„Национален хиподрум” най-после бе отскубнат от ръцете на Васил Божков и стана собственост на Обединена българска банка. Решението на последна инстанция е от 2017 г., но едва в края на миналата година ОББ е успяла да придобие актива. Това съобщи специално за  „БАНКЕРЪ” адвокатът на банката Валя Гигова. Тя води ожесточената съдебна битка още от 2011 година. Освен това дело, Гигова е спечелила още 14 съдебни битки срещу бившия (вече) хазартен бос.

„Васил Божков смяташе, че е прав и нито едно от делата срещу него и неговите фирми не може да бъде спечелено. Но обеща, че ако все пак някое дело бъде спечелено от ОББ, да изпълни съдебното решение по него веднага. Божков може да е бил всякакъв, но абсолютно коректно изпълни обещанието си и по личните си дела плати веднага след влизане в сила на съдебните решения”, каза Гигова.

Нека припомним казуса: девет фирми на Васил Божков – шест от тях с имена “Сигнус” и добавка от 1 до 6, “Дейтона 2007”, “Ай Си Ти” и “Интраком” –

теглят кредити на стойност 28 млн. евро от ОББ.

Понеже не могат да предложат надлежно обезпечение, обезпечител със своите активи става десета фирма – “Национален хиподрум” АД.

След като кредитът изпада в просрочие, банката започва да си търси обезпечението. Междувременно обаче въпросното “обезпечение” е обявено в несъстоятелност и му е назначен синдик. Той се казва Стоил Моллов, а ролята му е повече от… перверзна, защото по-късно ще се яви в ролята на ищец и ще настоява за отпадане на ангажимента “Национален хиподрум” АД да покрие кредита с продажба на своите активи.

Между него и съдията по делото – Жаклин Комитова, започва игра на перфектен пинг-понг. Тя допуска исканите от него двама свидетели, чието “задължение” е да оборят императивите на банковото законодателство, като разкажат как банката е сключвала договорите за кредити с ясното съзнание, че дава пари на едни фирми, а обезпечението идва от други, свързани с първите девет.

Спорът за обезпечението

“Поначало делото бе абсурдно – коментира за “БАНКЕРЪ” адвокат Валя Гигова. – При напълно ясните императиви на банковото законодателство и на ГПК, то не би трябвало да се води. Нещо повече. Имаше решение по идентичен казус на Върховния касационен съд, което има задължителен характер за подобни казуси, но съдия Жаклин Комитова отхвърляше това. ВКС бе решил, че когато трето лице обезпечи кредит с ипотека и залог, това не е и не може да бъде безвъзмездна сделка. Въпреки наличието на свързаност между длъжника и обезпечителя по неговия кредит. Да, у нас прецедентът не е източник на право, както е например в американското законодателство. Практиката не е източник на право, но решенията на ВКС са задължителни, а освен всичко друго правото е и разум”, аргументира се тя.

През деветте години съдебни дела, адвокатите на ОББ не се умориха да повтарят, че процесът е  „съдебен фарс”, защото ако се приеме, че трети лица не могат да учредяват обезпечения за чужди задължения, а пък ако учредят такива – кредиторът не може да се удовлетвори от тях, означава да се сложи край на правната сигурност.

Наред с това дело, стартирало през 2011 г., тръгна и друг известен процес, придобил популярност като

„Ветеринар си иска Хиподрума”.

По него ищецът – ветеринарният лекар Валери Кръстев – че владее хиподрума от 1996 година. В “доказателствената част” по делото той твърдеше, че дълги години е косил тревата, садил е, торил е и е поливал овошките и декоративните растения и поради това е станал собственик на хиподрума.

Исковата молба на Валери Кръстев беше заведена на 13 декември 2011 г, но до 18 февруари 2013 г. процесът не можа да тръгне заради болничните листове, които той представяше.

Историята с тупкането на топката въобще не беше толкова профанска, зад нея стояха интереси за десетки милиони и беше пряко свързана с делото „ОББ срещу Божков”. Ако съдът бе признал ветеринарният доктор за собственик и бе обявил ипотеката за нищожна, банката нямаше да си върне кредита, тъй като длъжникът ѝ не разполагаше с друго имущество освен ипотекирания хиподрум.

През 2013 г., след като на пет заседания

Кръстев все се оказваше болен

и заради това делото беше отлагано, на последното съдебно заседание се разболяха свидетелите му. След многократни отлагания беше изслушано и вещото лице по назначената от съда експертиза, която по искане на ищеца трябваше да установи местонахождението, площта, границите и статута на имота и построените в него сгради, които той твърди, че е владял.

Теренът на “Национален хиподрум” АД е с площ повече от 500 дка и попада в територията на два района – “Люлин ” и Банкя.

Общоизвестно и общодостъпно като информация е обстоятелството, че за район “Люлин ” кадастралната карта и регистрите са одобрени през 2010 г., а за район Банкя – през 2012 година. Тази информация се оповестява на сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и я има във всяка община.

Кой знае защо обаче, точно това обстоятелство, което всеки – дори и без да е специалист – може лесно да установи,

явно е убягнало на вещото лице по делото.

При изготвяне на заключението и скиците, които да онагледят “собствеността”, то въобще не е взело предвид, че за терените на “Национален Хиподрум” АД има одобрена кадастрална карта далеч преди изготвяне на заключението.

Пред съда вещото лице “откровено” заяви (при това – под клетва), че имотите са полски (т.е. земеделска земя), макар по официални документи терените да са скъпоструващо спортно-техническо съоръжение (в случая фактът, че те са в лошо състояние, защото дълги години не са били поддържани, няма никакво значение). Нещо повече – на съда беше представена скица от общинска поземлена комисия, която е документ без стойност и не може да породи никакви правни последици.

И лаиците знаят, че при одобрена кадастрална карта за определен имот, не може да се направи нито сделка, нито да се предяви иск за имота, ако той не бъде описан по скица, издадена от Агенция по кадастъра.

Съдебното дело беше отлагано поне 12 пъти. Причина за поредно протакане беше една тройна съдебно-счетоводна експертиза. Оказа се, че съдията по делото Богдана Желявска е задължила страните да посочат по едно вещо лице, но

не се е произнесла с определение,

че назначава подобна експертиза.

“Съдът констатира, че е пропуснал да назначи тройна експертиза, въпреки че е дал възможност на страните да посочат по едно вещо лице. Признах си грешката”, каза Желявска.

На делото Желявска направи срамен коментар. Именно заради споровете около това има или няма определение на съда за тройната експертиза се стигна до репликата на съдийката: “Разбирам, че имиджът на Софийския градски съд не е това, което трябва да бъде. Разбирам, че моят имидж не е това, което трябва да бъде, но моля да не ме прекъсвате”.

Това са точните думи на заместник-председателката на СГС. Тя ги каза, за да накара адвокатите на спорещите страни да запазят мълчание.

Да припомним, че дни преди това заседание, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов призова

ръководството на СГС да подаде оставка.

В края на 2017 г., след спечелването на голяма част от делата на банката и смяната на синдика на „Национален хиподрум“, стана ясно, че дружеството най-сетне ще бъде продадено на търг. Това става възможно, след като приключи продължилото 5 години прословуто дело “Ветеринарят срещу ОББ”. От началото на същата година бе влязло в сила решение за учредените ипотеки на “Национален хиподрум” и то е в полза на ОББ.

Три години по-късно ОББ вече си има и хиподрум.

Banker.bg