След пореден дълъг и неприятен скандал Народното събрание одобри участието на страната ни в европейска финансова помощ за воюващата Украйна. Става въпрос за две гаранционни споразумения между България и Европейската комисия. По тези договори България се задължава да се включи със собствени средства, заедно с останалите страни-членки на ЕС, в гарантирането на част от заемите, които Киев получава. За целта към момента поемаме ангажимент да предоставим общо около 30 милиона евро.

Първото споразумение засяга макрофинансова помощ за Украйна, която ще се предоставя под формата на заеми и грантове – до 6 милиарда евро. По-голямата част ще се гарантират солидарно от страните-членки на ЕС. Тези гаранции възлизат на общо 3.660 млрд. евро, а вноската на всяка отделна държава ще се определя според дела на нейния брутен национален доход в общия доход на ЕС. За България тази сума възлиза на 16 654 646 евро.

През март 2023 г. това гаранционно споразумение е одобрено от тогавашното служебно правителство на президента Румен Радев. Едва през юли обаче влиза в Народното събрание и минава през парламентарната бюджетна комисия. И чак сега, през декември, стигна до пленарната зала, където беше прокарано с гласовете на управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, както и двама депутати от ИТН – на първо и второ четене в един и същи ден.

Второто споразумение обхваща обещани от ЕС заеми за Украйна на стойност до 18 млрд. евро с преференциални условия. По тази конкретна европейска инициатива Киев се ползва от т.нар. лихвена субсидия. Това означава, че ЕС се ангажира да поеме разходите по изплащането на лихвите по заемите. Идеята е, че така ще се облекчи тежестта за украинските финанси от обслужването на заемите. Както се оказва обаче, европейският бюджет не може да поеме изцяло такъв допълнителен разход. Затова, след проведени преговори между ЕК и страните-членки, е договорено, че последните ще запълнят липсите чрез доброволни вноски. Те ще се подават от началото на 2024 г. до края на 2027 г., когато ще изтече настоящият бюджетен период на ЕС.

За България сумата засега възлиза 13 670 648 евро за целия период. И в този случай тя е изчислена на базата на дела на националния доход спрямо общия доход на ЕС. Не е ясно дали размерът й няма да се преразгледа.

Споразумението между ЕК и София получава подкрепата на служебното правителство още през май т.г. Подписано е обаче чак през септември от настоящия редовен кабинет. В средата на същия месец преминава през парламентарната бюджетна комисия и сега влезе в пленарната зала. И тук подкрепата дойде от управляващите, като договорът беше одобрен и на първо, и на второ четене.

Обсъждането в пленарната зала почти не засегна споразуменията по същество. БСП и „Възраждане“ подеха атака срещу управляващите, като ги обвиниха във фашизъм. От мнозинството се обидиха и това провокира продължителна разпра, но в крайна сметка не попречи на одобряването на двете споразумения.