински българин бяха убити от руски удар. Дори и без българската връзка, Харков е подложен на ужасен терор. Руснаците продължават да търсят начин да унищожат паметта и културата на Украйна, както посочи в интервю за ФрогНюз кримскотатарският майстор грънчар Рустем Скибин.
Въпреки всичко това – президентът на България днес заяви:
„Всеки ден, в който войната продължава, е пагубен и за Украйна, и за Русия, и за всички нас“, каза пред журналисти в Ямбол президентът Румен Радев.
Той призова за „глас на разума“ и за дипломатически усилия за мир, а „не за непрекъснато наливане на оръжия“.
„С оръжие и без оръжие ние отиваме към сходен изход и трябва да си даваме сметка – разликата ще бъдат хиляди човешки жертви и една опустошена страна, за която ние ще трябва впоследствие да плащаме, това е неизбежно“.
С тези си думи Радев се върна към изявленията си в дните след 24 февруари 2024 година, когато Русия нападна Украйна пълномащабно. Тогава той беше почти убеден, че войната ще свърши в полза на Русия за няколко дни. Видимо обаче, с висок морал и сила, украинците удържат свободата на родината си до ден днешен.
Дори по време на разговора си с украинския президент Володимир Зеленски, Радев упорито натякваше думата конфликт и неколкократно трябваше да бъде поправян, че всъщност в Украйна се води война.
“Владимир Путин не просто води война, той няма да се успокои, докато не ни избие. Не можете да се договорите с него. През 2014-2015 г. имаше няколко споразумения, с които Франция и Германия включиха Русия за Украйна. Но целта на Москва се оказа да спечели време да се въоръжи, за да ни унищожи. Няма друга причина. А ние просто искаме да живеем. Мога още да продължа в тази посока”, посочи тогава – на 6 юли 2023 г. Зеленски.
С оглед призивите за „мир“, в ситуация на руска атака, която изобщо няма признаци да спира или намалява, а тъкмо обратното, не е съвсем ясно за какъв мир говори българският президент. Предположението обаче е ясно – в настоящите условия мирът би бил само „руски мир“. С други думи – тотално унищожение.
Особено ужасно е в какъв ден Радев прави това изявление – в Деня на възпоменание на жертвите на геноцида над кримските татари, в който се почита паметта на жертвите на насилствената депортация на кримските татари от сталинския режим през май 1944 г. След незаконното анексиране на Крим през 2014 година, кримските татари и техните институции представляват обект на нова вълна от тежки репресии от страна на руските окупационни власти.
„Опитът за убийство на европейски премиер от радикализиран фанатик заради подкрепата на Роберт Фицо за мира е показателна за последствията от насажданата нетърпимост към чуждото мнение и омраза. За това допринесоха и много политици, партии и медии със своето представяне на всеки различен глас като „проруски“, което е крайно несправедливо и води до негативните последствия. Всички кръвопролития започват с милитаристки призиви, които нямат място в Европа. За опитите насилието да се пренася в Европа трябва да се търси отговорност“, посочи още Радев. Изказване, което само по себе си идва да покаже несъстоятелността на тезите, имайки предвид, че мъжът, който простреля Фицо, се оказа националист, свързан именно с проруски кръгове.
ФрогНюз
