Posts Tagged ‘депутати’

НС се опитва да опази Главчев от конституционна криза

Posted on: април 3rd, 2024 by Пламен Иванов No Comments

 

Парламентът работи извънредно, за да се опита да измъкне бъдещия служебен премиер Димитър Главчев от проблеми с Конституцията. Днес на спешни заседания се събраха първо парламентарната правна комисия, а след това и пленарната зала, за да бъдат разгледани и приети промени в редица закони, за да се предпази ръководителят на служебното правителство от евентуално изпадане в несъвместимост с поста. Колко разтревожени са политиците от казуса, показа това, че поправките бяха обнародвани още днес в извънреден брой на „Държавен вестник“.

Според конституционните текстове, които ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС прокараха в края на 2023 г., начело на служебния кабинет могат да застанат само малък брой висши държавни служители – управителят и подуправителите на БНБ, шефът на Сметната палата и неговите заместници, както и омбудсманът и заместниците му. Оказа се обаче, че мнозинството не е помислило по казуса доколко изредените длъжности могат да бъдат съвместявани с други държавни служби и политически постове.

Затова миналата седмица ГЕРБ-СДС и ДПС набързо внесоха промени в Закона за БНБ, с които се правят поправки също в Закона за Сметната палата и Закона за омбудсмана. Идеята на законопроекта беше, че посочените служители ще ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени за служебни премиери, като след освобождаването им от правителството, ще се връщат обратно на постовете си в БНБ, Сметната палата и институцията на омбудсмана.

Тези промени бяха спешно гласувани на първо четене в пленарната зала, при което получиха подкрепата на ПП-ДБ. Опозицията обаче възрази, че това не решава проблема с несъвместимостта, и заплаши да внесе жалба в Конституционния съд. Затова от мнозинството решиха да се поправят.

 

БЪРЗ РЕМОНТ

Тази сутрин правната комисия се събра, за да разгледа законопроекта на второ четене. Шефът на комисията Анна Александрова (ГЕРБ-СДС) беше внесла редакции на първоначалните текстове, с които идеята за неплатения годишен отпуск отпадна. Вместо това избраникът за служебен премиер само при назначаването си ще прекъсва своите пълномощия (като управител на БНБ, председател на Сметната палата, омбудсман и т.н. – бел.а.) за периода, в който оглавява кабинета. След освобождаването му от правителството, той ще се върне обратно на предишния си пост. Назначеният за служебен премиер трябва да определи свой заместник в институцията, от която идва, за да изпълнява междувременно задълженията му.

От опозицията признаха, че тези редакции с доближават повече до конституционните текстове. Гроздан Караджов от ИТН обаче открои друг възможен казус – когато бъде назначен, служебният премиер губи качеството си на управител, председател и омбудсман, и не може да издаде заповед кой да го замества в съответната институция.

От БНБ изпратиха становище по законопроекта, подписано от управителя Димитър Радев, на което депутатите не обърнаха внимание. В него се предлагаха текстове, с които се уточнява, че ако гуверньорът бъде назначен за служебен премиер, той не трябва да изпълнява правомощия, свързани с мандата му в банката; смята се за излязъл в неплатен отпуск, като след освобождаването му като премиер, се връща обратно в БНБ; не участва в управлението на дружества, в които банката има участие. В становището се напомня, че правният статут на ръководителите на банката се определя не само от българското, но и от европейското законодателство, включително уставите на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Затова назначаването на управителя или подуправител на БНБ за служебен премиер може да доведе до противоречия с множество европейски норми и вътрешни актове на европейски институции.

Малко по-късно започна обсъждането на промените и в пленарната зала. Петър Петров от „Възраждане“ напомни, че коренът на проблема е в промените в Конституцията, авторството на които той приписа на съпредседателя на ПП-ДБ Христо Иванов и на правосъдния министър в оставка Атанас Славов. Петров заяви, че партията му няма да подкрепи новите промени, защото смята, че не може да се прекъсват временно пълномощия на изборни длъжности. Такива са цялата група потенциални служебни премиери – и председателят на Сметната палата, и управителят на БНБ, и омбудсманът са били избрани на постовете си от Народното събрание.

Водачът на БСП Корнелия Нинова обвини мнозинството, че се опитва да „замаже гафа си“ с Конституцията м.г. Тя напомни, че номинираният за премиер Димитър Главчев сега оглавява Сметната палата – а това означава, че като напусне правителството и се върне в одитния орган, ще трябва да проверява самия себе си и министрите си за евентуални нарушения на закона. „Толкова ярък пример на конфликт на интереси не сме имали в парламентарната практика, а вие сега го залагате в закона. Какво правите бе, хора?“, скара се Нинова от трибуната. И прогнозира, че до една седмица мнозинството ще предложи и промени в закона за конфликт на интереси, за да предпази Главчев и от това. От ИТН предложиха обширни редакции, с които твърдяха, че имат друг подход към казуса, но те не бяха одобрени.

Мнозинството на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС одобри текстовете си така, както бяха редактирани в правната комисия.

 

НОВ КАЗУС

Казус възникна при гласуването на финалната разпоредба, която гласеше, че промените влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“. Неочаквано ПП-ДБ гласуваха против и така се оказа, че ГЕРБ-СДС и ДПС нямат възможност да ги прокарат сами.

