“Готов съм да се обзаложа, че второто плащане по плана за възстановяване и устойчивост ще дойде до пролетта. Тогава ще обсъждаме кога точно ще бъде изпратено искане за трето плащане”. С такъв бодър тон премиерът Николай Денков коментира в началото на януари очакваните плащания на милиарди по плана за възстановяване и устойчивост през 2024 г. До астрономическата първа пролет има още време, но дни преди ротацията плащане няма – 5 месеца след подаване на искането. А премиерът Денков ще завещае на Мария Габриел, или който ще е следващият премиер след него, цъкащи бомби и забавени проекти за милиарди левове по националния план за възстановяване и устойчивост.

Изпълнението на плана уж беше ключов приоритет за постигането на компромис за съставяне на правителството. Нуждата от изпълнение на заложените в него реформи и инвестиции периодично се размахва като основание на съществуването на кабинета. Зад тази фасада се крият много сериозни рискове и забатачени преговори с Брюксел. Разбира се, финансовото министерство отрича всичко и рисува ведра картина за очаквания поток от милиарди към България. Какви успокоителни мантри се чуват от ведомството на Асен Василев и защо те нямат почти нищо общо с реалността?

Няма риск за загуба на средства

Особено показателно бе изслушването на финансовия министър в ресорната парламентарна комисия в НС в края на януари. Василев успа депутатите с куп справки и самоуверен тон, докато в подготвените от МФ материали се съдържат изумителни твърдения. Още първият абзац на представения на комисията документ започва с опашата лъжа. В него се обяснява, че за разлика от оперативните програми, където България отчита пред Брюксел извършени разходи, при плана за възстановяване и устойчивост се отчитат резултати – извършени реформи, и няма срок за разплащане към крайните получатели. „Няма краен срок за разплащане към крайни получатели и съответно, няма риск от загуба на средства“, изтъкват още от МФ.

Уви, риск от загуба на средствата има, и той е много голям. От МФ не споменават дори от кумова срама крайния срок за изпълнение на заложените в плана реформи и инвестиции – 31 август 2026 г., и големият риск България да не може да поиска всички плащания по него. Усвояването на предвидените милиарди за България е разделено на общо 9 искания за плащания, и всяко от тях става след изпълнени конкретни законодателни ангажименти за реформи, както и на определени инвестиции.

При инвестициите положението е особено критично, защото за разлика от промените в законите, където нещата могат по-лесно да се наваксат, тук обикновено има обществени поръчки, обжалвания, изпълнение и т.н.  Вече може да се даде конкретен пример за инвестиция, която няма да бъде изпълнена навреме – закупуването на новите мотриси за БДЖ. По едната голяма поръчка на транспортното министерство – за закупуване на 20 електрически влака тип push-pull срокът за доставка е 33 месеца, а по втората поръчка – за 35 едноетажни електрически влака, машините трябва да са доставени за 28 месеца. Очакват се договори най-рано през март тази година, като не е ясно дали ще има обжалвания. В същото време планът изисква част от машините по договора за 35 влака да са доставени в началото на 2025 г., като това е една от целите, които трябва да бъдат изпълнени за изпращане на искане за 7-о плащане. Всичките машини трябва да са доставени до края на август 2026 г., като това е условие за подаване на 9-то искане за плащане. Тоест само ло пиния на поръчките за нов подвижен състав в железниците съществува риск от неизпълнение за две от плащанията по плана, без изобщо да се споменава започнатото разследване от Брюксел на поръчката за 20 електрически влака заради участие на  китайска компания, заподозряна в получаване на субсидии.

Рисковите поръчки за железниците не са единствените. Огромна част от включените в 9-тото искане за плащане (567 млн. евро) цели са именно за приключили инвестиции. Някои от тях изобщо не са започнали.

Всичко е наред с предоговарянето на реформите в енергетиката  

България се забави критично с началото на изпълнението на плана, като за това има и обективни причини – политическата криза, но темпото се наваксва прекалено бавно. Тази година България трябваше да внесе в ЕС четвърто и пето искане за плащане, а още чака второто. От МФ вече обявиха, че актуалните планове са през 2024 г. България да успее да подаде само трето и четвърто искане за плащане.

