ВМРО предлата пакет от финансови, икономически и данъчни мерки срещу последиците от кризата, заради въведеното извънредно положение покрай коронавируса. Сред предложенията на патриотите са отлагане плащането на кредитите на физическите и юридическите лица, засегнати от извънредните мерки към всички банки и финансови агенции до края на извънредното положение плюс един месец след това.

Сред идеите на воеводите е отпускане на ваучери на гражданите за използване на български туристически услуги в рамките на годината, незабавно изплащане на всички дължими от държавата суми към фирмите и гражданите, както и отлагане плащането на данъци от засегнатите фирми също до месец след извънредното положение.

„Ние сме наясно колко домакинства и фирми в момента са поставени в затруднено положение. Особено тежко е то в секторите туризъм, ресторантьорство, транспорт, услуги.“, аргументират се от партията. Те изтъкват, че има хиляди фирми и десетки хиляди хора са без работа в момента и са във фактическа невъзможност да обслужват кредитите си, което автоматично ще ги постави в графа „лоши кредити“ и ще ги вкара в регистъра на БНБ. Хиляди фирми пък щели да се окажат в невъзможност да платят данъците си в периода на извънредното положение. Наред с това имало и цели сектори от икономика, които можели да се окажат пред фалит.

Така те предлагат мерки за облекчаване на кредитополучателите, други, които да се предприемат от БНБ, трети предназначени за икономическия оборот и накрая данъчни облекчения.

В тази връзка е и идеята за паджите за вноските по кредити на граждани и фирми да бъдат отложени със срока на извънредното положение плюс един месец след това. По същата схема предлагат и отлагане за плащането на кредити без лихви за останалите без работа граждани към банки, фирми за бързи кредити и агенции за събиране на вземания. Със средствата, с които ще бъде увеличен капиталът на ББР, пък да се гарантират отложените вноски към банките за кредитите на предприятия и домакинства. Възможно е необходимите средства за това да са повече от предвидените до момента 500 млн. лв. В тази връзка според тях източникът на допълнителните средства може да бъде заем от международните пазари или заем за подкрепа на платежния баланс.

Сред данъчните мерки са отлагане на плащането на данъци и осигуровки за компаниите, които са засегнати най-силно – ресторанти, заведения, хотели, туроператори, магазини в търговски центрове, транспорт, театри, кина и др. За самонаетите лица и едноличните търговци всички данъчни задължения да се отложат за времето на действия за извънредното положение плюс един месец. Правителството да приеме пакет от допълнителни стимули за инвеститорите, български и чуждестранни, които решат да направят вложения в страната след извънредното положение.

Икономически мерки на свой ред предвиждат да се гарантира запазването на икономическа активност и паричен оборот в ситуацията на настоящия стрес. Да се ускорят плащания от страна на държавата. Да не се бави възстановяването на ДДС.

Незабавно изплащане на всички просрочени задължения на държавата към фирми и физически лица. Да се пристъпи към поетапно подпомагане на най-засегнатите на базата на получената информация, за да не се допусне отпадането им от икономическия живот на страната, тяхната маргинализация и избухване на социално напрежение. В подкрепа на туризма осигуряване на безплатен ваучер по оперативните програми или от финансовата помощ на ЕС на всеки български гражданин на стойност 100 лв. за ползване на туристически услуги в страната до края на 2020 г. Ваучерът да може да се ползва в хотел или туристическа агенция. Накрая е идеята за подпомагане на чрез предоставяне на безлихвени кредити микро и малки предприятия, включително осигуряващи семейна заетост в браншове като туризъм, ресторантьорство, транспорт и др.

Накрая са мерките, които спред тях трябва да приложи БНБ. Те препоръчват на БНБ надзорна гъвкавост по отношение на необслужваните кредити, за да се усвоят ползите от държавни гаранции и евентуални мораториуми (ако има такива).

Дори и да има забавени плащания, за определен период те да не се броят за такива, ако са част от гарантиран портфейл от ББР.

И дават пример: – просрочени кредити, необслужвани 90 дни, в момента се обявявали за просрочени и банките са длъжни да провизират съответните суми. Същевременно кредитополучателите влизат в Централния кредитен регистър като некоректни платци и това им блокира по-нататъшно взимане на банков кредит. Затова те искат срокът да се увеличи от 90 на 180 дни.

Оценките на кредитоспособността на получателите на кредит да е базирана върху информация за дългосрочното им състояние до сега (на базата на минала информация) и да не се дава прекалено голяма тежест на текущите неблагоприятни обстоятелства. В заключение искат да не се прилагат съществуващи препоръки , които изискват намаляване на дела на необслужваните кредити.