Това означава, че се задейства общият принцип, според който, ако в закона не е указано друго, промените влизат в сила 3 дни след обнародването им. „Държавен вестник“ излиза във вторник и в петък. Ако поправките бъдат публикувани в петък, това означава, че ще влязат в сила в началото на следващата седмица. А до края на тази седмица номинираният за служебен премиер Димитър Главчев трябва да обяви пред президента Румен Радев дали ще може да предложи и оглави правителство. С други думи, имаше вероятност Главчев да се окаже в несъвместимост.

Защо гласуваха така, ПП-ДБ не обясниха. От ГЕРБ-СДС твърдят, че ще бъде издаден извънреден брой на „Държавен вестник“, с който по-бързо да се обнародват промените и по-рано да влязат в сила. Така и стана.

 

БЕЗ ОБЯСНЕНИЕ

Политическите играчи упорито отказват да назоват автора на конкретните конституционни текстове, които засягат служебното правителство. Днес Христо Иванов, който многократно беше обявяван (и обвиняван) като автор, обясни дълбокомислено пред медиите, че „законодателният процес изисква определено вникване“. Той заяви, че, както винаги, отказва да коментира разговори, проведени зад затворени врати – каквито бяха консултациите между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС за промените в Конституцията. И посочи, че именно след такива разговори се стигнало до компромисния модел, заради който сега възникват казуси, спорове и опасения.

„Този възможен модел е по-сложен за прилагане, защото изисква повече действия, но той има своите предимства и това не е по никакъв начин нещо, от което ние да се разграничаваме и да търсим начин да го описваме като нещо негативно“, каза Иванов. С други думи, десните все още подкрепят новия модел на служебното правителство и не се разграничават от него. След това обвини президента Радев, че води кампания за връщането на предишното положение, при което той еднолично назначаваше служебния кабинет.

Накрая отхвърли обвиненията, че носи лична отговорност, обяви конституционните промени за колективен труд и призова изобщо да не се говори по темата. „Имаше конституционна комисия, която е работила по конкретните текстове. На всеки един етап е имало преговори и са се постигали някакви компромиси, защото това беше сложно мнозинство. Идеята, че един човек е казал и всички останали като овчици са се наредили и са гласували, е унизителна за всички и за Народното събрание. Молбата ми е да спрем с тези спекулации“, обърна се той към журналистите и обществеността.

 

БЕЗ ДВОЙНИ ЗАПЛАТИ

Сега парламентът предстои да подхване и казуса с двойните заплати на депутатите. За това се заговори преди няколко дни. Според последните промени в Конституцията Народното събрание стана постоянно действащ орган. Поради това пълномощията на парламента ще се прекратят, когато депутатите в следващия положат клетва. Оттук изникна и въпросът дали за периода, в който двата парламента ще се застъпят, депутатите, които са в стария, но са избрани и от новия парламент, ще получат заплати и за двата мандата.

Днес депутатът от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков внесе проект на решение, с който предлага промени в правилника на парламента. В поправките пише, че заплатата ще се дължи от деня, в който депутатите полагат клетва, до деня преди новоизбраните депутати да положат клетва. Според Чолаков така ще се избегне недоразумение по въпроса. Интересното е, че той допуска да бъде питан Конституционният съд по темата, за да се разбере дали текстът, с който Народното събрание стана постоянно действащ орган, съответства на основния закон.

Източник: „Сега“

Настимир Ананиев: Ако получа две заплати, ще се откажа от едната

Posted on: март 29th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

480 депутати ще има България (макар и само на хартия) в продължение на десетина дни през юни.

До това води промяната в Конституцията, според която 49-ото Народно събрание ще остане действащо и по време на служебното правителство и провеждането на предсрочните парламентарни избори.

“Ако стане така, че да имам двойна заплата, ще се откажа от нея”, заяви Настимир Ананиев от ПП-ДБ.

Пълномощията на 49-то НС се прекратяват с полагането на клетвата на депутатите в новото 50-о НС. Това обикновено се случва в рамките на 10-ина дни до 2 седмици от деня на изборите, след като ЦИК обяви имената на избраните народни представители. Част от имената на избраниците ще са едни и същи, но това не променя фактът, че те ще се водят депутати в различни мандати.

Този казус поражда още един въпрос – след като са депутати в два различни парламента, въпросните лица дали ще вземат двойни надници за тези десетина дни. По казуса лидерът на ГЕРБ запази мълчание, засега само Настимир Ананиев от ПП даде коментар.

Скандал в деня на траур: България плаче за дядо Неофит, а депутатите в парламента…

Posted on: март 15th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

Петъчният ден е обявен за траурен в цялата страната по повод кончината на Българския патриарх Неофит. Цял ден пред храм-паметника „Александър Невски“ в София се стичат стотици хора, които се сбогуват с главата на Българската патриаршия.

Въпреки това обаче в парламента траурна обстановка нямаше. Още в началото на заседанието думата взе лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който в декларация от името на парламентарна група призова за защита на Милан Димитров – българин, който лежал в гръцки затвор вече година и половина.

Неговите съпартийци издигнаха надписи с текст „Свобода за Милан“, които останаха по парламентарните банки през целия ден.

В отговор на декларацията на Костадинов Явор Божанков от ПП-ДБ призова за смирение. Но Цончо Ганев се обърна към него с думите, че „ренегати от една партия прехвърчащи в друга, сядащи в скута на друг човек, такива, които не зачитат българското законодателство, а са откровени предатели“ трябвало да знаят, че „освен розовите си наклонности, трябва да спазват закона“.

Ганев, който е и заместник-председател на парламента, продължи, наричайки Явор Божанков „розов депутат“ и каза, че декларацията била в защита на българин.