Този план може да се определи направо за оптимистичен на фона на забатачването на предоговарянето на реформите в част енергетика. Покрай тежкия дебат и решението на НС да се иска отпадане на ангажиментите за квотите на въглищните централи България вече има проблем с ЕК, при това още на етап второ плащане. От Брюксел не са доволни от представената от България карта за климатична неутралност – скандал, предизвестен още при решението тя да се приеме без стиковка с други ключови документи в сектора. От ЕК недоволстват и защо не е обявен предвидения към второ плащане търг за изграждане на нови ВЕИ с капацитет за съхранение. Тази схема се забави, защото се оказа силно ограничителна и енергийната комисия в НС върна министерството на поправителен. Тежките спорове с Брюксел по реформата в енергетиката обаче тепърва предстоят.

От МФ успокояват, че вече са готови с нужните промени в плана покрай искането за отпадане на ангажименти за квотите от въглищните централи и други спорни енергийни проекти като завода за батерии например, и предстои те да бъдат пратени неформално за съгласуване с Брюксел. Очаква се картината с ангажиментите за намаление на квотите да не е толкова тежка заради спирането на “КонтурГлобал Марица Изток” 3, но така или иначе преговорите няма да са леки. Както „Сега“ писа, отказ от реформи по регламент може да доведе до отпадане на финансиране и санкции за България, при това възлизащи на огромни суми. Този риск изобщо не се коментира от МФ.

Изневиделица се появиха и апетити за голямо преструктуриране на все още непредставената нова глава към плана за възстановяване – за проекти за енергийна независимост от Русия по инструмента RepowerEu. Асен Василев изненадващо лансира нестикована с енергийното министерство идея за прехвърляне на парите от планираните енергийни проекти към саниране. Това съвсем естествено доведе до политически скандал.

Предоговарянето на плана заради енергетиката и други изоставащи проекти чисто технически ще отнеме и време – по регламент до 3 месеца, ако няма някакви допълнителни забавяния. На фона на всичко това е по-реалистично да се приеме, че страната ни ще успее да подаде само едно искане за плащане до края на годината – трето. Така към края на 2024 г. страната ни ще изостава с общо 2 плащания спрямо първоначалното темпо. Ако изоставането с 2 плащания се пренесе и в следващите години, може да се очаква, че 8 и 9-то плащане няма да могат да бъдат поискани. Те възлизат на близо 1 млрд. евро. Те ще трябва да се платят от националния бюджет, за да се завършат започнатите инвестиции.

С оперативните програми почти всичко е наред

С приключването на стария програмен период наистина не се очертават големи проблеми, защото държавите-членки получиха много възможности да прехвърлят неусвоените пари – първо за извънредни харчове покрай ковид, после заради енергийната криза. Новият програмен период обаче изобщо не тръгва с добро темпо. Потресаващо е, че страната ни още не може да изпълни едно от предварителните отключващи условия за новия програмен период, стартирал 2021 г. – приета Национална здравна стратегия за периода 2021 – 2030 г. Документът е в НС и тепърва ще се прецизира.  Както е тръгнало, ще преполовим десетилетката без приета стратегия.

Много интересни са и разясненията за отделни оперативни програми, при които нещата се случват по-бавно от планираното. От информацията за министерство на иновациите например става ясно, че схемите се бавят и заради големия брой програми под шапката на едно министерство. Министерство на иновациите управлява две програми – “Конкурентоспособност” и “Научни изследвания и иновации”, и отделно движи големи проекти по плана за възстановяване. От МФ в прав текст признават, че работата по ПВУ е довела до забавяне по останалите програми, заради нуждата от стиковане. Още при концентрирането на програмите в едно министерство – извършено при министър Даниел Лорер, бе ясно, че ще има проблем с капацитета. Въпреки това концентрацията на програми бе допусната с всички свързани с нея рискове. Иначе по плана за възстановяване министерството се движи с относително добри темпове.

Източник: “Сега”