„Бог да го прости патриарха ни, но ние нямаме време да губим за още един човешки българин“, каза той.

След репликите на Ганев председателят на парламента Росен Желязков предупреди, че се излиза извън пределна допустимото поведение в деня на национален траур, пише „Фокус“.

Но липсата на смирение не свърши до тук, а изглежда, че и никой не чу призива на председателя. Напрежението продължи с разглеждането на законопроекта, касаещ охраната на бежанските лагери.

По време на дебатите престрелките бяха както между управляващи и опозиция, така и между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Въпреки това обаче част от репликите далеч надминаваха добрия тон.

При една от тях лидерът на ПГ на ИТН Тошко Йорданов се обърна към Калина Константинова от ПП-ДБ, казвайки „Киро като петел в курник, гледаше да нареди целия си женски антураж на някви постове – от началник на кабинет до министър“, реферирайки към нея за времето, в което тя бе част от изпълнителната власт.

Малко по-късно Явор Божанков пък нарече ИТН и „Възраждане“ „популистки формации“, а към последната добави, че е и проруска.

След него пък Маноил Манев, правейки изказване от парламентарната трибуна, бе провокиран от Атанас Атанасов, който му направи реплика от място, а заради това Манев заяви: „Спрете хора като тоя лъжец (бел. от ред. – Явор Божанков), който беше преди мен тук, спрете го да говори глупости“.

Дебатите продължиха и след това с особен тон. Чуваха се обвинения за комунистическото минало, за това кой е подарявал кученца на руски президенти, за това кой кое посолство обслужвал и други.

Изказване на депутата Манол Пейков от ПП-ДБ пък предизвика реакция от „Възраждане“, чиито депутати започнаха да му подвикват от място „я, се виж в огледалото“, докато той им правеше жестове с ръце, слизайки от парламентарната трибуна. А след това се чуха изказвания, че бил пиян и други.

Всичко това се случи на фона на липсата на декларации в памет на патриарх Неофит. Единствената форма на почит към него бе минутата мълчание, с която стартира вчерашното заседание, и няколкото изказвания на лидерите на партии пред журналистите.

 

„Избраха финансови стимули“! „Възраждане“ изключи трима депутати след драмите в СОС

Posted on: февруари 9th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

Избирането на председател на Столичния общински съвет (СОС) доведе до сътресения в парламентарната група на „Възраждане“. Ден след като четирима софийски съветници гласуваха „за“ това Цветомир Петров да застане временно начело на съвета, лидерът на партията Костадин Костадинов ги обвини, че са избрали „финансови стимули пред честта и каузата на „Възраждане“.

В парламента Костадинов призна, че гласуването в СОС е нанесло щети на партията, защото много симпатизнати са поискали обяснения за случващото се. Затова още в четъвртък вечер градската органзиация е решила да търси политическа отговорност от депутатите, номинирали въпросните общински съветници. В петък е било решено народните представители да бъдат изключени от групата. Става дума за трима души – Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев. Последният е един от най-активните депутати на „Възраждане“ и фен на лидера Костадинов. В миналото Дренчев е заявявал, че Костадинов „никога не греши“.

На депутатите е било предложено да подадат оставки, но те са отказали. Тогава е било взето решение за изключването им. Към момента не е ясно как и дали това ще промени баланса на силите в парламента. „Възраждане“ обаче загуби повече от половината си група в СОС. В четвъртък лидерът им в общината Диян Николов обяви, че четиримата гласували са изключени. Така партията остава със само трима души.

„Оттук насетне това, което предстои, е хората, които останаха в СОС, да работят двойно и тройно повече от обичайното, защото в момента в общинския съвет единствената опозиционна сила остава „Възраждане“. Всички останали станаха част от сглобката“, коментира Костадинов в петък.

Той определи ситуацията като „изключително неприятна“, но все пак подчерта, че от 201 общински съветника в цялата страна „пробив имаме само в София“. Не е ясно какво ще се случи с тримата изключени депутати. Досегашната практика сочи, че в такива случаи те остават в парламента като независими.

„Те предпочетоха да останат в парламента вместо да подадат оставки, за да поемат политическата отговорност. В този случай политическата отговорност си я поемаме ние като парламентарна група, защото сме длъжни да покажем на нашите избиратели, че предателства не се прощават“, каза Костадинов.

В 5:41 часа сутринта: Добро утро и честит бюджет!

Posted on: юли 28th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

В 5:41 часа тази сутрин Парламентът прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2023 г., съобщава БТА. Това стана след среднощно заседание, последвало гласуването в четвъртък. Около 20 часа продължи работата на депутатите.

НС прие рамката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 година. Заложените приходи, помощи и дарения са общо в размер на 40 810 564 600 лв.

Данъчните приходи са 35 559 400 000 лв., неданъчни приходи – 5 250 664 600 лв., а помощи и дарения – 500 000 лева. Разходите са 22 252 283 500 лв., като текущите разходи са 18 553 314 000 лв., в т.ч. за персонал 8 627 894 100 лева. Капиталовите разходи са 3 515 589 900 лева.

Депутатите по-рано вече приеха регистрираните по ДДС лица, които са предприятия по Закона за счетоводството – търговци, юридически лица, предприятия в случаите, да декларират наличността за съответното календарно тримесечие, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията надхвърля 50 000 лв.

Не приеха предложението на „Има такъв народ“ (ИТН) след 31 юли т.г. ДДС за ресторантьорите да се върне на 20 процента. Аргументите, с които отхвърлиха това предложение е, че вече няма ковид криза.

Останалите промени, които законотворците приеха в бюджета касаят акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин. Ставката за течност за електронната цигара се повишава от 0,18 лв. на 0,30 лв. за милилитър от 1 август 2023 г. Ставката за заместител на тютюна, съдържащ никотин, да е 90 лв. за килограм от 1 август 2023 г., стана ясно още по време на гласуването на бюджета.

Приеха компании с над 100 служители да превеждат заплатите само по банков път.

Предложението на финансовото министерство за фирмите, които да бъдат задължени да плащат заплати само с банков превод предвиждаше мярката да важи за предприятия с над 50 работници, но след дискусиите прагът бе увеличен на 100.

Изключение ще има за работодатели, които наемат хора чрез договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.

Ресторантьорите също ще плащат заплати по банков път, ако наетите от тях лица са над 100. Дивидент също задължително ще се изплаща по банка когато е над 1000 лева.

„Добро утро и честит бюджет“, обяви председателят на Народното събрание Росен Желязков след приемането на последната разпоредба от законопроекта.

„Бюджетът е в първоначално зададените параметри – с 3% дефицит, със сериозна капиталова програма, с едно преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане, което парламентът гласува, в размер на около 300 млн. лева“. Така министърът на финансите Асен Василев коментира пред журналисти в Народното събрание приетия тази сутрин на второ четене държавен бюджет за тази година, след заседание, започнало вчера и продължило над 20 часа.

По думите му в голямата си част фискалните мерки са запазени така, че да се съберат приходите.

Гласуването на план-сметката на държавата започна с приемането на редица промени в данъчните закони, по които имаше сериозни и продължителни дебати, припомня БТА.

Попитан дали може да има някаква промяна, предвид факта, че БНБ ревизира прогнозата си за растеж на икономиката на 1%, а бюджетът е изготвен при 1,8%, той отговори, че продължава да вярва, че икономиката ще расте по-бързо от 1% тази година. Василев добави, че така или иначе данните за второто тримесечие ще станат ясни в средата на август.

 

Депутатите се изпокараха за заплатите си

Posted on: април 29th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Спор в пленарната зала предизвика предложение за редакция във финансовите правила в проекта на правилник на Народното събрание (НС). Заради безредици в залата председателят на НС Росен Желязков даде десет минути почивка. След това обсъждането на парламентарния правилник беше подновено, предаде БТА.

Според сега действащите правила по бюджета на НС към основните заплати на депутатите се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година. Петър Петров („Възраждане“) предлага към трудов да се добави „или осигурителен“ стаж, както и на депутатите да се осигурява безплатен абонамент за правно-информационна система и безплатен достъп до библиотеки и читални.

В тази връзка Искрен Митев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ обвини Петров, че очевидно неговата депутатска заплата не му стига и, освен трудов, иска да се добави и осигурителен стаж. Иска НС да му плаща още по-голяма заплата, да му плаща безплатен достъп до библиотеката и читалнята и безплатен достъп до правните системи, коментира Митев и поиска колегата му от „Възраждане“ да обясни защо.

В отговор Петър Петров каза, че трудовият стаж бива тълкуван като осигурителен стаж.

Той отбеляза, че 200 хиляди лица, упражняващи свободни професии, са дискриминирани, защото не се осигуряват за болничен и майчинство. За да се избегне тази дискриминация, направих това предложение, да могат самоосигуряващи се лица, упражняващи свободни професии да са равнопоставени, посочи той. Петров посочи, че като юрист така или иначе ползва правноинформационни системи, има и карта за Народна библиотека, но такъв достъп би бил от полза и за останалите депутати.

Това, което предлагате, не е за 200 хиляди човека, а за вашата лична заплата, репликира го Митев. По думите му 300-600 лева е таксата за правно-информационната система и картата за Народна библиотека.

Преди това депутатите приеха в правилника на Народното събрание, че внесените въпроси в рамките на парламентарния контрол до разпускане на Народното събрание (НС) следва да получат писмен отговор.

Министър-председателят, заместник министър-председателят и министърът ще могат да отложат само устен отговор на въпрос или питане поради болест или командировка извън страната и при неотложни случаи, но не повече от два пъти, приеха още народните представителите. Предложението за редакция беше направено от Павела Митова („Има такъв народ“). Досега правилникът даваше възможност да се отлагат устен или писмен отговор на въпрос или питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи.

Народните представители, които са хабилитирани преподаватели във висши училища, запазват заеманата от тях длъжност и могат да продължат да упражняват преподавателската си дейност или да ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им по споразумение със съответното висше училище, прие още парламентът по предложение на ГЕРБ-СДС.

В правилника на НС беше записано, че парламентарните групи и парламентарните комисии

имат право на нещатни експерти. Нещатните експерти към парламентарните групи са до десет за всяка отделна група. Максималният брой нещатни експерти за една постоянна комисия е не повече от половината от броя на членовете ѝ.

Досега беше регламентирано само, че народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници.

В Народното събрание се създава и води публичен регистър на нещатните сътрудници в Народното събрание. В регистъра се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор, възложената задача и размерът на възнаграждението при спазване изискванията за защита на личните данни.

Радев към Борисов и другите депутати: Трябва да има диалог и смиреност (ВИДЕО)

Posted on: април 12th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

За мен е чест да съм един от първите, които ви поздравяват. Свиках Народното събрание (НС) в страстната седмица с очакванията на българския народ за едно различно начало на този парламент. Трябва да има диалог и смиреност, както и преодоляване на изоставането с редица много важни законопроекти.

Това заяви от трибуната на парламента президентът Румен Радев, който направи обръщение към депутатите в първия пленарен ден на 49-о НС.

„Предизвикателствата пред вас са големи. Основна задача е приемането на бюджет. Така ще можем да гарантираме доходите на хората в период на кризи и ще можем да работим за растеж на икономиката. Силно се надявам този бюджет да бъде внесен от редовно правителство, което да се ангажира с дългосрочни политики. Ако това не стане, служебното правителство ще внесе бюджет. 49-о НС е изправено пред съдбовни решения. Очаквам това НС да подкрепи европейския курс на България, който е заложен от служебното правителство. Трябва да се подкрерпят законопроектите, които ще помогнат да се получат средства по плана за възстановяване и ще отпушат пътя ни към Шенген. Очаквам да се подходи с отговорност към съдебната реформа и националната сигурност. Трябва да се сложи край на заблудата, че с подмяната на няколко танка ще модернизираме армията ни. Истинската модернизация изисква големи средства от националния бюджет и политиччески отговорни действия“, добави държавният глава.

„Днес българите очакват да чуят вашите позиции. Те трябва да се онсовават на ясни принципи, приоритети и ценности. Обществените очаквания и залогът пред това НС са огромни. Вие трябва да работите за просперитета на България и европейското ѝ бъдеще. Това няма да стане с лозунги, а с работа и действия“, завърши Румен Радев.

 

https://www.facebook.com/PresidentRumenRadev/videos/1455404408329892

Докога ще храним 240 депутати?

Posted on: април 11th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Мисля си за отминалите избори. Пети поред за близо година и половина! А струват „само“ 85 милиона! Като ги умножа по пет, правят близо половин милиард! Половин милиард от нашите заплати и пенсии! И си мисля за онова мрачно тоталитарно минало, когато депутат тогава не беше професия, всички работеха и идваха в София само на сесии! Взимаха някакъв бонус като депутати, но заплатата им беше както на всички други и затова се чувстваха като част от народа. Не на думи!

Днешните 240 полагат къртовски труд като депутати и неслучайно кьораво, куцо и сакато иска да стане депутат! И измислят какви ли не партии, но с надеждата да влязат в парламента и да живеят на наш гръб. И другият въпрос, който плахо се повдига от време на време: когато се гласува настоящата Конституция, която определи 240 депутати, бяхме над 9 млн. население. Сега сме малко над 6 млн., вкл. българите, които трайно живеят в чужбина и няма да се върнат никога. Защото децата им са родени там и имат друга родина, не България. Но пак си имаме 240 депутати, които трябва да храним! Не е ли време да намалим броя им!?

И отново си спомням онова мрачно комунистическо минало, когато цените с десетилетия не мърдаха, когато здравеопазването и образованието бяха напълно безплатни, когато нямаше престъпност и банани, когато нямаше инфлация и епидемии, когато имаше безброй вицове, а днес няма кой да ги измисля. И още и още… Топим се като пролетен сняг, даже вече и сняг няма, но сме горда, независима и просперираща България в европейското семейство!

Владимир Илиев, за в. Ретро

Ето кои депутатите попадат в 49-ия парламент

Posted on: април 4th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Вече е ясно кои народни представители ще отстояват интересите на народа в новия 49-и парламент.

При 100% преброени гласове ГЕРБ-СДС е първа политическа сила 26,51%, което прави 69 депутати, ПП-ДБ – 24,54 % и взима 64, „Възраждане“ – 14,15 % 37 народни представители, ДПС – 13,72 %, което е 36 депутата, БСП – 8,94 % остава с 23 депутата, а за ИТН – 4,11 %  за момента се смята, че ще имат 11 народни представители.

Очаква се до дни ЦИК да оповести окончателния списък с народните представители.

Възможно е да има пренареждане и с преференциите.

Вижте пълния списък на новите депутати по райони и политически сили:

Благоевград (11 мандата)

ГЕРБ-СДС

Росен Димитров Желязков

Стефан Апостолов Апостолов

Даниела Владимирова Савеклиева

Костадин Томов Стойков

„Продължаваме промяната – Демократична България“

Андрей Атанасов Гюров

Георги Йорданов Ганев

„Възраждане“

Цончо Томов Ганев

Цвета Валентинова Рангелова (ако Цончо Ганев реши да влезе от Благоевград)

ДПС

Делян Пеевски

Йордан Цонев

Елхан Кълков (ако Йордан Цонев реши да влезе от Велико Търново)

Фатима Йълдъс (ако Делян Пеевски влезе от Пазарджик)

БСП

Корнелия Петрова Нинова

Богдан Емилов Боцев (ако Корнелия Нинова реши да влезе от София)

ИТН

Станислав Тодоров Трифонов

Петя Божидарова Димитрова

 

Бургас (14 мандата)

ГЕРБ-СДС

Жечо Дончев Станков

Любен Любенов Дилов

Галя Стоянова Желязкова

Андрей Стоянов Рунчев

ПП-ДБ

Константин Живков Бачийски

Даниела Стоянова Божинова

Богомил Иванов Петков

„Възраждане“

Цончо Томов Ганев

Борис Димитров Аладжов

Звезделина Камелиева Каравелова (Ако Цончо Ганев реши да влезе от Благоевград)

ДПС

Севим Исмаил Али

Ешереф Кязим Ешереф

Фатме Хасан Рамадан

БСП

Петър Георгиев Кънев

ИТН

Ивайло Ванев Вълчев

 

Варна (16 мандата)

ГЕРБ-СДС

Даниел Павлов Митов

Красен Кирилов Кралев

Славена Димитрова Точева

Павел Алексеев Христов

Бранимир Николаев Балачев

Медиха Енвер Мехмед-Хамза

ПП-ДБ

Даниел Максим Лорер

Ивайло Христов Митковски

Калоян Тонев Икономов

Антон Йорданов Тонев

„Възраждане“

Костадин Тодоров Костадинов

Коста Георгиев Стоянов

Светослав Тодоров Тодоров

Никола Ангелов Димитров (ако Костадин Костадинов реши да влезе от София)

ДПС

Филиз Хакъева Хюсменова

БСП

Борислав Гуцанов Гуцанов

Павел Енев Раличков (ако Борислав Гуцанов избере да влезе от Търговище)

ИТН

Тошко Йорданов Хаджитодоров

Драгомир Стефанов Петров (ако Тошко Йорданов реши да влезе от Плевен)

 

Велико Търново (8 мандата)

ГЕРБ-СДС

Костадин Георгиев Ангелов

Георги Петров Недев

ПП-ДБ

Людмила Николаева Илиева

Йордан Ивов Терзийски

„Възраждане“

Станислав Добринов Стоянов

ДПС

Йордан Кирилов Цонев

Мастън Османов Мастънов (ако Йордан Цонев реши да влезе от Благоевград)

БСП

Кристиан Иванов Вигенин

Валентина Иванова Димова (ако Кристиан Вигенин реши да влезе от Ямбол)

ИТН

Андрей Иванов Чорбанов

 

Видин (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Росица Любенова Кирова

ПП-ДБ

Любен Иванов Иванов

„Възраждане“

Валери Иванов Сираков

ДПС

Станислав Димитров Анастасов

 

Враца (6 мандата)

ГЕРБ-СДС

Красен Кръстев

Мартин Харизанов

ПП-ДБ

Деница Симеонова

„Възраждане“

Ивайло Папов

ДПС

Цветан Енчев

БСП

Атанас Зафиров

Иван Г. Иванов (ако Атанас Зафиров избере да влезе от Хасково)

 

Габрово (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Томислав Пейков Дончев

ПП-ДБ

Явор Руменов Божанков

„Възраждане“

Даниел Петров Петров

БСП

Драгомир Велков Стойнев

 

Добрич (5 мандата)

ГЕРБ-СДС

Деница Евгениева Сачева

ПП-ДБ

Ивайло Николаев Мирчев

„Възраждане“

Константина Венциславова Петрова

ДПС

Ертен Белгинова Анисова

БСП

Мая Йорданова Димитрова

 

Кърджали (5 мандата)

ДПС

Мустафа Карадайъ

Елван Гюркаш

Байрам Байрам

Адлен Шевкед

Павлин Кръстев (ако Мустафа Карадайъ влезе от Шумен)

ИТН

Цветан Иванов Предов

 

Кюстендил (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Христо Богомилов Терзийски

Даниел Тихомиров Александров

ПП-ДБ

Георги Николаев Стамов

„Възраждане“

Димчо Димитров Димчев

 

Ловеч (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Николай Нанков Нанков

ПП-ДБ

Искрен Цветославов Арабаджиев

„Възраждане“

Николай Георгиев Дренчев

БСП

Ирена Тодорова Анастасова

 

Монтана (4 мандата)

ГЕРБ

Ирена Методиева Димова

ПП-ДБ

Ванина Димитрова Вецина

„Възраждане“

Петър Николаев Петров

Евелина Захариева Петкова (ако Петров влезе от 24-и МИР в София)

ДПС

Димитър Иванов Аврамов

 

Пазарджик (8 мандата)

ГЕРБ-СДС

Екатерина Спасова Гечева-Захариева

Найден Тодоров Шопов

ПП-ДБ

Ивайло Шотев

Петър Куленски

„Възраждане“

Стоян Николов Таслаков

ДПС

Делян Славчев Пеевски

Небие Исмет Кабак

Осман Акчай Мурадов (ако Делян Пеевски влезе от Благоевград)

БСП

Драгомир Велков Стойнев

 

Перник (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Георг Даниелов Георгиев

Емил Ангелов Костадинов

ПП-ДБ

Бойко Илиев Рашков

„Възраждане“

Димо Георгиев Дренчев

 

Плевен (8 мандата)

ГЕРБ-СДС

Пламен Тачев Петров

Валери Пламенов Лачовски

ПП-ДБ

Радостин Петев Василев

Деян Петев Петков

„Възраждане“

Ивелин Първанов Първанов

ДПС

Марио Киров Рангелов

БСП

Румен Василев Гечев

ИТН

Тошко Йорданов Хаджитодоров

Александър Атанасов Александров (ако Тошко Йорданов влезе от Варна)

 

Пловдив-град (12 мандата)

ГЕРБ-СДС

Бойко Методиев Борисов

Радомир Петров Чолаков

Десислава Цветанчова Трифонова

Стефан Иванов Шилев (ако Бойко Борисов влезе от София)

ПП-ДБ

Никола Георгиев Минчев

Йордан Яворов Иванов

Христо Йорданов Даскалов

Милен Илиев Матеев

„Възраждане“

Ангел Жеков Георгиев

Емил Янков Янков

ДПС

Танер Мехмед Али

БСП

Иван Богомилов Петков

ИТН

Гроздан Спасов Караджов

 

Пловдив-област (11 мандата)

ГЕРБ-СДС

Вежди Летиф Рашидов

Иван Йовков Червенков

Йордан Стоянов Кръстанов

ПП-ДБ

Росен Добрев Костурков

Катя Максимова Панева

„Възраждане“

Стоян Николов Таслаков

Кръстьо Стоянов Врачев

ДПС

Рамадан Байрам Аталай

БСП

Манол Трифонов Генов

Калин Танев Калапанков

ИТН

Станислав Светозаров Балабанов

 

Разград (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Десислава Вълчева Атанасова

Гюнай Хюсмен Хюсмен (ако Десислава Атанасова реши да влезе от Русе)

ПП-ДБ

Антоанета Димитрова Цонева

ДПС

Ахмед Реджебов Ахмедов

Ихсан Халил Хаккъ

 

Русе (7 мандата)

ГЕРБ-СДС

Десислава Вълчева Атанасова

Георги Николаев Кръстев

Богдан Стефанов Донев (ако Десислава Атанасова влезе от Разград)

ПП-ДБ

Мартин Димитров Димитров

Иван Белчев Белчев

„Възраждане“

Златан Стоянов Златанов

ДПС

Ализан Нихат Яхова

БСП

Иван Валентинов Иванов

Ивалинка Тодорова Цанкова

 

Силистра (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Ивелин Статев Иванов

ПП-ДБ

Стоян Иванов Георгиев

ДПС

Джевдет Ибрям Чакъров

Гюнер Нихат Ахмед

 

Сливен (6 мандата)

ГЕРБ-СДС

Десислава Жекова Танева

Мария Щерева Белова

ПП-ДБ

Татяна Славова Султанова-Сивева

„Възраждане“

Климент Пламенов Шопов

ДПС

Хатидже Мехмедова Георгиева

БСП

Деян Цанков Дечев

 

Смолян (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Красимир Митков Събев

ПП-ДБ

Михал Григоров Камбарев

ДПС

Хайри Реджебов Садъков

Анджей Веселинов Джандев

 

София 23-ти МИР (19 мандата)

ГЕРБ-СДС

Румен Димитров Христов

Александър Руменов Ненков

Николай Нидал Алгафари

Александър Койчев Иванов

Асен Георгиев Балтов

ПП-ДБ

Кирил Петков Петков

Божидар Пламенов Божанов

Атанас Петров Атанасов

Настимир Ананиев Ананиев

Васил Христов Пандов

Надежда Георгиева Йорданова

Венко Николов Сабрутев

Васил Стефанов Стефанов

Кристина Николаева Петкова

„Възраждане“

Николай Георгиев Дренчев

Иво Георгиев Русчев

Маргарита Атанасова Генчева

Ивелин Първанов Първанов (Ако Николай Дренчев влезе от Ловеч)

БСП

Христо Танчев Проданов

ИТН

Павела Василева Митова

 

София 24-ти МИР (13 мандата)

ГЕРБ-СДС

Тома Любомиров Биков

Рая Назар Назарян

Евгения Бисерова Алексиева

Деница Пламенова Николова

ПП-ДБ

Христо Любомиров Иванов

Лена Здравкова Бориславова

Андрей Иванов Цеков

Петър Василев Кьосев

Стоян Александров Михайлов

Нели Стойчева Димитрова

Петър Георгиев Петров (Ако Христо Иванов влезе от Варна)

„Възраждане“

Петър Николаев Петров

Александър Димитров Арангелов

Деян Николаев Николов (Ако Петров влезе от Монтана)

Ивайло Георгиев Чорбов (Ако Петров влезе от Монтана, а Арангелов от София област)

БСП

Георги Страхилов Свиленски

ИТН

Пламен Иванов Данаилов

 

София 25-ти МИР (14 мандата)

ГЕРБ-СДС

Бойко Методиев Борисов

Христо Георгиев Гаджев

Анна Василева Александрова

Лъчезар Богомилов Иванов

Петър Николаев Николов (Ако Бойко Борисов влезе от Пловдив)

ПП-ДБ

Христо Христов Петров

Владислав Панчев Панев

Калина Бориславова Константинова

Венеция Огнянова Нецова-Ангова

Елисавета Димитрова Белобрадова

„Възраждане“

Костадин Тодоров Костадинов

Иво Георгиев Русчев

Деян Николаев Николов

Димо Георгиев Дренчев (Ако Костадин Костадинов влезе от Варна)

БСП

Корнелия Петрова Нинова

Милко Николаев Панов (Ако Корнелия Нинова влезе от Благоевград)

ИТН

Филип Маринов Станев

Иван Стойнов Кючуков (Ако Филип Станев влезе от Русе)

 

София област (14 мандата)

ГЕРБ-СДС

Младен Найденов Маринов

Валентин Мирчов Милушев

Марин Василев Маринов

ПП-ДБ

Александър Димитров Симидчиев

Искрен Николаев Митев

„Възраждане“

Александър Димитров Арангелов

Георги Димитров Прасков (Ако Александър Арангелов влезе от 24-ти МИР)

ДПС

Петър Пандушев Чобанов

БСП

Иван Ивайлов Ченчев

 

Стара Загора (11 мандата)

ГЕРБ-СДС

Красимир Георгиев Вълчев

Маноил Минчев Манев

Илиана Петкова Жекова

Бояна Тихомирова Танева-Манова (ако Красимир Вълчев избере да влезе от Шумен)

ПП-ДБ

Радослав Стефанов Рибарски

Атанас Владиславов Славов

„Възраждане“

Искра Михайлова Михайлова

Даниел Станиславов Проданов

ДПС

Халил Реджепов Летифов

БСП

Георги Янчев Гьоков

 

Търговище (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Теменужка Петрова Петкова

ПП-ДБ

Илина Симеонова Мутафчиева

ДПС

Джейхан Хасанов Ибрямов

БСП

Борислав Гуцанов Гуцанов

Светослав Иванов Стефанов (Ако Борислав Гуцанов влезе от Варна)

 

Хасково (8 мандата)

ГЕРБ-СДС

Делян Александров Добрев

Георги Тенев Станков

ПП-ДБ

Асен Василев

Катя Максимова Панева

Веселин Жеков Недев (Ако Асен Василев влезе от София)

„Възраждане“

Георги Николаев Георгиев

ДПС

Сезгин Юсеин Мехмед

Мюмюн Сали Мюмюн

БСП

Атанас Зафиров Зафиров

Смиляна Николова Нитова-Кръстева (Ако Атанас Зафиров влезе от Враца)

 

Шумен (6 мандата)

ГЕРБ-СДС

Красимир Георгиев Вълчев

Илтер Бейзатов Садъков

Ралица Тодорова Ангелова (ако Красимир Вълчев избере да влезе от Стара Загора)

ПП-ДБ

Николай Денков Денков

„Възраждане“

Веселин Миленов Вешев

ДПС

Мустафа Сали Карадайъ

Хамид Бари Хамид

Кадир Реджебов Насуфов (Ако Карадайъ влезе от Кърджали)

Ямбол (4 мандата)

ГЕРБ-СДС

Димитър Ангелов Иванов

ПП-ДБ

Мирослав Николаев Иванов

„Възраждане“

Никола Ангелов Димитров

БСП

Кристиан Иванов Вигенин

Димитър Георгиев Биволаров (Ако Вигенин избере да влезе от Велико Търново)

Кандидат-депутатите с луксозни имоти за милиони в чужбина

Posted on: март 24th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Завидно скъпо имущество в чужбина притежават част от кандидат-депутатите за 49-ия парламент. Справка от имуществените им декларации към КПКОНПИ, разкрива, че някой от тях са успели да се сдобият с атрактивни имоти в големи европейски столици, пише „Ретро“.

Начело на списъка е Кристиан Вигенин, който е собственик на апартамент в Брюксел. Жилището му се простира на площ 82 квадратни метра и се води по документи на Вигени неговата съпруга Ммилена. Него те се добиват през 2009 година. Придобиват го за 663 000 лв.

Съсед на Вигенин в Брюксел е Христо Иванов. Съпругата му Йорданка Иванова от миналата година притежава къща с гаражи в Брюксел. Имотът на семейство Иванови е 195 квадрата и е придобит през 2022 година за 655 000 лв. За жена му се знае само че е действащ адвокат.

Колегата на Христо Иванов от ДБ Владислав Панев може да се похвали с апартамент в Холандия за 356 939 лв. А жилището на кандидат-депутата се намира в Тилбург и е 85 квадрата. По документи той е собственик заедно съпруга си Таня Панева, с която притежават още 8 имота в България.

Двама кандидат-депутати от редиците на ПП също са се облажили с чужбинско имущество. Настимир Ананиев е собственик на апартамент в Ирландия. Макар жилището да е на площ от скромните 45 квадратни метра цената му е почти половин милиона, с точност 518 295 лева. Инвестицията те са направили през 2005 година, доста преди да купя твое жилище в София. С апартамент в столицата се сдобиват чак през 2017 година. Той обаче е по-голям – 963 квадрата и струва 233 700 лв. Калоян Икономов от ПП притежава апартамент столицата на Украйна. Жилището му в Киев е с площ 73 квадрата, закупено малко преди да започне войната през 2021 година. Предвид централната локация инвестицията на Икономов в Украйна съвсем не е необяснима, тъй като неговата съпруга е украинка по произход.

Безспорно най-скъп имот в чужбина обаче притежава бившият премиер Гроздан Караджов. Той отново драпа за място във властта и е водачи на листа на сгормолясалата се партия на Слави Трифонов в Пловдив. Караджов и жена му Цецка са собственици на луксозно жилище в Рим. Апартаментът там е цяла резиденция с площ от 300 квадрата. Намира се в един от най-скъпите райони на вечния град, близо до знакови туристически забележителности. Имотът е закупен през 2021 година срещу 987 713 лв.

Още един кандидат-депутат под крилото на Слави Трифонов разполага със скъпо имущество в чужбина. Танер Тюркоглу, е декларирал, че притежава три имота в Турция. Първият от тях е къща с двор в Мудания, простиращи се на 350 квадрата и струва 120 000 лв. Придобита е през 2018 година, а година по-късно депутатът на Слави купува апартамент в Бурса от 120 квадрата за 70 000 лв. От 2016 година е собственик на къща с двор и площ от 550 квадратни метра отново в Бурса. Нейната цена е 140 бона.

Имот в гръцко разполага Екатерина Захариева от ГЕРБ. Бившата външна министърка и съпругът й ангел придобиват земеделска земя в южната ни съседка през 2008 година, но по-късно започват да застрояват имота със студия. По проект лятната им резиденция ще се простира върху 320 квадратни метра разгърната площ. До момента те са платили 178 517 лв., става ясно от имуществената им декларация.

С най-скъпи имоти в България от всички кандидат-депутати пък могат да се похвалят Владимир Табутов от ПП и Костадин Ангелов от ГЕРБ. Табутов е собственик на апартамент в София на стойност 1 528 850. Костадин Ангелов има къща в полите на Витоша за 586 749 лв.